Възможно ли е бивша колония с площ 40 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия? Да, ако се нарича Макао.
Още по темата
Комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е уникална. А хазартът е законен. Дори се смята, че традицията на хазарта носи късмет през следващата година, независимо дали печелите или губите. Въпреки че ако попитате жителите, те ще са на друго мнение, пише CNN.
В Макао живеят едва 600 000 души в сравнение със седемте милиона в Хонконг и посетителите могат да се почувстват като останалите жители на града, изгубени в сянката на високите хотели и казина. Но пътешествениците, които са готови да навлязат малко по-надълбоко, могат да опознаят културата, която смесва португалско, китайско и югоизточноазиатско наследство.
Макао се състои от два острова - северният, самият Макао, и южният му съсед Тайпа. Дълго време Тайпа е бил сравнително селски район и хората е трябвало да пътуват между двата острова с лодка. Свързващият ги първи мост е завършен едва през 1972 г.
Един цял свят в малко пространство...
Както споменахме, Макао може да се приема като Меката на хазарта, който е традиция. Но дали жителите споделят същото мнение?
И да, и не.
Да, защото наистина има казина, и не, защото: "Хората не виждат и останалите красоти, които притежава мястото", казват местните жители. За туристи мястото е рай. Но живеещите там не са така позитивно настроени към нощния живот, който предлага. "Рядко ще видите някой местен да посещава казино, това е по-скоро за туристите", казват те. "Много малък е броят на хората, които наистина отиват в казиното, за да играят хазарт. Ние не играем хазарт. Правим други неща. А всъщност на държавните служители им е забранено да влизат в казината."
Но какво всъщност знаем за Макао?
Поради нарастващите разходи за живот на острова много от служителите на казината и луксозните магазини все по-често пътуват до работа от Джухай, по-евтиния град в континентален Китай, който се намира точно срещу Макао, и говорят китайски мандарин вместо кантонски. Според преброяването на населението на Макао през 2021 г., една не малка част е етнически китайско. Само няколко хиляди души са португалци. Макар че португалският все още е официален език на града и трябва да се използва на указателните табели и в правителствената литература, много местни жители предпочитат да научат английски или мандарин, особено преди предаването на властта, когато Макао е отново под китайско управление през 1999 г.
Летището на Макао, разположено в източната част на Тайпа, е малко, но модерно и лесно за навигация. То разполага с един терминал, а повечето полети са от целия регион и има редовни връзки с места като Сингапур, Джакарта, Ханой, Банкок и Пекин. За по-дълги маршрути до Северна Америка и Европа обаче местните жители ще трябва да се отправят към близките Хонконг, Шънджън или Гуанджоу.
През 2018 г. е завършен огромния мост Хонконг-Макао-Джухай - най-дългият в света, който пресича морето. Той е само един от многото китайски проекти, предназначени да свържат и популяризират региона на "Големия залив". Въпреки струващия 20 млрд. долара мост инфраструктурата в Макао е различна. Местните жители, които нямат автомобили, разчитат предимно на обществените автобуси. Докато Хонконг разполага с ефективна, добре организирана система на метрото, тази на Макао стартира едва през 2019 г. и засега има само една линия. Но пък имат Uber и таксита, които обаче приемат само пари в брой.
Поради малкия си размер Макао има и строги правила за работа с чужденци
Повечето от тях, които се преместват в Макао, могат да получат право на постоянно пребиваване след седем години живот, работа и плащане на данъци. Това означава, че те могат да живеят в Макао без работна виза и не се нуждаят от спонсориране от страна на фирма.
Жителите с местни лични карти могат да ползват и социализираното здравеопазване в града. Гражданите и постоянно пребиваващите получават годишна преференция под формата на 10 000 патака (1240 долара) годишно от правителството.
Правилата обаче са различни за много от работниците, които идват от по-бедни части на света, а именно Филипините. Много филипинци идват в Макао, за да работят като домашни помощници или като охранители в казина и луксозни магазини, но не могат да получат право на постоянно пребиваване или гражданство освен ако не се оженят за местен жител.
Според годишния индекс Henley Passport Index, който класира паспортите според това колко дестинации могат да посетят безвизово техните притежатели, Макао има 33-ия най-мощен паспорт в света, а Португалия е на пето място. В същото време паспортът на Филипините е класиран на 75-о място.
Уви, покрай пандемията половината от португалските емигранти в Макао са напуснали, тъй като там са действали едни от най-строгите изисквания в света, включително 21-дневна карантина.
И отново за основната атракция...
Независимо дали обичате или мразите казината, не е възможно да ги игнорирате, защото неотдавнашна правителствена програма започна да "свързва" казината с определени местни улици и магазини и да насърчава гостите на Макао да отидат там и да похарчат пари. Въпреки това островът не е известен само с казина и забавления. Завладян от португалците през 1557 г., той е първата европейска колония в далечния Изток. Не е за пренебрегване, че никъде в района няма толкова исторически паметници на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на светло. Историческият център на града е съсредоточен около красивия "Ларго-дел-Сенадо" (Площад на Сената). Тук така изобилстват църквите, че ако по-голямата част от минувачите не са китайци, като нищо може да решите, че сте в Португалия. А на неколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, църквата "Сан Паулу" (1603-1638 г.), смятана за най-големият християнски храм в Източна Азия.
Но колкото и да не ги одобряват, местните въпреки всичко призовават: "Изследвайте и казината."