Претъпканата с туристи столица на Аляска се чуди какво ще се случи, когато великолепният й ледник се отдръпне.
Хиляди туристи се изсипват на пешеходната алея в столицата на Аляска всеки ден от круизните кораби, които се извисяват над центъра на града. Екскурзоводи предлагат маршрути по брега, а редици автобуси са готови да отпътуват, като много от тях се отправят към перлата в короната на района - ледника Менденхол.
Той се посещава от хеликоптери за разглеждане на забележителности и привлича посетители с каяци, канута... Толкова много хора идват, за да видят ледника и другите чудеса на Джуно, че непосредствената грижа на града е как да се справи с всички тях, тъй като тази година се очаква рекорден брой. Някои жители бягат на по-спокойни места през лятото, а споразумение между града и круизната индустрия ще ограничи броя на пристигащите кораби през следващата година, пише Euronews.
Но изменението на климата води до топене на ледника Менденхол. Той се отдръпва толкова бързо, че до 2050 г. може да не се вижда от посетителския център, пред който някога се е извисявал.
Това води до друг въпрос, който Джуно едва сега започва да обмисля: Какво ще се случи тогава?
Трябва да помислим за нашите ледници и за възможността да ги виждаме, дори когато се отдръпнат - каза Александра Пиърс, мениджър по туризма в града. Според нея трябва да се обърне внимание и на намаляването на въздействието върху околната среда. "Хората идват в Аляска, за да видят това, което смятат за девствена околна среда, и наша отговорност е да я запазим за жителите и посетителите."
Ледникът се излива от скалистия терен между планините в езеро с блуждаещи айсберги. Видимата му част се е оттеглила с осем футболни игрища между 2007 и 2021 г., според оценки на изследователи от Югоизточния университет на Аляска. Маркерите на пътеката напомнят за обратния ход на ледника, показвайки къде някога е бил ледът. След него сега има буйна растителност.
Макар че са се откъснали огромни парчета, по-голямата част от загубата на лед е резултат от изтъняването му вследствие на затоплянето на температурите, казва Еран Худ, професор по екология в Югоизточния университет на Аляска. Менденхол вече до голяма степен се е оттеглил от езерото, което носи неговото име.
Учените се опитват да разберат какво биха могли да означават тези промени за екосистемата, включително за местообитанията на сьомгата.
Несигурност за туризма
Повечето хора се наслаждават на ледника от пътеките през езерото Менденхол в близост до посетителския център. Пещерите с главозамайващо синьо, които преди няколко години привличаха тълпи, са се срутили, а на местата, където някога е можело да се стъпи от скалите върху леда, сега има водни басейни.
Служителите на Националната гора Тонгас, под която попада зоната за отдих на ледника Менденхол, се подготвят за повече посетители през следващите 30 години, дори и да обмислят бъдещето, когато ледникът ще се изгуби от полезрението на хората.
Агенцията предлага нови пътеки и паркинги, допълнителен посетителски център и обществени кабини в къмпинг край езерото. Изследователите не очакват ледникът да изчезне напълно поне до един век.
"Обсъдихме въпроса: "Струва ли си да се инвестира в съоръженията, ако ледникът изчезне?" - казва Тристан Флухарти, рейнджър в Джуно. "Ще продължим ли да имаме същия брой посетители?"
Гърмящият водопад, който е популярно място за селфита, сьомговите потоци, черните мечки и пътеките биха могли да продължат да привличат туристи, когато ледникът не се вижда от посетителския център, но "ледникът е голямата атракция", каза той.
Очаква се тази година да го посетят около 700 000 души, а до 2050 г. - около 1 милион.
Други обекти предлагат поучителна история. През 90-те години на миналия век годишният брой на посетителите в посетителския център "Begich, Boggs", югоизточно от Анкъридж, достига своя връх от около 400 000 души, като ледникът Портадж служи за притегателен център. Сега обаче при ясно време от центъра се вижда само малка част от ледника, който миналата година е бил посетен от около 30 000 души - казва Брандън Райъл, говорител на Националната гора Чугач, която управлява обекта.
В Менденхол рейнджърите разговарят с посетителите за изменението на климата. Целта им е "да предизвикат удивление и страхопочитание, но също така да вдъхнат надежда и да действат", каза Лора Бухейт, заместник-районен рейнджър в Джуно.
Тази година в Джуно се очакват около 1,6 млн. пътници, пътуващи с круизни кораби, през сезона, който продължава от април до октомври.
Градът, сгушен в гора, е една от спирките на обикновено едноседмичните круизи до Аляска, които започват от Сиатъл или Ванкувър. Туристите могат да излязат от пристанището и да се изкачат по склона на планината за няколко минути с популярен трамвай, да видят орли, кацнали на стълбовете, и да се насладят на оживена общност от коренни жители на Аляска, занимаваща се с изкуство.
В най-натоварените дни около 20 000 души, което се равнява на две трети от населението на града, се изсипват от лодките.
Властите на града и големите круизни линии се споразумяха за дневен лимит от пет кораба за следващата година. Критиците обаче се опасяват, че това няма да намали задръстванията, ако корабите продължават да се увеличават. Някои жители дори настояват за ден в седмицата без кораби. Тази година пристигат по седем кораба на ден.
Juneau Tours and Whale Watch е една от компаниите, които имат разрешителни за услуги като транспорт или екскурзоводско обслужване на ледника. Серин Хътчинсън, генерален мениджър на компанията, заявява, че търсенето е толкова голямо, че тя е изчерпала разрешенията си по средата на сезона. Превозът до ледника трябвало да бъде преустановен, но фирмата все още предлага ограничени екскурзии.
Автобусни оператори също достигат лимита си и служителите в туризма насърчават посетителите да разгледат други обекти или да стигнат до ледника по друг начин.
Ограниченията на посещенията могат да бъдат от полза за туристическите компании, тъй като подобряват преживяването, а не принуждават туристите да се "набутват" в ледника - каза Хътчинсън, която не се притеснява, че Джуно ще загуби блясъка си с отдръпването на ледника.
"Аляска върши работата вместо нас, нали?" - каза тя. "Всичко, което трябва да направим, е просто да се махнем от пътя и да оставим хората да я видят."
Колко туризъм е твърде много?
Пиърс, ръководител на туризма в Джуно, казва, че дискусиите за това как трябва да изглежда устойчивата туристическа индустрия в югоизточна Аляска едва сега започват.
В Ситка, където се намира спящ вулкан, броят на пътниците от круизни кораби за един ден в началото на това лято надхвърли населението на града от 8400 души, като натовари местния бизнес, намали скоростта на интернет и накара служителите да се запитат колко много туризъм е прекалено много.
Джуно планира да проведе проучване, което може да насочи бъдещия растеж, като например изграждането на пътеки за туристическите компании.
Кери Къркпатрик, жителка на Джуно от близо 30 години, си спомня времето, когато лицето на Менденхол е било "дълго през водата и високо над главите ни". Тя нарича ледника национално богатство заради неговата достъпност и отбеляза иронията в това, че хеликоптерите и круизните кораби, отделящи въглеродни емисии, преследват топящия се ледник. Тя се притеснява, че сегашното ниво на туризъм не е устойчиво.
Тъй като Менденхол се отдръпва, растенията и животните ще се нуждаят от време, за да се приспособят, казва тя. Хората също.
"На планетата има твърде много хора, които искат да правят едни и същи неща", казва Къркпатрик. "Не искаш да си човекът, който затваря вратата и казва: "Аз съм последният и не можеш да влезеш". Но трябва да имаме способността да кажем: "Не, не повече".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}