"Дървото "ходи" бавно в търсене на Слънцето, като пуска нови корени към светлината, а старите си корени оставя да умрат", разказват на туристите водачите в тропическите гори на страната.
През 1980 г., Джон Х. Бодли прави предположението, че необичайните корени на Socratea Exorrhiza позволяват на палмата да се "отдалечи" от точката на покълване.
"Докато почвата ерозира, дървото пуска нови, дълги корени, които намират нова и по-здрава почва, понякога до 20 м", обяснява Петер Врсански, палеобиолог от Словашката академия на науките, работил в резервата Sumaco Biosphere на ЮНЕСКО, който се намира на около ден път от столицата на Еквадор Кито. "След това бавно, докато корените се установяват в новата почва и дървото се навежда търпеливо към новите корени, старите корени бавно се издигат във въздуха и след време изгниват. Целият процес на преместване на дървото на ново място с по-добра слънчева светлина и по-здрава почва може да отнеме няколко години."
Необичайните корени на дървото, отделени от ствола на няколко десетки сантиметра над земята, определено допринасят за илюзията, че има крака, пише Earthly Mission.
Но през 2005 г. биологът Херардо Авалос, директор на Центъра за изследвания на устойчивото развитие в Атенас, Коста Рика, и водещ експерт по S. Exorrhiza, публикува доклад по темата. Неговият анализ показва, че въпреки името си, ходещото дърво не може да ходи, защото корените му не се движат. Няколко корена от едната или другата страна може да умират, но самият ствол остава добре вкоренен на мястото си.
"Моята статия доказва, че "ходенето" на палмата е просто мит", казва Авалос пред Live Science. "Мисълта, че едно палмово дърво може действително да проследи промените в осветеността на короната, като се движи бавно над горския под е мит, който туристическите гидове намират за забавно да разказват на посетителите на тропическите гори."
Но каква все пак е функцията на тази интересно изглеждаща коренова система, остава предмет на дискусии сред научната общност.