В слънчев и горещ ден дворецът прилича на мираж на самия себе си. Пищната сграда владее пейзажа, а пейзажът изглежда сякаш създаден за нея. Версайският парк е 800-хектарова площадка за игра на кралете, кралиците и политическите лидери, които съставляват управляващата класа на Франция преди Революцията.
Версай е центърът на властта и материалното въплъщение на абсолютната монархия, която властва над Франция до Революцията от 1788-1799 г. Дворецът е бил свидетел на стратегически бракове и държавни посещения. Но цялото имение всъщност е построено по друга причина - за отдих, като обширният парк и по-малките поддържани градини са използвани за удоволствие и разгул.
През вековете, изминали от построяването му, Версай се е превърнал в един от най-известните и посещавани дворци в света - всеки ден в Огледалната зала се тълпят 27 000 посетители и техните селфи стикове.
Но извън двореца има друга история, която се простира на километри и е почти невъзможно да се измине пеша за един ден. Именно тук се появяват велоалеите, които проправят път към свеж въздух, уединение и една страна от великата визия на Луи XIV, която малцина посетители разбират.
Всичко започва през 1623 г., когато Луи XIII построява ловна резиденция в хълмистата местност около малкото градче Версай, на около 20 км югозападно от центъра на Париж. Но синът му Луи XIV имал далеч по-големи планове за територията.
За разлика от Париж, където не може да разгърне таланта си на архитект, тук той има пълна свобода. Но кралят не просто е искал повече пространство. "Луи XIV се е нуждаел от това, което днес бихме нарекли "ергенска къща" - тоест малка къща на удоволствията... за забавни партита с няколко приятели, казва Мишел Верже-Франчески, съавтор на книгата Une Histoire Érotique de Versailles. "И така, той ще създаде Версай, отчасти за свое удоволствие, за своята сексуалност, с невероятни градини".
Близо до горната част на Големия канал в парка, закътан между кафенета и ресторанти, има станция, на която посетителите могат да наемат велосипеди. Това е един прекрасен и много интимен начин да бъде открита визията на Андре Льо Нотр, градинарят на краля.
В парка нищо не е оставено на случайността. Погледът винаги е насочен към конкретен ефект... идеята е наистина да си представим градината като музей, в който посетителят си мисли, че се разхожда случайно, докато в действителност е изцяло воден от ефектите на перспективата.
Размерите на Версай и неговия парк са внимателно изчислени така, че да са огледални на Лувъра. Etoile Royale (гледната точка в далечния край на канала) и фонтанът на Аполон са на същото разстояние един от друг като Place de l'Êtoile и Place de la Concorde в Париж. А разстоянието между фонтана на Аполон и Версайския дворец е същото като разстоянието от Place de la Concorde до Лувъра.
В целия парк има оптични илюзии, скрити горички и фини послания, намекващи за слънцето. Когато става крал, Луи XIV избира слънцето за свой личен символ и става известен като Краля-слънце. За да се засили тази връзка, образът на Аполон, гръцкият бог на слънцето, се появява във фонтани, горички и статуи в целия парк. Символично Версай се върти около него, а градините са неговата сцена.
"Версай е бил театърът на краля", казва Верже-Франчески и добавя, че Луи XIV дори е написал книга за правилния начин на посещение на градините. Маршрутът, започващ от най-горните стъпала на градината, се чете почти като наръчник с точни указания къде да се ходи, да се спира и на какво да се възхищава по пътя.
Велоалеите са обрамчени от дървета, които сливат короните си над главите ви. Черните пътеки пък отключват цяла друга мрежа от тревисти разширения, когато пътеката отстъпва място на фонтана на Аполон.
Дворецът и паркът му са така създадени, че да се усещате по начин все едно сте единствения човек в едно от най-посещаваните места на Земята - удивлението и възторга на всеки посетител са били животворната сила за Луи XIV.
През 1661 г., когато Луи XIV е женен за Мария Терезия Австрийска, той се запознава с Луиза дьо Ла Валиер - жената, която ще стане първата му официална любовница. Дръзка и красива, за нея казват, че можела както грациозно да язди кон в парка, така и да убие диво прасе в гората на Версай. Двамата се срещат в ловната хижа на Луи XIII в парка.
Партито на удоволствията на Омагьосания остров - легендарна разгулна сцена, която се проточвала няколко дни в парка и градините, официално било в чест на майката и съпругата на Луи XIV. Неофициално партито е посветено на Луиза дьо ла Валиер. Имало е въртележки, фойерверки и представления на Молиер. Тъй като замъкът е бил твърде малък, преди Луи XIV да го разшири, партитата са се провеждали предимно в градините.
Паркът излъчва прекомерност и изключителност, но изненадващо, територията традиционно никога не е била затворена за обществеността. Целият комплекс е оставал отворен - от спалнята на краля (стига той да не е бил там) до градините и парка. Днес Версай все още остава отворен за обществеността, а достъпът до градините и парка е безплатен, освен в определени дни. Традицията на френската монархия е кралят да бъде достъпен за поданиците си, така че човек може да влезе в замъка съвсем свободно при условие, че е добре облечен.
Липсата на уединение може да е допринесла за разширяването на територията. Във Версай един дворец просто не е бил достатъчен. През 1670 г. Луи XIV поръчва изграждането на Големия Трианон в северния край на Големия канал. Това е мястото, където той прекарва времето си с мадам дьо Монтеспан, любовницата, която следва Луиза дьо Ла Валиер.
От двореца до мястото се стига за 30 минути пеша. Маршрутът от чакъл се движи между Големия Трианон и канала, като се увива около водата. Постройката е разположена на издигнато парче земя, а стените ѝ от сьомговорозов мрамор се огъват в арки, отворени към пейзажа. Тя е прохладна и красива, като малка кутийка за бижута.
На кратка пешеходна пътека от Големия Трианон се намира Малкият Трианон - дворец, който Луи XV поръчва през 1758 г. за Мадам дю Бари, негова любовница по онова време (трябвало да бъде за Мадам дьо Помпадур, но тя умира преди завършването му). В крайна сметка той е предложен на Мария-Антоанета като подарък от Луи XVI през 1774 г. Тя прекарва по-голямата част от времето си там.
Изолацията на монархията във Версай играе важна роля в Революцията. Монарсите продължават да живеят в разкош, докато френското население гладува. В крайна сметка стотици щурмуват двореца през 1789 г. Френските историци казват, че Версай допринася за откъсването на Луи XVI и Мария-Антоанета от реалността. Няколко години след Революцията дворецът и градините му са поети от Републиката, за да бъдат запазени за обществеността.
Когато слънцето залязва, комплексът затваря портите си, оставяйки лабиринта от фонтани, горички и велоалеи на Краля Слънце в самота - до следващия ден, когато слънцето отново ще го обезсмърти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}