Подземният минен музей е един от най-необичайните музеи в България, част от 100-те национални туристически обекта и уникален за Балканския полуостров. Разположен е в две от запазените галерии на първия подземен рудник у нас - "Старите рудници" (1891 г.). Общата им дължина е около 630 метра.
На 50 метра под земята посетителите на музея могат да се запознаят с историята на въгледобива за повече от един век - от ръчния добив и изнасянето на въглищата с дървени колички, през извоза с коне до електролокомотивите и механизираните комплекси за добив на въглища.
Музеят отваря врати през 1986 г. Идеята за изграждането му възникнала през 80-те години на миналия век, когато група перничани посетили подземната солна мина "Виеличка" в Полша, обособена като музей. Община Перник платила 70 000 лв. на мината и превърнала две от галериите на първия подземен рудник "Старите рудници" в музей.
Тридесет експозиционни ниши проследяват историята на въгледобива. Галериите били в активна експлоатация от 1891 г. до 1966 г. В музея е експониран първият електролокомотив, заедно с контактна мрежа, произведен от "Сименс" за пернишката мина през 1925 г. Показана е и първата "къртица", датираща от 1957 г. - прародител на сегашните мощни "къртици", с които се копае столичното метро. В експозицията могат да се видят още автентичен минен телефон, защитен от огън, предпазни средства, различни уреди и екипировка.
Канарче в клетка е било първият "измервателен уред" в мината. Ако птичето било спокойно и пеело - миньорите копаели, ако започнело да нервничи и да се удря в клетката, това означавало, че се е появил опасният газ гризу и миньорите трябвало да напуснат галерията.
Дървените подпори в миналото също имали сигнална функция. Те били направени от чам, защото този вид дърво пука, за разлика от дъба и бука. Когато подпорите започнели да пукат, това било сигнал за опасност от срутване на галерията и служителите е трябвало да излязат. Пет години след отварянето на мината в помощ на миньорите били закупени и коне. Първите 120 на брой били унгарски, тъй като конете от тази порода са по-ниски и с по-силни крака, за разлика от арабските коне. Те извозвали по 3-4 вагонетки, като всяка една била с до половин тон товар. Животните живеели в конюшни под земята, които никога не напускали.
До автентичен въглищен пласт могат да се видят фигури на руднични гноми. Миньорите смятали, че те ги предпазват от беди. В една от камерите е разположен иконостас на небесния покровител на подземните работници Свети Иван Рилски, с когото е свързана една от най-старите легенди за "Старите рудници". Според преданието, Свети Иван Рилски се явил в съня на един човек, посочил му тъкмо това място и му казал да копае там, защото ще открие черно злато. Така наистина били открити въглищата. Миньорите вярват, че светеца е техният небесен покровител и в някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело "Бог на помощ".
Сега Подземният минен музей е сред 100-те национални туристически обекта и се посещава от над 6000 души годишно. Въглищно камъче на 25 милиона години е най-предпочитаният сувенир, който туристите отнасят със себе си. Той е придружен със сертификат, указващ произхода му. На изхода дърво на щастието изпраща посетителите. Както миньорите, всички го докосват за късмет. Подобни експозиции има само на още 4 места в Европа - в Белгия, Германия, Полша и Русия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}