Създаден от двама американски бизнесмени, Питър Мортън и Айзък Тигрет, той отваря врати през 1971 г. Мортън е роден в индустрията - баща му основава популярната американска верига Morton's Steakhouse.
В Лондон не липсват нито ресторанти, нито музеи. Но гениалността на Hard Rock Cafe се състои в съчетаването на двете.
През 60-те години на миналия век "суинг Лондон" е най-готиният град в света, така че всичко, което се случва там - особено ако е свързано с музикалната сцена - бързо се появява на първите страници на вестниците по целия свят. Ако британски ресторант, създаден от американци, изглежда странна концепция, Мортън и Тигрет се опират на своя произход, а не бягат от него.
Hard Rock Cafe е символ на американската култура след Втората световна война. Менюто изобилства от бургери, пържени картофи и млечни шейкове, а цветовата гама - ярко червено и бяло.
Това е алюзия за алюзията, въплъщение на един вид оптимистична, блестяща Америка, която съществува повече в поп културни предавания като Happy Days, отколкото в реалния живот. Но се случва.
Половин век по-късно марката Hard Rock Cafe се превръща в нещо повече от ресторанти и хотели. В зависимост от това кого питате, това е или възхитителна нирвана за любителите на музиката, или банален ресторант, който съществува, за да продава продукти. Така или иначе, марката е утвърдила своето наследство, пише CNN.
Рок в Hard Rock
Всеки Hard Rock е изпълнен с музикални сувенири, голяма част от които са дарени от самите звезди. Ерик Клептън, редовен посетител на лондонското заведение, дарява една от китарите си Fender и моли персонала да я окачи на стената близо до мястото, където обича да сяда. Пийт Тауншенд от The Who също дарява една от своите китари.
Стоките се превръщат в основна част от марката, и то не само по стените. Човек може да изяде само един чийзбургер наведнъж, но може да си купи цял куп сувенири наведнъж.
Лондонският ресторант се съгласява да спонсорира местен футболен отбор и да постави логото си на фланелките на отбора. След това се ражда идеята за обикновени тениски и първите от тях са пуснати в продажба през 1974 г. На ресторанта му отнема почти цяло десетилетие, за да разшири дейността си в международен план. През 1982 г. в Лос Анджелис е открит първият в САЩ филиал на ресторанта. Следват обекти в Токио, Париж, Атина, Хонконг, Ню Йорк и др.
В много от Hard Rock Cafes има и сцени, на които могат да се представят местни и международни музиканти. Най-добрите изпълнители често се ангажират за откриването на новите клонове.
Групата Wings на Пол и Линда Маккартни е поканена да свири на откриването на лондонския West End, а джаз легендата Би Би Кинг открива Hard Rock Beijing през 1994 г.
В ресторантите обаче са се появявали не само известни рок звезди. Част от магията е да се поддържа "рок" комуникация с всеки посетител - от знаменитости до обикновени хора. Сега известните почитатели на Hard Rock не са само заклети рокаджии.
През 2021 г. футболната икона Лионел Меси подписа договор за глобален посланик на марката. В менюто е добавен "Меси бургер" в негова чест.
Възходът на суперфеновете
Те са мощна армия, но трудно поддържат контакт помежду си, докато един от тях не решава да промени ситуацията. Лу Нучио пристига в Ню Йорк от родния си град Байон, Ню Джърси, за да обядва с баща си.
"Ядох в едно лудо заведение с баща ми. Имаха кадилак, който излизаше от една стена, и беше доста готино", разказва той. Това лудо място, разбира се, е Hard Rock Cafe, което се намира на 57-а улица в оживен район в центъра на Манхатън.
От този момент нататък Нучио е пристрастен. Той открива Hard Rocks на почти всяко място, до което пътува по време на работата си в логистична компания. На всяко едно от тях той взимал по някоя от възпоменателните значки, които марката продава. Сега казва, че има около 6500 от тях.
Въпреки това чувството за забавление и общност, което Нучио открива в Hard Rock, не се разпростира извън самите ресторанти до появата на социалните медии.
Нучио създава страница във Facebook, HRC Worldwide Community. В нея той споделя лични снимки и отзиви за различни заведения, които е посетил, както и информация за предстоящи събития. Сега тя има повече от 10 000 последователи от цял свят.
"Общността е изградена от колекционери и пътешественици", казва той. "Аз съм и двете. Но колекционерите са хората, които наистина поддържат легендата жива. Големите събития са това, което хората обичат. Когато посещавате, получавате регистрация, а ако достигнете важен етап, ще получите специална значка" Освен значките, много фенове колекционират чаши за шотове и тениски.
Някои по-големи Hard Rocks организират специални събития, на които суперфеновете могат да дойдат и да се срещнат помежду си. Нучио също пътува до много от тях и ги документира на сайта си, като отбелязва колегите колекционери на снимките.
Да бъдеш суперфен, особено такъв с голям брой последователи онлайн, си има своите предимства. По време на последното си пътуване до Лондон Нучио лично се запознава с хранилището в мазето на "рок магазина", където се пазят най-добрите предмети като едно от любимите якета на Джон Ленън.
След като светлините угаснат
От 1971 г. насам животът на основателите се развива в различни посоки. През 1979 г. между двамата цари напрежение и в крайна сметка разделят марката помежду си, като всеки от тях има претенции към определени части на света, където може да притежава и управлява нови Hard Rocks.
По отношение на враждата Тигрет казва пред Texas Monthly през 1987 г., че Мортън е "напълно ориентиран към парите" и предпочита да работи върху социалната страна на марката. Мортън обаче заявява, че "просто се занимавам със собствения си бизнес".
Накрая, през 2007 г. Мортън и Тигрет продават компанията на индианското племе семинол във Флорида. Сега племето управлява повече от 180-те ресторанта, кафенета, хотели и казина на Hard Rock.
Мортън се установява в Лос Анджелис, където става филмов продуцент. Синът му, Хари Мортън, открива верига мексикански ресторанти, наречена Pink Taco, и я притежава до смъртта си през 2019 г. на 38-годишна възраст.
Междувременно Тигрет се оттегля от светлината на прожекторите. След смъртта на съпругата си Мо Старки - която преди това е омъжена за Ринго Стар и която Тигрет веднъж нарича своя "най-голям колекционер" - той прекарва известно време, живеейки в Индия, и според някои информации е почитател на покойния гуру Сатя Сай Баба.
Сега в Китай се разработват няколко нови Hard Rocks и макар индианският дух да се усеща, рокът е властелинът.