Не съществува обгърнато с толкова пленителна тайнственост място в България като Странджа планина - най-обширната ни защитена територия с удивителна история. Тук се преплитат по очарователен и живописен начин море и планина, необяснимо как все още неопетнени от масовия туризъм. А това превръща Странджа в ревниво и гордо пазеща древна култура и духовно наследство, но и още по-причудлива. Прелюбопитна не само с природата си, а и с тайните, които крие от незапомнени времена, тя е била кръстопът на племена и народи, които са оставяли тук щедри дарове от културата и бита си.
Малки селски църкви и параклиси и до днес продължават да подхранват вярата, пазена и поддържана в този регион. Места с лековити извори и вековни гори, родили множество легенди, създават аурата на чудотворност.
Според преданията тук е погребана египетската богиня Бастет. Тази легенда събужда не само иманярски страсти. Още с откриването на животинска кожа с непознати знаци от иманяря Мустафа през 1981 г., която той предоставя на Людмила Живкова, започва историята на една от най-тайнствените находки по българските земи.
По нареждане на Людмила Живкова са организирани няколко експедиции. Едни от най-известните археолози и антрополози търсят тайнствения некропол на египетската жена котка край Малко Търново. В легендата е въвлечена и пророчицата Ванга, която според местните била предупредила дъщерята на Тодор Живков да пази свещеното място. Още драматургичност в историята добавя и вярването, че над Странджа тегне египетско проклятие, което едновременно я брани, но и отблъсква хората. Повечето са убедени, че това се отнася единствено за онези с непочтени намерения. Други добавят и щипка лунен прах към легендата за Бастет като казват, че извънземен разум закриля загадките на богинята, и дори че некропола е портал към друго измерение.
Бастет е тракийска принцеса, с тяло на жена и глава на котка, която прекарала по-голяма част от живота си в Древен Египет. В края на дните си пожелала да бъде погребана в родната Странджа. В саркофага й се крие и историята на света, според друго поверие.
Мястото на гробницата на Бастет се намира в подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище, на около 6 км от Малко Търново.
Дори в тази история да няма нищо примамливо за някои, а единствено фантазми, Странджа си остава магия, която трябва да се преживее.
Едно такова място, което пази древната история на Странджа планина, е Парория.
Защитената местност се намира между селата Калово и Заберново. Приказната гора в района, с вековни дървета, на повече от 120 години, сякаш разлиства древността, за да разкрие неподозирани тайни. В тази магична гора се откроява един великан - 1000-годишният дъб благун - най-интересното и най-възрастното дърво в Странджа.
В Парория се намира параклисът "Света Петка". Историците предполагат, че той е бил построен на мястото на Парорийския манастир на Григорий Синаит - създател на исихазма - сърцето на Православната църква. През 19 век археолозите търсят в Странджа манастира на Григорий Синаит, който би построен върху пещера, в която Синаит се отдавал на дълбока молитва и умосъзерцание.
Ако тръгнете от Воден към Крайново, ще се озовете до разкопките, които разкриват останките от обителта. Мнозина определят, мястото и гледката като наистина божествени, носят смирение и дават най-ясна представа за енергията, която Странджа излъчва.
Според историците Странджанската обител е положила основите на Втория златен век на българската култура, заедно със столицата Търново. Районът е бил част от голям сакрален комплекс, който е функционирал с прекъсвания от 3 до 14 век. Манастирът е бил построен около 1325 г.. Все още си личат очертанията на базиликата, изградена около 24 колони, а точно в центъра се намира вход към пещера, от който по 34 стълби се стига до мястото точно под олтара, където Григорий Синаит се вглъбявал и молил с дни, без храна, вода и сън.
Сегашният параклис "Света Петка" се намира близо до Созопол, на около 40 км разстояние по стар път.
Когато говорим за свещените места в Странджа, е невъзможно да пропуснем светилището Бегликташ, т.нар. български Стоунхендж. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Но светилището има функция и на храм, календар и часовник.
Но мистиката на Странджа е подхранвана и от нестинарството, което все още се практикува в село Българи, както и от характерните само за тук обичаи "бял кукер", "филек".
Сгушените в древните гори селца, с малки, уютни къщи, носят спокойствие и смиреност и приканват да се учиш на безвремие. А съхранените традиции и ритуали правят Странджа свещена земя, която крие съкровищата не само на историческата ни памет.
Двете пещери в района - Сливаровската и Стоиловската, пазят легендата за Св. Марина - Сливаровската и Стоиловската. Водата в тях е възприета за аязма. Пещерата край Сливарово представлява най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал поклонници дори от Истанбул. След построяването на граничните съоръжения, пещерата на Св. Марина остава зад тях и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.
Най-голямата пещера в района на българска Странджа - Братанова пещера, се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета. Частично проучена, в нея са открити артефакти от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.
Над 60 са тракийските крепости на територията на Странджа, свидетелстващи както за бурния икономически растеж на местното население в началото на І-то хилядолетие пр. Хр., така и за непрестанните вражди между племената, сблъсъци и чужди набези.
Заради несметните си исторически и природни богатства, Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Виа Понтика. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.
Тук се намира и най-слънчевото място в страната - областта на Ахтопол и Резово. Няколко реки лъкатушат през парка, като Велека и Резовска, и създават приказни картини. Стотици извори обливат района с бистрите си и често лековити води.
Регионът е изключително богат и на животински видове. Заради ограничения достъп до планината десетилетия наред заради близостта на държавната граница, флората и фауната са имали шанса да се запазят. Тук все още живеят над 17 вида птици, включени в Червената книга на България, както се намира и най-добре запазената популация на видри в цяла Европа.
Сякаш Странджа наистина пази тайните и историята на света...