Последната туристическа дестинация на Земята (видео)

23:31 | 18.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Последната туристическа дестинация на Земята (видео)

Антарктическият туризъм е магнит за онези, които са "стъпили" навсякъде и са ненаситни за още изживявания. Повече хора посещават ледения континент от всякога. Дали самата идея за антарктически туризъм вече е неетична и не трябва ли да кажем "не"?

13:22 | 3 февруари 2024 | Автор : Галина Чолакова 7 4307 Снимка: Getty Images

Това е впечатляващ и незабравим образ: Boeing 787 Dreamliner, върху антарктическия лед, а пред него позират усмихнати стюардеси в елегантните си костюми. Снимката, направена по повод първото кацане на един от най-големите самолети в света на пистата от лед и сняг в края на миналата година, сякаш бележи нов етап за антарктическия туризъм.

За щастие въпросният полет е доставял персонал и консумативи за научни изследвания, а не за туризъм (за разлика от полет на Airbus A340 от 2021 г., който кацна на Антарктида с консумативи за ексклузивен приключенски лагер), но въпреки това пътуването до най-южния континент на Земята достига нов етап.

Броят на посетителите ще достигне 100 000 за първи път през този туристически сезон (октомври 2023 г. - март 2024 г.), което е 40% скок спрямо предишния рекорд и доведе до нова актуалност на въпроса колко, ако изобщо, трябва да се разреши туризмът на ледения континент.

Снимка: Norse Atlantic Airways

"Това число наистина запали огъня", казва пред Би Би Си Клер Кристиан, изпълнителен директор на Коалицията за Антарктика и Южния океан - коалиция от неправителствени организации, която се застъпва за опазването на Антарктика от повече от 40 години. "Сега сме свидетели на спешна необходимост от правилно управление на тази индустрия и нейното въздействие върху много крехката и бързо променяща се околна среда."

Международната асоциация на операторите на антарктически туризъм (IAATO) понастоящем включва в своя каталог 95 плавателни съда, включително 21 яхти, които превозват богати туристи, привлечени от примамливата дестинация "последна граница", място - както се изразява един оператор - "толкова девствено и отдалечено, че можеш да чуеш как снежинките падат и се топят във водата". Някои от корабите превозват до 400 туристи наведнъж, като повечето от тях тръгват от крайбрежието на Южна Америка към Антарктическия полуостров, който излиза на север от ледената маса на Западна Антарктика.

С увеличаването на конкуренцията се появяват и нови туристически дейности, освен обичайните екскурзии до брега за посещение на колониите от пингвини и тюлени, както и екскурзии с надуваеми лодки "Зодиак" за наблюдение отблизо на айсберги и косатки.

Снимка: iStock/Getty Images

"Индустрията се разраства и има голямо разнообразие от дейности, включително възможност за използване на каяци, подводни лодки и хеликоптери", казва Елизабет Лийн, професор по антарктически изследвания в Университета на Тасмания. "В някакъв момент ще стане твърде голяма - но не знаем точно колко..."

Много от членовете на IAATO твърдят, че насърчаването на опазването на Антарктида е част от тяхната мисия.

Възможността да образоваме и вдъхновяваме "е от ключово значение за опазването на дивите и вдъхновяващи места, които посещаваме", казва Хейли Пийкок-Гауър, главен маркетинг директор на Aurora Expeditions. "Вярваме, че експедициите с малки кораби са пътят напред, с по-малък брой пътници, водени от експерти и работещи с най-голямо уважение към околната среда."

В допълнение към въвеждането на нови кораби, които генерират по-малко емисии на CO2, много круизни компании анализират всеки аспект от дейността си, дори дейности с ниско въздействие, като например използването на специални снежни обувки. "Гарантираме, че нашият експедиционен екип покрива всички следи", казва Дамян Пери, управляващ директор на Hurtigruten Asia-Pacific.

Снимка: iStock by Getty Images

Всъщност членовете на IAATO спазват строги правила, предназначени за опазване на околната среда, включително премахване на всички отпадъци от континента и спазване на протоколи за стерилизация, за да се избегне неволно въвеждане на неместни видове.

Въпреки това редица проучвания за биосигурност - включително едно, при което са били претърсени джобовете, чорапите, обувките и фотоапаратите на туристите - са установили наличието на голям брой неместни видове.

"Не бяхме изненадани от резултатите - това беше, което очаквахме", казва антарктическият еколог Дана Бергстрьом, сега гостуващ професор в Университета в Уолонгонг. А рисковете са реални. Инвазивен тревен вид се е установил на един от Южните Шетландски острови в Антарктида, а птичият грип наскоро достигна до Субантарктическите острови, където имаше опустошителен ефект върху популацията на тюлените, а преди дни бе съобщено, че птичият грип е убил 35 пингвина.

"Вероятно той ще достигне Антарктида по някое време през този сезон, което ще бъде ужасно", казва Лийн, като отбелязва, че е по-вероятно вирусът да достигне Антарктида чрез птици, а не чрез туристи. "Не знаем точно колко податливи са пингвините, но тюлените и морските птици определено са податливи."

Въпреки тези заплахи, Бергстрьом казва, че биосигурността не е най-голямата опасност, пред която са изправени дивите райони на Антарктида.

Снимка: БТА

Огромното разстояние, което повечето посетители изминават, за да стигнат до Антарктида, превръща въглеродните емисии в сериозен проблем. Средните въглеродни емисии на човек за един антарктически турист са 3,76 тона - приблизително толкова, колкото обикновено генерира един човек за цяла година.

Проучванията показват, че на Антарктическия полуостров, където се намират популярни места за кацане, като остров Кювервил на пристанището Неко, снегът е с по-висока концентрация на черен въглерод от изгорелите газове на корабите, който поглъща повече топлина и ускорява топенето на снега.

В едно проучване е изчислено, че всеки турист между 2016 и 2020 г. ефективно е разтопил около 83 тона сняг, което се дължи главно на емисиите от круизните кораби.

Антарктика е уязвима не само поради крехката си околна среда, но и поради липсата на единен управляващ орган. Договорът за Антарктика, създаден през 1961 г., за да осигури управлението на континента, функционира на консултативна основа, което означава, че всички 56 страни трябва да се съгласят, преди да се приложи дадена промяна.

"Последното важно решение в областта на туризма беше мярка, приета през 2009 г., която забранява на круизните кораби, превозващи повече от 500 пътници, да акостират", обяснява Кристиан. Този регламент все още не е официално приложен, тъй като не всяка страна, подписала споразумението, го е ратифицирала на национално ниво. Въпреки това той е приет от IAATO, която също така ограничава броя на корабите, които могат да посещават даден обект на ден, както и броя на пътниците, които могат да бъдат на брега по всяко време.

"IAATO обикновено е водеща в тази област, тъй като е много по-реактивна", добави Бергстрьом. "Това, което не можете да очаквате от тях, като орган на индустрията, е да ограничат броя."

Съществува ясен консенсус, че нещо трябва да се промени, но няма съгласие какви да бъдат тези промени. Трябва ли например да се правят разтоварвания на по-голям брой места или трябва да се стремим да запазим човешкия отпечатък възможно най-малък?

"Вече виждаме как приключенският туризъм се разпространява в морето Рос", казва Лийн. "Може би ще кажем, че полуостровът е частта от Антарктида, която има най-голямо човешко въздействие, а останалата част ще оставим на мира."

Кристиан смята, че всякакви ограничения - било то на броя на обектите или на броя на посещаващите ги кораби - ще бъдат спорни и предлага алтернатива, която може да бъде третирането на Антарктида като национален парк и въвеждането на входни такси.

"Честно казано, в момента има толкова малко регулации, че почти всичко, което ще защити уязвимите райони и ще гарантира, че индустрията се регулира от официален правен източник, а не се саморегулира, би било наистина положително", казва тя.

Изследователите препоръчват на всеки, който мисли да посети Антарктида, да преосмисли внимателно мотивацията си и въздействието на своя избор.

"Като изследовател, това е морално решение, което вземам всеки път, когато отивам, дали това, което правя, си заслужава въздействието", казва Лийн, според която туристите също трябва да претеглят последствията.

"Ако мотивацията ви е просто защото вече сте стъпили на шест континента и искате да стъпите на седмия - лично аз смятам, че това е доста несериозна причина."

Бергстрьом също предлага на пътешествениците да смирят егото си. "Ако това, което наистина искате, е сняг и лед и се намирате в северното полукълбо, не можете ли вместо това да хванете влак до най-близкия снежен район?" - казва тя.