12 години след като се настанява в крайбрежния хотел Milena, в който работят осъдени на пробация под надзор, Манка остава на острова, известен като Алкатраз на Тиренско море.
Сега единствената жена, която живее в призрачното село Пианоза, част от морския парк на Тосканския архипелаг, Манка е едновременно управител на хотела и ръководител на програмата за рехабилитация на острова, ръководена от Arnera, организация с нестопанска цел със социалната мисия да помага на уязвими хора като затворници да се върнат в обществото.
"Останах една седмица в хотела и не исках да си тръгвам", разказва Манка пред CNN. "Беше уникална почивка, а проектът за рехабилитация ме очарова, и как тези затворници получават втори шанс в живота. Влюбих се в Пианоза. Тишината, тюркоазено чистото райско море, спокойните звездни нощи.", добавя още тя.
Наричан някога "островът на Дявола" Пианоза е разположен между Корсика и континенталната част на страната, а днес е блажено убежище, обичано заради красивите си плажове.
Един от двамата постоянно пребиваващи на острова, Манка живее и работи заедно с надзирател, както и с 10 осъдени мъже, които се "рехабилитират" като готвачи, градинари, сервитьори, чистачи на плажа и миячи на съдове в хотел Milena - единственото място за настаняване на острова.
Заобиколен от борови дървета, хотел Milena разполага с 11 стаи, ресторант и бар, и зашеметяваща гледка към морето, както и с голям вътрешен двор, където затворниците сервират вечерни напитки на гостите.
Преди 12 години Манка е гост на уникалния хотел, който работи целогодишно, само от няколко дни, когато управителят ѝ съобщава, че хотелът изпитва финансови затруднения и има опасност да бъде затворен. Ако това се случи, задържаните ще трябва да бъдат прехвърлени обратно в затвора, което ще сложи бърз край на престоя им в Пианоза.
"Чувствах, че трябва да направя нещо, за да им помогна, иначе щяха да се върнат обратно зад решетките, в малки килии, без шанс за ново начало и работа, която да им помогне, след като излязат на свобода", добавя Манка, която преди това е работила като туристически агент.
Решава да остане и да поеме поста управител на хотела. Манка разказва, че първоначално е работила безплатно, като е използвала управленските си умения, за да осигури бъдещето на хотела. Само за няколко години успява да промени значително ситуацията и Milena се превръща в популярно място за сватби и рождени дни, където се стичат гости, привлечени и от нетрадиционната организация на персонала на хотела.
Разположен в близост до Горгона, друг италиански затворнически остров, Пианоза е създаден през 1700 г., за да "превъзпитава" разбойници, бандити и революционери. Островът служи като база за затвор с максимална сигурност до 1998 г., когато затворът е закрит. Малцината му обитатели напускат острова и Пианоза остава безлюден в продължение на много години.
До неотдавна на острова не са допускани посетители, а онези, които все пак са любопитни да го посетят, можели да го сторят само в рамките на организирана обиколка с лодка, резервирана от конкретни туроператори.
За да бъдат допуснати до програмата за рехабилитация в хотел Milena, кандидатите трябва да са излежали поне една трета от присъдата си в затвора и да са преминали през серия от строги психологически и социални тестове.
През последните 12 години Манка се е занимавала с около стотина правонарушители на изпитателен срок за множество престъпления, включително убийства. Но винаги се е чувствала добре на острова и е убедена, че на бившите престъпници трябва да се даде шанс да допринесат за обществото, вместо да прекарват време зад решетките.
"Вярвам в силата на изкуплението и в това, че дори на престъпниците трябва да се дава втори шанс, те не трябва да гният зад решетките, а да участват активно в задачите по рехабилитация. Харесва ми да ги виждам да се връщат към живота чрез работа", казва тя.
Известна като "Кралицата на Пианоза", Манка признава, че работата ѝ често е будила недоумение сред приятелите и близките ѝ заради риска да бъде единствената жена сред мъже престъпници. "Хората все казваха, че съм луда, за да се заема с такава работа. Да бъда единствената жена, която да работи и живее редом с мъже престъпници, които не са обвинени в леки престъпления. Но никога не съм се чувствала уплашена или притеснена. Никога не съм се замисляла за това. Чувствам се по-сигурна с тях тук, отколкото обратно в града, с всички тези луди хора, които тичат наоколо, никога не знаеш на кого можеш да се натъкнеш.", казва Манка, която е и член на Arnera.
Макар да отговаря за група престъпници, тя прави всичко възможно да създаде ясни граници, за да гарантира ефективността на рехабилитационната програма.
Отношенията ѝ с персонала се основават на взаимно уважение и е успяла да постигне баланс, като спазва дистанция. Авторитетна е, но открита, за да ги подкрепя. За разлика от близката Горгона, където осъдените трябва да се върнат в килиите си, след като излязат от затвора, тези в Пианоза могат да се движат свободно.
Затворниците тук получават месечна заплата за работата си в хотела и се настаняват в бившите помещения на стария затвор, които са преустроени в уютни студиа с фитнес зала, телевизор, кухня и самостоятелни стаи с бани. Могат да използват и мобилни телефони, за да поддържат връзка със семействата си.
Според доклад на Съвета на Европа от 2020 г. италианските затвори са сред най-нехуманните и пренаселени в Европа - на всеки 100 легла се падат по 120 затворници, а самоубийствата в затвори са се увеличили с 300 % от 1960 г. насам, като в 75 % от случаите се наблюдава рецидив на престъпността.
Ето защо Пианоза несъмнено е много по-привлекателна алтернатива за онези, които са към края на присъдата си. Манка се гордее с успеха на "модела Пианоза", като обяснява, че процентът на лицата, прекарали времето си на острова, които се връщат към престъпленията, е намалял до 0,01 %.
"Вечер те са свободни да слязат на плажа. Трябва обаче да напуснат жилищата си рано сутринта и да се върнат в определен час вечерта, все още са под наблюдение и има охрана, която ги държи под око", уточнява Манка.
Престъпниците могат да излежат остатъка от присъдата си, работейки в хотела, ако се държат добре, и някои от тях са прекарали тук от пет до десет години. Но онези, които не демонстрират желание да се променят, рискуват да бъдат върнати в затвора, за да доизлежат присъдата си.
"Кралицата на Пианоза" обича да поддържа връзка с онези, които са напуснали острова, за да започнат нов живот, използвайки уменията, които са придобили тук. Някои от тях са станали ментори на други затворници, след като са работили в хотела.
Манка се гордее с ролята си в този процес и казва, че онези, които първоначално са се съмнявали в решението ѝ да остане в Пианоза преди години, сега мислят различно.
"Дори дъщеря ми Йоланда, която като дете беше скептично настроена към работата ми, оцени островчето и разбра важността на това, което правя, и сега ми казва, че съм щастливец".