Днес посещението на екзотични дестинации се е превърнало в цяла мода. Сякаш не си в крак с тенденциите, ако не отидеш до някое тропическо място и не пуснеш поне стотина снимки как гордо си се покатерил на гърба на измъчено слонче; галиш полузаспал тигър (докато здраво се потиш и молиш на всички богове да е закусвал); позираш по бански на балкона на хотела, показвайки форми на фона на дивата тропическа растителност или задължителното - споделяш босите си крака, заровени във финия бял пясък на някой лазурен плаж.
И заради целия този захлас по "фешън" течението, някак пропускаме не по-малко привлекателните страни, намиращи се под носа ни. Едно такова бижу (наречено Сърцето на Балканите), което определено заслужава вниманието ни е сръбската столица.
Първото, с което може би трябва да започнем, е, че дори самите ни западни съседи и до днес се чудят как градът се е озовал на територията на страната им. Изключително красив и различен от останалата част на държавата, Белград се е превърнал в притегателна сила за хора от близо и далеч. Така че, ако четеш това и се намираш в София, си е направо грехота да не запалиш колата, отправяйки се към тази недалечна дестинация.
Километрите, които делят двете столици - нашата и тяхната, са не повече от 400, все едно да отскочиш до морето. Не е никак плашещо, особено предвид факта колко пъти сме се озовавали в Слънчака през отминалото лято...
Преди да се наредиш на колоната от автомобили на границата, добре ще бъде да заредиш резервоара си догоре. Въпреки скорошните промени в цените, горивото у нас все още е по-евтино от това, което ще ти предложат там.
За да влезеш в Сърбия не ти е необходимо нещо повече от лична карта, като дори и PCR тестът е ненужен. Щом митничарите те пуснат по живо, по здраво - можеш да се възползваш от чисто новата магистрала, която бързо ще те отведе до крайната ти цел. Добре е да разполагаш с местна валута от динари (курса се върти около 60 динара за лев, което автоматично те заблуждава, че вече си виден богаташ), понеже винетки не са ти необходими, но пък от магистралните такси няма да се отървеш. Добрата новина е, че пропускателните пунктове приемат и карти. Преди да се озовеш на територията на населеното място, към което пътуваш, ще се наложи да се разделиш с около 1200 динара (приблизително 20 лв.), за да си платиш за асфалтовото удобство.
Тук започва трудната част... Кое по-напред да видиш, на къде да гледаш и как да се клонираш, за да си на няколко места едновременно?! Добре е предварително да си резервирал хотел не по-далеч от широкия център, тъй като повечето забележителности, на които ще се посветиш през престоя си, са съсредоточени в този район.
Първата ти спирка, може би, трябва да бъде пешеходната улица "Кнез Михайлова" - ядрото на туристическия и социален център на града, из което се редят безкрайни магазини.
Улица "Кнез Михайлова"
Снимка: iStock by Getty ImagesИнтересен факт, който задължително трябва да се спомене, е че княз Михаил, на когото е кръстена улицата, не е кой да е. Сигурен съм, че сте добре запознати с нашия Борис I... Е, познайте какво е било християнското му име. Всъщност града е основан благодарение на документ, издаден от владетеля. Но да се върнем на обиколката. На тази улица посетителите обикалят неуморно от сутрин до вечер, така че празно няма! Изборът къде да си осигуриш необходимата ти доза кофеин (нужна за предстоящото ти енергично крачене) е голям - барове, бирарии, кафенета и сладкарници има в изобилие. А от няколко години насам там функционира и чисто нов търговски център (или т. нар. мол, ама с мини размери), разполагащ с прекрасно заведение на покрива, което разкрива на посетителите си чудесна панорамна гледка.
След като се полюбуваш на внушителните сгради от 19-ти век, къде-къде по-добре галещи окото от онези "схлупени панелки" по "Витошка", настъпва времето за емблематичната визитка на града. "Кнез Михайлова" завършва пред легендарната крепост "Калемегдан". Просто не си бил в Белград, ако не си я посетил! Съоръжението, издигнато през I век от римляните, носещо огромна историческа стойност, днес е превърнато в красив парк. Редица алеи кръстосват територията му, а навсякъде са разпръснати пейки за отдих.
Паркът "Калемегдан"
Снимка: iStock by Getty ImagesЛятото ежедневно можеш да видиш белградчани дошли да разпуснат под гъстата сянка на дърветата, четящи книга или правещи си пикник на зелената трева. И макар в наши дни крепостта да е дом на няколко тенис корта, баскетболни игрища и различни експозиции (ако сте с детето пуснете го на изложението на динозаврите, ще си отдъхнете поне за час, докато то се щура и ръмжи срещу всеки един от тях), все още носи отпечатъка на отминалите времена на войни и разруха. Не че някой се сеща за тях, когато жаркият сезон започне с диви концерти, помещаващи се именно тук. Всяка година на това място идват популярни DJ и музиканти, които дават ритъма на нощния живот.
Но понеже се разхождаш посред бял ден, няма да е зле да се съсредоточиш върху кулите и портите, привлекли през вековете вниманието на византийци, османци и австрийци, вместо да търчиш насам-натам, търсейки откъде да си купиш билет за предстоящото "хаус парти". И докато се разхождаш и се любуваш на сливането на реките Дунав и Сава, насочен към паметника "Победителят", можеш да си припомниш, че си в поредната зона, тясно свързана с българската история, понеже вървиш из мястото, където са били посрещнати прокудените от Великоморавия братя Кирил и Методий. Препоръчвам ти, докато все още не си се насочил към следващата забележителност, да посетиш заведението "Калемегданска тераса", което ти предоставя идеалната възможност да се възхитиш на "Портата Зиндан", пейзажа към Дунав и чаша червено вино за разкош в това хладно време.
портата „Зиндан“
Снимка: iStock by Getty ImagesСлед такова просвещение е време за развлечение, а най-близката ти атракция е зоологическата градина. Ако действително пътуваш със семейството и не сте загубили детето по трасето, ето още една възможност да го баламосаш и да секнеш безспирните му въпроси кога ще похапне пица, сладолед или за обещания от 2 години насам PlayStation. За твое щастие зоопаркът също се намира на възвишението на крепостта, така че смело към него.
Когато и животните вече не са толкова интересни и маймуните ти обърнат гръб, може да продължиш културното си обогатяване и да се върнеш на "Кнез Михайлова", минавайки по цялата му дължина наново, но този път да продължиш до хотел "Москва". Той е поредната величава сграда, която ще видиш днес, но пък стойността ѝ е голяма. Представител на архитектурния стил "руски сецесион", "Москва" е най-старият хотел в града и е помещавал личности като Алберт Айнщайн, Махтама Ганди, Максим Горки, Ричард Никсън и др.
Хотел "Москва"
Снимка: iStock by Getty ImagesСлед безкрайните кръгчета и преходи, неминуемо стомахът ти вече свири на тънката струя на глада. Затова идва идеалната възможност да се потопиш в бохемския дух на най-популярната улица в Белград - "Скадарлия". Тя пази автентичните кафани (друга, разбираема дума от речника е: механи), чиито врати навремето са били отворени единствено за висши аристократи и хора на изкуството, при това само от мъжки пол.
Улица "Скадарлия"
Снимка: iStock by Getty ImagesРазбира се, можеш да хапнеш скара и в най-стария ресторант тук. Сменил името си през годините безброй пъти, за да остане известен като "?" (да, въпросителен знак)
Също така няма да сгрешиш, ако избереш и едно от многото ресторант-корабчета по брега на река Сава. Или някогашните халета, които вече са превърнати в изискани заведения. Но из павираната отсечка на "Скадарлия" се носи арт атмосфера, която няма да усетиш на другаде.
Точно затова тя е била вечния избор на знаменитости като Ален Делон, Стивън Сегал и др. Богатият избор на кафани те кара да се питаш къде да влезеш, за да доставиш удоволствие на вкусовите си рецептори. Препоръчвам "Шешир мой", "Двата елена" или "Златният бокал". Вътре времето сякаш е спряло, запазило непокътнат спомена за безгрижните дни и нощи на миналото. Живата музика е често явление в тези заведения. Оркестърът да свири, дюлева ракия да се лее и плескавици да има на корем.
Улица "Скадарлия"
Снимка: iStock by Getty ImagesМенюто за вечерята можеш да избереш и сам, но по принцип никой не си тръгва, без да е опитал прочутата гурманска плескавица. Да не забравяме обаче и ущипците, кебапчета, салата "Урнабес" или "Паприка у павлаци". Важно е да се запомни, че в Сърбия човек не може да сбърка със скарата, а порциите са като за двама!
След като си нахранил тялото, може да нахраниш и душата си.
В града има няколко прочути църкви, които да обиколиш (нищо, че не е Великден). Най-голямата, то се знае, е храм-паметник "Св. Сава". Лесно ще го намериш, вижда се от почти всяка точка на града. Оглеждай се между сградите за бяла фасада със сини куполи. Той се води като най-големият православен храм на Балканите, следван по петите от "Александър Невски". Макар че нашият изглежда по-обширен, но знае ли се... Възползвай се от това, че си там - влез, запали свещ и разгледай прекрасните стенописи по вътрешната част на куполите. Няма да съжалиш. Ако пък "грандоманските" постройки са ти дошли в повече, отиди до църквата "Св. Марко", построена точно до центъра. Тя е не по-малко впечатляваща.
"Св. Сава"
Снимка: iStock by Getty ImagesИ понеже така и така си до "Св. Марко", точно до нея се намира Централна поща (защо, по дяволите, нашите архитекти не са преписвали от сръбските навремето?). Отсреща пък е сградата на Парламента на Република Сърбия. Ако си бил в Будапеща и си съзерцавал техния Парламент, има опасност да не оцениш по достойнство сръбския. Но това не означава, че той също не е красив... Особено при едно сравнение със софийския, веднага ще промениш мнението си. Още една любопитна българо-сръбска подробност е, че белградското здание е построено по проект на Константин Йованович. Оказва се, че е сърбин с корен от Враца.
Сръбският парламент
Снимка: iStock by Getty ImagesНищо чудно оттук да решиш отново да се пуснеш към центъра. Трябва да стъпиш на най-популярното място за срещи в града - площад "Република"
По принцип именно там се уговарят да се видят влюбените двойки или приятелите, които времето и пространството са разделили. Ще го познаеш по статуята на принц Михаил, седнал върху кон. Посветена на най-важното му политическо постижение - изгонването на турците от страната и освобождаването от османска власт на 7 града. Около площада са позиционирани и няколко ключови сгради, които също можеш да заснемеш за Фейсбук. Сред тях са Народния театър и Националния музей. Споменавайки музеите, ако искаш да вземеш акъла на приятелите си, можеш спокойно да посетиш този на Никола Тесла.
Площад "Република"
Снимка: iStock by Getty ImagesПреди да си тръгнеш, напълно доволен от престоя си (нищо, че не си яздил слон и рискувал десницата си, галейки тигър в Тайланд), хубаво ще е да видиш конакът на княгиня Любице, който, подобно на Тадж Махал, е построен в името на любовта. Конакът е издигнат по заповед на княз Милош като дом на съпругата му и двете им деца, като и до днес това е запазен представител за градска къща от първата половина на XIX век.
Когато запалиш колата, можеш да отскочиш до новият квартал - Боград на води, който все още се строи, но по образец на "американската империя" - от метал и стъкло.
Београд на води
Снимка: iStock by Getty ImagesОтивайки или връщайки се оттам, не пропускай да минеш по единствения в света (по техническо отношение) мост - "Ада". Той значително се отличава от останалите си събратя, пръснати на различни места над реките. Причина за това е конструкцията му, състояща се от един пилон, носещ основната част чрез стоманени въжета. Няма друг като него на цялото земно кълбо. Затова и канала "Discovery" му отдели специално внимание. "Ада" е едно от съвременните богатства на града, официално открито през неотдавнашната 2012 година. Представлява най-скъпият и мащабен инфраструктурен обект на държавата.
Мост "Ада"
Снимка: iStock by Getty ImagesСбогувайки се с Белград, който някак неусетно е успял да открадне сърцето ти, пътят обратно към България може да мине покрай старите сгради на Генщаба, които през 1999 година бяха бомбардирани от НАТО. Днес те все още стоят порутени, като ясен пример за резултатите от налудничавите войни на съвременната европейска история. Зловещ е видът на корпус "А" и "В", но мълчаливото послание на руините е по-силно от всеки призив за мир.
Разрухата не е чужда за Белград... Градът е бил сриван и съграждан наново около 50 пъти от съществуването си насам, но всеки път се е възраждал все по-величествен и калéн. За да се превърне в град за пример!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}