Някога тук е ромоняла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите, червеношийките и косовете. Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасен ден на 1923 година, когато по междудържавна спогодба 25 хиляди гърци са принудени да напуснат домовете си в Турция само с дрехите на гърба си и фамилните ценности във вързоп. Натоварват жителите на днешния Каякьой на кораб, който ги изсипва на необитаем остров. Чак след три месеца параход отвежда оцелелите в прародината им, където ги смятат за "чужденци".
Изселените от Гърция турци пък не пожелават да населят каменните домове на северния склон и постепенно разрухата настъпва и превръща жизнерадостния град в обиталище на призраци. Английският писател Луис де Берние е толкова впечатлен от покъртителната гледка, че написва бестселъра си "Птици без криле" за живота там малко преди и по време на изселването.
"Дни наред след заминаването на християните, всичко което се чуваше през нощта, беше плачът на котките. Те заглушаваха славеите и косовете, плачейки и оплаквайки се...Те бяха по покривите, по улиците, по стените, на бадемовите дървета, в двора на джамията, в гробището на християните, щураха се напред назад, стресирани, самотни, хленчещи. Стонът им беше ужасяващ, плашещ. Лежах на възглавницата и не можех да заспя, разбирах защо плачат в ужасната самота и отчужденост на града", пише прочувствено Луис де Берние.
Днес меланхолията на мястото сякаш се просмуква в душата на посетителя, макар слънцето да огрява отдавна останалите без покриви, врати и прозорци къщи. Само по някоя камина, символ на домашното огнище, нелепо стърчи сред руините.
В този вид бившият град Ливиси, днешен Каякьой, е издигнат през 18 век върху руините на древните Лебесус и Кармилесус- на остър скат, за да избегнат набезите на нашественици.
След опустошителното земетресение във Фетие през 1856 г., много от обитателите му се местят в непоклатимите сигурните каменни сгради. В златното време на града там са живеели близо 25 хиляди обитатели.
През 1957 година Каякьой опустял окончателно, след като земетресение с магнитуд 7,1 разрушава голяма част от сградите.
Днес призрачният град е музей под открито небе. Да надникнеш отблизо в някоя от къщите е невъзможно - подивялата зеленина наднича от прозорците. Катерейки се към църквата на високото, осъзнаваш, че 14-те параклиса са били разположени така, че дори най-немощният да може да запали свещица Богу, без да се изтощи, пише Магдалена Гигова.
Кованата порта към голяма църква е заключена, но екскурзоводите знаят откъде да промъкнат любопитните туристи - тясна пролука, при преминаването през която се чувстваш като грешник пред свещения процеп на Свети Иван Рилски. Но пък преживяването да гледаш избелелите фрески, да снимаш небето през порутения олтар и да се потопиш в отломките от светостта на мястото си струва дребните неудобства.
Преди няколко години е имало търг за отдаване на призрачния град под аренда за 49 години. Каякьой изглежда така, сякаш никой не го е спечелил, макар да е имало готови да вложат 10 млн. долара във възраждането на хълма и превръщането му в по-удобна за посещение туристическа атракция.
Идеята, обаче, наоколо да се нароят хотели, паркинги и магазини, а къщите да се реставрират до положение на исторически Дисниленд не допада на много от местните. Те се боят, че "облагородяването" ще лиши призрачното селище от автентичност.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}