Разположен на 560 км от северозападното крайбрежие на Африка, португалският остров Мадейра е изпълнен с драматични пешеходни маршрути като Levada do Caldeirão Verde или PR9, които се вият като вени през живописния пейзаж на острова. Уникалното при тези пътеки е, че те минават покрай бавно течащите левади (изкуствени напоителни тунели) на острова, като на всяка крачка предоставят вдъхновяващи моменти. Тези иновативни водни канали се спускат от планинските възвишения към селата, градовете и селищата, като осигуряват не само удобни маршрути за туристите, но и вода за отглеждане, захранване и пиене. Още по-впечатляващо е, че те преминават през някои от най-дивите гори на Мадейра, заобикаляйки отвесни планини, които се спускат в Северния Атлантически океан.
Огромната мрежа от левади на Мадейра се простира на впечатляващите 3100 км на остров, който е дълъг само 55 км и широк 22 км. Смята се, че първите левади, които датират отпреди почти 600 години, са създадени от португалски заселници, за да осигуряват вода за пиене и земеделие (думата "левада" идва от португалския глагол "нося"). Тези водни тунели обаче им позволили да развият и доходоносна индустрия със захарна тръстика - първата фабрика за захарна тръстика е построена през 1425 г., само шест години след официалното откриване на необитаемия дотогава остров.
Системата "левада" обаче се оказва нещо повече от хитроумно и функционално инженерно постижение за колонизиране на изолиран остров. Тя е формирала природната красота, агрономията и културата на Мадейра и е толкова преплетена с нейното минало, настояще и бъдеще, че предстои да бъде одобрена от ЮНЕСКО като световно наследство.
"Със своето около шествековно съществуване левадите - някои древни, други по-нови - са част от историята на Мадейра", казва Сузана Фонтиня, която координира кандидатурата на ЮНЕСКО. "Те са неразделна част от идентичността на жителите на Мадейра."
Макар че системата "левада" на Мадейра не е изолирана - Швейцария, Канарските острови и Оман използват подобни методи за транспортиране на вода, местоположението ѝ е отличително. Вулканичната топография на острова излиза драматично от океана, издигайки огромни, сякаш необятни планински вериги, включително най-високия връх Пико Руиво с височина около 1 860 м. Горите са толкова гъсти, че когато мореплавателят Алвизе Кадамосто пристига на острова през XV в., той отбелязва, че "няма и педя земя, която да не е изцяло покрита с големи дървета".
Това е нещо, което Жоао Гонсалвеш Зарко и Тристао Ваз Тейшейра - двама капитани на кораби, спонсорирани от Хенрих Мореплавателя, са признали по-рано. След като откриват необитаемия остров през 1419 г., двамата го кръщават "Ilha de Madeira", което на португалски означава "дървесен остров".
По протежение на PR9 можете да добиете представа за обширната, неопитомена дива природа, с която са се сблъскали първите заселници. Почти всеки сантиметър от пътя е погълнат от дървета, а зад почти всеки завой се сблъсквате с флората и фауната: Мадейра, дива планинска боровинка и древни лаврови дървета.
Първите левади на острова, финансирани от богати генуезки спонсори, са предназначени за пренасяне на вода за отглеждане на доходоносна култура - захарна тръстика. Плодородната почва и целогодишният топъл климат на Мадейра създават перфектни условия за отглеждане и до края на XV в. Мадейра изпреварва Кипър като най-голям износител на захар в Европа в съотношение 6:1. Първите левади са издълбани в базалтови скали, предимно в южната част на острова.
Някои местни историци смятат, че левадите са създадени от земеделски работници, които са използвали прости ръчни инструменти (кирки, мотики и каменни чукове), а други смятат, че голяма част от опасната и тежка работа е била дело на поробени хора.
"В англоезичната литература е установено, че за изграждането на първата вълна или първата фаза на левадите, които са основополагащи за захарната революция, са използвани роби от Канарските острови и Африка", казва Джейсън У. Мур, автор на книгата "Madeira, Sugar, & the Conquest of Nature in the "First" Sixteenth Century".
Той допълва, че системата за използване на заробени хора за производство на захар в Мадейра се превръща в модел за захарните фабрики на места като Бразилия и Карибите. "Без Мадейра нямаше да има Христофор Колумб."
Малцина знаят, но Колумб е прочут като "захарен барон" и брутален търговец на роби. Но преди това се жени за дъщерята на богат производител на захар в Порто Санто, част от архипелага Мадейра, където според Мур за първи път "научава за света на робството, корабоплаването и захарта".
Поради гордостта, която местните жители изпитват към своите левади е трудно да се намерят доказателства, информация или някой, който да иска да обсъди тъмната страна на историята на левадите на острова.
Захарната индустрия на Мадейра достига своя връх през 1506 г., когато островът изнася 2500 тона "бяло злато". Въпреки това до 1530 г. производството е намаляло със зашеметяващите 90 %, отчасти поради изчерпването на енергийните ресурси и дървесината. През XVII и XVIII в. левадите на острова стават все по-малко жизнени - може би заради най-новата индустрия на острова, производството на вино, което не изисква толкова много вода.
Но през XIX в. левадите отново са в центъра на вниманието. През 1835 г. започва изграждането на Levada Velha do Rabaçal - първата публично финансирана левада в Мадейра. По-късно второстепенните левади осигуряват вода за земи, използвани за отглеждане на култури като батати, боб и царевица, като подобряват храненето на острова. По време на пътуването с автобус, туристите могат да забележат гоблените от тези тераси, известни като poios, разположени по планинските склонове на Мадейра, приличащи досущ на терасираните оризови полета в Югоизточна Азия.
Днес обаче левадите изпълняват още една нова роля: те променят облика на туризма в Мадейра - от място, известно като спокойно зимно бягство за британци в златната възраст, до островна дестинация за млади търсачи на силни усещания, желаещи да се изправят пред предизвикателството на дивите пътеки (препоръчително е да наемете водач, когато поемате по опасните маршрути на острова).
Австралийският приключенец Джаксън Гроувс поставя тези по-малко известни левади на картата през 2021 г. Кадрите, на които той заобикаля стряскащи хребети, катери се по стръмни скали и се промъква през водопади, получиха десетки хиляди гледания в социалните медии и поставиха левадите в центъра на вниманието на по-младото поколение.
Макар че нова порода пътешественици може да последва примера на Гроувс, за местния екскурзовод Лиза Камачо левадите служат не само като средство за събиране на харесвания в социалните мрежи, привличане на туристи(вече са твърде много)или за повишаване на адреналина.
"Левадите представляват живота. Те олицетворяват борбата на моите предци, покоряването на планините и осигуряването на поминък, а не просто атракция", казва тя.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}