Преди година бях за уикенд в Рим. Там, в този вечен град с близо 3 милиона жители и може би още толкова туристи, в един магазин за керамика в колоритния и бохемски район "Трастевере", попаднах на около 60-годишна дама. Беше полякиня, но живеела в Италия от момиче. Докато ме омайваше да си купя поне още две чаши, стана на дума, че съм от България. Тогава тя изстреля във въздуха: Arda river, meanders...Bellissima". Останах в ступор и ме хвана срам. Че там, в сърцето на Рим, знаят и са виждали меандрите на Арда, а аз не бях. Е, поправих се. Направете го и вие.

Всъщност Източните Родопи са подценявана от българите дестинация за почивка, за сметка на другите родопски прелести. Само че точно в Източните Родопи, на има-няма 30 км от Кърджали, се намира може би една от най-феноменалните гледки, които природата е сътворила по нашите земи. И тази, същата гледка, ни е прославила, без да знаем, по света...

Снимка: личен архив

 "Меандър" значи завой, а пътят на Арда в България е изпълнен с такива. Онзи, за когото жената от Рим говореше, а после ми показа на снимка на телефона си, е най-известният от всички. Нарича се "Подковата" заради формата, която има. Намира се точно между селата Стар читак и Рибарци. До него се достига по асфалтов път от Кърджали за около 40 минути. Преходът е през планината, пътната ивица е доста тясна и често по нея, освен други устремени към гледката събирачи на красиви спомени, можете да срещнете стада с добитък. Макар и близо до областен град, селата там са бедни и населението, основно възрастни хора, се препитават с животновъдство. На връщане от Стар читак дори три баби със забрадки ни отбиха от пътя, за да помолят да ги свалим до града, понеже редовен автобус нямало и добре че били туристите, които напоследък прииждали. Имало и много чужденци.

Местните някак си не отдават важност на красотата, която ги заобикаля, но я бранят и пазят. Вероятно я приемат за свой дом, привикнали са, но и не искат никой да им отнема неприкосновеното кътче земя, което стопанисват.

В общи линии с колата може да спрете на всяка удобна отбивка между двете села. Със сигурност няма как да сбъркате мястото с панорамата, защото все някой шумоли в храстите точно пред него. Ако пък не се ориентиране, приближете се до мантинелата и, да, ще разберете защо пътуването до там си е заслужавало. Самият меандър може да наблюдавате от огромна скала, която, за съжаление, често е нашарена с безсмислени графити. Реката там почти не пресъхва, затова дестинацията е подходяща за всички годишни сезони, но през есента има добавена стойност. Пейзажът е просто неописуем и гледайки го, човек осъзнава, че България е наистина богата.

В гората над меандъра има места, подходящи за пикник. В далечината отеква шума на реката, която на пръв поглед е застинала, а от съседните села се чуват камбанките на добитъка, отиващ на паша.

Разходката до "Завоя" можете да съчетаете с посещение на още два меандъра. Другият сравнително близък е до село Русалско. То е в обратната посока на тази, по която сте се движили. От Стар читак до там ще ви отнеме отново около 40 минути с автомобил, макар пътят да е къс, но заради завоите, през които криволичи, е по-бавен. Ако се доберете до Русалско, отскочете и до село Любино. И там има панорамна гледка, която, също като тази край Русалско, е отразена на картата.

Снимка: личен архив

Единственият известен меандър, до който не можахме да стигнем, тъй като се отклонява доста от този маршрут, е край Маджарово. Там реката прави завой на 180-градуса, а туристите могат да се доближат по лека пътека и до водата.

Дивната Арда неслучайно е известна и извън пределите на страната ни, защото е една от най-красивите реки, които се вият по територията на България. Извираща от връх Ардин в Родопите, тя се влива в гръцката част на Марица, но по-живописната част от пътя й, дълъг 250 километра, се е случила при нас.