От 2003 г., с решение на ООН, Международният ден на планините се отбелязва ежегодно на 11 декември. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) координира годишното честване на Деня, за да насърчи по-голяма осведоменост относно планинските проблеми. Планините са дом на 15% от световното население и една четвърт от сухоземните животни и растения.
30 процента от територията на България е заета от планини над 600 м. В страната ни има повече от 100 планини, други са категорични, че са над 227. Колкото и да е изненадващ този факт, той се дължи на многобройните дялове на Стара планина и Родопите и всеки от тях носи собствено име. Въпреки интересните им истории, едва ли можем да представим всички, но поне ще се постараем да ви разкрием някои любопитни факти за най-големите ни и най-тайнствени планини.
Витоша
Често го забравяме, но София е единствената столица в Европа с планина на толкова близко разстояние - великолепните склонове на Витоша са само на 20 минути от центъра. Макар и толкова приятелски приласкаваща, тя все още пази много неизследвани местности и маршрути, и е определяна от мнозина като една от най-опасните в България.
Вече не толкова често, но в планината могат да се срещнат диви котки, благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк. Най-високият връх е Черни връх, който се издига на 2 290 м, но според някои данни всъщност е 2 280 м. Витоша е единствената куполобразна планина в България и е най-старият природен парк, както в страната, така на Балканския полуостров - основан е през 1934 г. В планината се намират 11 села, над 40 хижи и повече от 10 заслона. Боянският водопад - перлата на Витоша, е и най-големият в планината. Когато е най-пълноводен (водите му се спускат от 25 м височина) може да се види дори от района на НДК. Най-дългата пещера в България - Духлата, се намира край село Боснек. Тя е дълга 17 600 м и дълбока 53 м.
Странджа
Заради средиземноморския климат планината има уникална флора и фауна. Малко известен факт е, че в северозападните й части се среща карстов релеф, оформил голям брой все още непроучени пещери. Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, опазваща не само екосистемите и биоразнообразието на района, но и съхраняваща самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от цялата територия на страната. През 1933 г. тук е обявен първият резерват в България - Силкосия. Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Виа Понтика.
Тук се намира и най-слънчевото място в страната - областта на Ахтопол и Резово. Няколко реки лъкатушат през парка, като Велека и Резовска, и създават приказни картини. Стотици извори обливат района с бистрите си и често лековити води. Според преданията в Странджа е погребана египетската богиня Бастет. Тази легенда събужда не само иманярски страсти. Още с откриването на животинска кожа с непознати знаци от иманяря Мустафа през 1981 г., която той предоставя на Людмила Живкова, започва историята на една от най-тайнствените находки по българските земи.
Сакар
Малко позната и удивителна, тя често е пренебрегвана и подценявана и от изследователи, и от туристи. А притежава омагьосваща природа и релеф. Първенецът на Сакар е връх Вишеград (856 м). До главното било на планината се стига по основен път (Тополовград - Харманли), който осигурява достъп до всички по-интересни места в планината, опасана от четири реки - Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка. Малката планина пази интересна история и мистика. Скалните комплекси и тракийски светилища са недостатъчно проучени и до днес. Древното име на Сакар е Мастейра (свещена).
Тук се намира Гранитският дъб, на възраст 1673 г., израснал преди основаването на България. Смята се, че е най-старото дърво в Европа. Прастарият летен дъб, който е започнал да расте през 324 г.,е свидетеле на много исторически събития. Сакар е най-древната суша у нас - незаливана никога от море. Още се носят легендите за тайнствени лечебни сили витаещи в тази планина. Днес учените постепенно разкриват загадката със специфичния фон, който излъчват пречупените през уникалните минерали в скалите слънчеви лъчи. Според изследвания провеждани десетки години, населението в района на Сакар би трябвало да има една най-здравите имунни системи в България. В планината се намират десетки, ако не и стотици все още неизследвани мегалитни паметници на възраст между 5-6 хиляди години, чието предназначение остава загадка и до днес. Не по-малко загадъчни са култовите около 150 "слъчеви диска", издълбани в панорамни скали.
Стара планина
Формирана е през един от последните геохроноложки периоди, в последните 145 млн. години. Българската част на Стара планина започва при Белоградчишкия проход и достига черноморския нос Емине. В планината е разположен и географският център на страната ни - местността Узана. Тук се намират голям брой защитени местности - един национален парк, два природни парка и общо 31 резервата. Районът на Западна Стара планина обхваща 190 км от дължината на планината - от Белоградчишкия до Златишкия проход. Тук се намира най-широката част на планината, която достига 60 км и се простира между Петроханския проход и впечатляващия Искърски пролом. Искърското дефиле е един от трите големи пролома, всечени в Старопланинската верига, и най-красивият сред тях. Другите два са на реките Луда Камчия и Мараш.
В Стара планина се намират най-ветровитите места у нас - връх Мургаш и връх Ботев. Планината дава началото и на множество реки, повечето от които текат на север и се вливат в Дунав (Огоста, Вит, Осъм, Росица, Янтра). Камчия и Тунджа също тръгват от Стара планина. Малцина знаят и за единственото високопланинско езеро в планината - Локвата.
Рила
Най-високата планина у нас и на Балканския полуостров. Впечатляваща е със своите 18 на брой върха с височина над 2 700 м. И най-впечатляващият от тях не е Мусала - първенецът на Рила и Балканите, със своите 2 925 м., а Мальовица. Той се оказва много по-голямо предизвикателство и се е превърнал в символа на българския алпинизъм.
Но пък Мусала изненадва с друго - върхът е най-студеното място в страната ни. През половината от годината средната температура на въздуха там е под 0 градуса.
Северозападната част на Рила планина носи името на връх Мальовица. В нея се намират Седемте рилски езера - Сълзата, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибно езеро, Долно езеро и Окото - последното е дълбоко 37,5 м.
В планината има над 200 езера и неизброими минерални извори, от тук извират някои от най-пълноводните реки в тази част на Европа - Искър, Марица и Места. В Рила се намира най-големият природозащитен резерват на Балканите "Централен рилски резерват", на територия от 12 394 хектара.
Пирин
Нарежда на второ място по височина сред планините у нас с най-високия си връх Вихрен, който е 2914 м. В Пирин има 186 езера. Тук се намира и най-високо разположеното езеро у нас - Горното Полежанско, което е на 2 710 м, както и снежникът Големия Казан, в който снегът никога не се топи. Тук често могат да бъдат срещнати и диви кози, но и да се види прелестният еделвайс.
В Пирин растат една трета от всички познати у нас висши растения, 320 вида мъх и неколкостотин вида водорасли. Планината има два върха над 2 900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2 800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2 600 м и 40 над 2 500 м.
Родопи
Тя е не просто най-обширната планина в България, заемаща една седма част от територията на страната, но и най-благоприятната планина за туризъм, със своя мек климат, просторни иглолистни масиви, многобройни язовири и поляни. Дължината ѝ е около 220 - 240 км а ширината до 100 км. Планината очарова с уникални природни забележителности, които я превръщат в най-красивата у нас - Юндола, Триградското ждрело, Чудните мостове, Дяволският мост, резерватът Кастракли и още толкова много места, които разказват древни легенди и мистични истории.
Малко познати, но дивно красиви са върховете Заградска чука и Върховръх, както и скалните отвеси с катерачна инфраструктура при село Мостово. Прекрасни места са и Жълти дял, приютил меандрите на река Арда, и връх Лада (1241 м), Арденски дял, който е погранична зона, с връх Циганско градище (1827 м), Стръмни рид, издигащ се над Момчиловград, с едноименния си връх, висок 960 м. В Родопите са едни от най-красивите пещери у нас - Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинската пещера. А съкровищата й като Перперикон, Татул, крепостта Устра, Асеновата крепост още пазят неподозирани тайни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}