В черни костюми, инкрустирани с перлени копчета, те си проправят път сред хилядите скърбящи, събрали се в памет на кралица Елизабет II. Оставят букет в знак на почит към покойния монарх, с когото споделяха едно и също силно чувство за дълг. Към The Mall, улицата между Бъкингамския дворец и площад Трафалгар, достолепен джентълмен и неговата дама в костюми с мъниста като сребърни люспи чакат търпеливо. "Винаги съм обичал кралицата - казва Джими Джукс - тя е там, откакто съм се родил".
И кралицата уважаваше Джукс. През 2017 г. той получава орден за благотворителната си дейност като Перления крал на Бърмъндзи, Камбъруел и Саутуърк. Заедно със съпругата си Мишел, перлената кралица на Бърмъндзи и Родърхайт, двойката представя само две от перлите на Лондон.
С кралска титла за всеки лондонски квартал се смята, че днес има около 30 перлени семейства, всяко от които се занимава с набиране на средства за благотворителни каузи. Те са икони на Лондон - неизменна част от мащабните събития в столицата, както и от онези в избрани общности - и през целия си живот поддържат ангажимента да се срещат и поздравяват обществеността, да посещават хосписи, училища и различни обществени групи в столицата.
В продължение на 150 години те са станали част от духа на града, вписани в британската култура - от поп песни до обложки на албуми и телевизионни изяви. Макар да са малко известни извън страната, те са смятани за "другите кралски особи" в Лондон. "Кокни кралски особи", казва с гордост Джукс.
Според лондонските легенди, за да те смятат за кокни, трябва да си роден в близост до църквата "Сейнт Мери-ле-Боу" в Източен Лондон - но преди 170 години по-ниското шумово замърсяване е означавало, че камбанния звън може да се чуе и в Северен Лондон. Културата на кокни е неразривно свързана с костермонгерите - скитащи продавачи, които са били неизменна част от работническата класа във викториански Лондон.
Жените костери, героини на Дикенс, дръзко са носели шапки, имитирайки заможните хора, а мъжете са пришивали перлени копчета по дрехите си. Така привличали вниманието, докато разнасяли стоката си в кошници или каруци, теглени от понита, по пазарите на столицата.
Оцелявали, като коронясвали символични "крал и кралица", които се заклевали да защитават интересите на продавачите на пазара, да ги подкрепят финансово в трудни периоди и да следят за неприятности със "старата сметка", както наричали полицията.
В средата и края на 70-те години на 19 век Хенри Крофт, беден викториански чистач на улици, бил толкова вдъхновен от каузите на търговците, че решил да се превърне в първия "перлен крал" - наречен така заради величествения си костюм, украсен с 60 000 преливащи перлени копчета.
Гениалната идея хрумва на Крофт, когато почиства след пазарите на търговците на дребни стоки в Сомърс Таун, централен градски район в Северозападен Лондон. "Харесвала му идеята за приятелство и ценности на общността", обяснява пред BBC Даян Гулд, перлената кралица на Сейнт Панкрас. "Никога да не "риташ" човек, когато е в беда, тъй като всички те са хора от работническата класа, всички се борили да оцелеят."
Той решава не само да подражава, но и да отиде още по-напред от търговците на дрехи, като бродира перлени копчета по всеки сантиметър от изтърканото си работно облекло. В новия си костюм, който блестял на слънчевата светлина, Крофт открил, че привлича вниманието - и монетите - на минувачите, където и да отиде. До 1911 г. той събира работническите общности и избира 28 перлени семейства, по едно за всеки лондонски квартал, създавайки благотворителна традиция, която се запазва и до днес.
Когато екипът на BBC се среща с Гулд, тя носи перлените си регалии, които са подобни на оригиналните проекти на Крофт. За мъжете това включва украсена с копчета шапка, а за жените - филцова шапка, увенчана с 13 щраусови пера. Всяка перла носи черен костюм с името на своя район, изписано с големи букви. Те могат да изберат по-малко украсен костюм или напълно инкрустиран, който може да тежи до 30 кг, но всеки от тях е накичен с ослепителна гама от перлени копчета.
Всички перлени униформи се отличават със съзвездие от символи, които представят техните ценности. Бродирани сърца например символизират благотворителност, колело е символ на живота, магаре представлява търговците на стоки, а подкова вещае късмет. "По традиция семействата на перлите поддържат подобни мотиви върху костюмите си", казва Гулд, посочвайки арлекиновия ромб на сакото си, наричайки го "възходите и паденията в живота". "Всичко се състои в това да разкажем нашата история с копчета.", допълва тя.
Гулд е родена в Сомърс Таун и израства сред търговците на пазара в Ислингтън. Произхождайки от род на перлени кралски особи, титлата на Гулд е кръвно право по рождение, както е по традиция. Баща ѝ, небезизвестният Алф Доул, бил известен с това, че свирел на лъжица и се разхождал из Гринуич с черното си такси, украсено с копчета. Нейният прадядо Джордж Доул "е бил приятел на Хенри Крофт". Както и за много други перли, животът в избрания от нея квартал вече не е практичен поради джентрификацията на столицата, но традицията на кокни - разказите за почивки в британската провинция, където се бере хмел, и пеенето в пивницата - пътува с нея.
Както и кокни диалектът, но и странният език, използван за тайно споделяне на информация, без да бъдат разбрани от полицията или минувачите.
Но докато историята на перлите, история за ценностите и активността на работническата класа, е толкова значима, кралете и кралиците са също толкова загрижени за това как най-добре да запазят традициите си живи и актуални през 21 век. Както и при кралското семейство, съществуват различни мнения за това дали институцията трябва да се модернизира.
"През 1930 г. е имало 400 перли. Но днес са останали две шепи истински перли, без да включвам моето семейство от 30 души", казва Джордж Мейджър, крал на перлите от Пекъм и основател на Музея на кокни. В тийнейджърските си години Мейджър забелязва, че посещава повече погребения, отколкото вижда деца, които се интересуват от продължаването на кралските роли на родителите си.
Любопитно е, че и членовете на широката общественост също могат да кандидатстват за "независими кралски особи" чрез организации като Асоциацията на оригиналните перлени крале и кралици и Лондонското общество на перлените крале и кралици. Всяка от организациите споделя ангажимента си за обществена дейност, като в основата ѝ е набирането на средства, и оценява кандидатите въз основа на техните благотворителни качества.
Дорин Голдинг, перлената кралица на Олд Кент Роуд и Боу Белс, не е родена като перла, но като председател на Лондонското дружество на перлените крале и кралици се е посветила на това да бъде такава. Често може да бъде срещната да набира средства по улиците или да подкрепя обществеността на мащабни събития. "Ние не сме приказно богати като кралското семейство", смее се тя. "Правим го, за да помагаме на другите за своя сметка."
Тя има приятни спомени от цялото си управление, но един момент се откроява. "Веднъж си тръгвахме от изложението за цветя в Челси, когато чух един много познат глас: "Мога ли да се снимам с вас? Вие сте най-добре облеченият човек тук", разказва Голдинг. "Това беше Ринго Стар."
Безупречното облекло на перлите определено е една от причините те да бъдат толкова успешни в набирането на средства. "Перлите ще помогнат на всяка благотворителна организация, ако това не противоречи на техните интереси и убеждения", обяснява Джукс. Двамата с Мишел са основатели на британската организация "Дом за герои". "Тя е създадена, за да помага на бездомни бивши военнослужещи, които са се сражавали за нашата страна", описвайки услугите за психично здраве и жилищата, които предлагат. Когато една перла стои зад благотворителна организация, тя знае точно как да набере обществена подкрепа. За "Дом за герои" през последните 12-13 години са събрали повече от 1 млн. паунда.
"Перлите по същество са традиция на самопомощ за общност, която е била лишена от социалната държава", каза Даяна Фостър, директор на Народния музей в Сомърс Таун, който е създаден, за да разказва историите на радикални мислители и социални реформатори, като Хенри Крофт, който е роден в района. "Това е култура, която си заслужава да бъде отбелязана."
Когато през 2019 г. е издигната плоча в чест на благотворителната дейност на Хенри Крофт, всички различни перлени общности присъстват. "Хората се вълнуват от вида на перлите. Става дума за идентичност, не че няма други култури, но това е усещането за стария Лондон. Хората се гордеят с принадлежността си към Лондон.", казва Фостър
И все пак, да бъдеш перла невинаги е лесно, смята Джукс. "Някои хора в Лондон, като видят перла, започват да се подиграват". Гулд също отбелязва: "Тъжно ми е, когато излизам и младото поколение не знае какво сме ние. Просто нямаме връзка."
Въпреки това се оживява при споменаването на тържествата по случай Платинения юбилей на кралицата през юни 2022 г., тъй като е видяла "събиране на перлени крале и кралици от различни групи и асоциации, но особено перли в детски колички".
Поддържането на традицията на перлените крале и кралици и техните публични задължения е изключително важно за Гулд. "Нашият произход е от обществените ценности и връзката с другите. Привилегия е да можеш да носиш тези копчета с любов и уважение, служейки на другите хора".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}