Мальовица, „Белият зъб“ и геният на Асен Христофоров

11:11 | 17.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Мальовица, „Белият зъб“ и геният на Асен Христофоров

Как легендата за „хората със смели сърца и челичени нерви“ се завръща по брулените хълмове на времето

ТЕМА #България

09:18 | 8 ноември 2022 | Автор : Галина Чолакова 4 3895 Снимка: iStock by Getty Images

"Планината е един отделен мир, много по-величествен, по-красив и разнообразен от всички други светове, дори и от ония, които могат да се родят във въображението на някой поет. Нейните неръкотворни красоти са по-пленяващи и от най-великото произведение на изкуството. Тя самата е извор на всички изкуства, вдъхновителка и учителка на онези, които внасят красота в живота на поколенията. Скулпторът се смайва пред причудливите форми на настръхналите планински зъбери и напразно мери сили с природния ваятел. Музикантът се упойва от нежните съзвучия и дълго се ослушва в тихия шепот на гората и тайнствения ромон на ручея, скрит зад мъхнати камъни и много папрат или здравец. Художникът се вглежда с премрежени очи в чудните багри на дъбравата през есента или в едва доловимите отсенки в зеленината на мурата и бора, на елата и смърча, когато живителната мъзга плъзне до най-дребната клонка през пролетта. А поетът — той гледа, мечтае и безпомощно въздиша, защото словата му са бедни и твърде слаби, за да изразят възторга, събуден дори от отражението на пухкавите летни облаци в кристалните води на езерата. Затова и стари, и млади ги тегли все нагоре, към шеметните върхове и техните волни, безбрежни простори."

Снимка: Dir.bg

Така описва красотата на Мальовишка Рила един от най- големите български икономисти и писатели на своето време Асен Христофоров, човек с безкрайно интересна и криволичеща житейска съдба.

Роден в заможна пловдивска фамилия, с майка завършила икономика още в Германската империя, малкият Асен постъпва през 1924 година в прочутия Робърт Колидж в Цариград, най-доброто училище на Балканите по онова време, а после изучава финанси в още по-известното Лондонско улилище по икономика. Там усвоява блестящ английски и през 1934 година се завръща в България, за да се опита да даде на родината си това, което е научил. Само на 35 години е професор ценен безкрайно от личност като Атанас Буров. Според някои историци именно погледът на Христофоров върху икономиката и финансите е една от причините за големия икономическия бум на Царство България в годините преди Втората световна войва. За разлика от момента по онова време малка България само за 6 години започва да произвежда храни достатъчни за 32 милиона души и успява да въоръжи и обучи половин милионна армия.

Снимка: iStock by Getty Images

Идва 9 септември 1944 година и идеите на Асен Христофоров са обявени за неблагонадеждни , той е уволнен от всички постове, но дори новата власт не посяга пряко на на Христофоров и той получава възможност да се оттегли в малката си къща в село Говедарци. И тук съдбата му позволява да разкрие напълно негова друга дарба, финансистът става бележит писател и преводач.

В подножието на Мальовица, която той обожава, се раждат творби като "Пълзачи по скали" и "В дебрите на Рила" и още десетки и десетки разкази и романи. Тук се раждат и гениалните и изключителни преводи на любимата на поколения българи книга на Джек Лондон "Белият зъб" и сагата "Брулени хълмове" на Емили Бронте.

Прочутата Меча поляна е едно от любимите места на Асен Христофоров и той е авторът описал по несравним начин началото на българския алпинизъм и създаването на Централната планинска школа. До сетния му дъх гледката на величавата Мальовица е музата на този наистина бележит и за жалост забравен талантлив български писател, блестящ преводач и икономист.

След пика по време на "соца", когато курортът Мальовица се бе превърнал в легенда за семеен и активен туризъм и бе станал столица на българския алпинизъм, последваха безпътицата на прехода и прекрасният комплекс дълго беше потънал в бурени на забрава.

За щастие днес легендата вече се възражда. Три строги класически алпийски хотела се отръскват от пепелта на времето и изправят отново спретната снага в подножието на трите върха Малка Мальовица, Голяма Мальовица и помежду им Орлето, като техен огледален образ. За радост сред тях е и изцяло обновената Централна планинска школа, която е вдъхновявала толкова много писателския гений на Асен Христофоров. Ето как я описва той в далечната 1952.

Снимка: iStock by Getty Images

"И никак не е чудно, че тъкмо тук, в долината на Мальовица и само на час път под хижата, през 1952 година бе създаден Централният алпийски лагер за младежи и девойки с неспокоен дух, челичени нерви и смели сърца. Постройките на лагера и неговият обширен двор заемат по-голямата част на Меча поляна, известна в миналото по-малко с мечките си и повече с многобройните змии, които се излежаваха на припек по утъпкания коларски път. Прекрасен е тоя лагер вечер, когато електрическите крушки заблещукат в тъмнилото на рилската нощ. Те трепкат като същински светулки поради неравния ток в малкото моторче, но загасват след час-два, засрамени от буйните пламъци на лагерния огън."

Сега електрическите крушки не мъждукат в тъмнилото на рилската нощ, а целият курорт блести окъпан в светлина, дори и през нощта. А в знак на признателност към миналото и "челичените сърца" на първите български "пълзачи по скали" има предложение легендарната планинска школа най-накрая да има своето име. И то да е "Алпинист".

Така, както я е възпявал и Асен Христофоров- романтичният певец на българите с "челичени нерви и смели сърца", които покоряват върховете, просто защото те са там. И зиме Мальовица ще проблясва като Бял зъб опрял в небесата , за да ни спомня за гения на писателя, донесъл до нас на прекрасен български език епическата песен за суровия север и приятелството между човека и звяра. Да си спомним за нелеката съдба на твореца, чийто талант ни сгрява през брулените хълмове на времето.