Животът е твърде кратък, за да пием лошо вино, а февруари е твърде кратък, за да успеем да посетим достатъчно винарни.
Нищо не ни пречи да опитаме обаче. В най-винарския месец от годината се отправяме към най-винарския (и най-малък) град в България - Мелник.
Ако никога не сте стъпвали в Мелник през зимата, първото ви впечатление може да е малко особено.
Дори и да тръгнете от друга част на страната в сняг и виелици, в Мелник обикновено времето е много по-меко, по-гръцко.
В нашия случай ни посрещнаха сутрешни мъгли, които бяха обгърнали покривите на къщите и върховете на Мелнишките пирамиди.
Когато се поразтъпчете покрай главната улица от двете страни на сухото речно корито, всичко започва да си идва на мястото.
Бързо става ясно, че механите са напалили камините и барбекютата, а семейните магазини за вино очакват жадни посетители, за да представят еликсирите от местни сортове грозде.
Когато зимата е студена, всяка врата се опитва да ви засмуче на топло, а чашите едва ли не сами се пълнят с вино.
Спокойно може да поддържате тази версия, няма кой да ви опровергае. Невинни до доказване на противното. Няма да ви казвам и къде да влизате, оставете се на небцето да ви води.
Ако баба ви трябваше да разкаже историята на Мелник, вероятно щеше да каже, че тук вино се прави "от време оно". Още в османско време мелничани са търговци, чиито продукти (предимно вино и ракия) достига до венецианските палати и до масите на френските благородници.
В замяна те получават скъпи платове, подправки и други луксозни стоки. Камилските кервани се нижат по улиците на града, а местните хора са богато облечени и живеят в домове, обзаведени по последна виенска мода.
Някои дори имат сауни в домовете си. Можете да видите една автентична в Кордопуловата къща - най-добре запазеният и най-големият дом на търговец от онези времена. Размерът на къщата е по-подходящ за средно училище. Всъщност тя е най-голямата не само в България, но и на целия Балкански полуостров.
Построена е преди 270 години и на трите си етажа побира спални, гостна, споменатата сауна. зимна градина, параклис, скривалище... Всяко посещение завършва в избата ѝ - лабиринт от изкопани на ръка тунели, в които отлежават бъчвите с вино. Разбира се, можете да дегустирате, собствениците на къщата произвеждат и до днес.
Ако времето е с вас (и обувките за преходи също), можете да се разходите пеша около Мелник през пирамидите, до параклисите около града с панорамна гледка, до Роженския манастир или село Златолист, където е параклисът на Преподобна Стойна. Наблизо са и Рупите, макар че за там ще ви трябва транспорт. Всичко това преди сериозното пиене на вино, разбира се.
В уикенда преди Трифон Зарезан тихите улици на града се изпълват с музика по време на фестивала "Златен грозд". Има състезания за най-добро домашно вино, народни песни, хора и забавление. Седмица по-късно винените тържества продължават в по-широк кръг - винарните в долината река Струма (т.е. районът около Мелник) отварят вратите си.
Ентусиастите могат да вземат лозарските ножици и да се включат в зарязването на лозите, да дегустират новите реколти, да слязат в избите, да слушат музика на живо, да чуят винени истории.
Всъщност никое пътуване до Мелник не трябва да остава само в Мелник. Около града през последните години отвориха толкова много нови винарни, коя от коя по-впечатляващи, с разкошни дегустационни с гледки като от Тоскана, с възможност за пренощуване в традиционен или френски стил, с гурме ресторанти и спа центрове.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}