Четвъртият по големина манастир в България, след Рилския, Троянския и Бачковския, е Преображенският, намиращ се само на 7 километра от центъра на Велико Търново.
Храмът е скритото съкровище на старата столица, защото е потънал в планинската прегръдка на гористия пролом Дервента. До него се достига по идеално поддържан и гладък асфалтов път, но мнозина туристи предпочитат да оставят автомобилите си в края на града и да направят пешеходен преход до манастира, съчетавайки посещението му с разтоварваща разходка на чист въздух и спокойствие.
Макар да не се намира на внушителна надморска височина, достигайки до храма се открива необятна зелена панорама, която дава усещане, че само с един поглед можеш да обхванеш околията на града. И този един поглед със сигурност ще се спре върху отсрещните скали, където се издига друг от значимите великотърновски храмове - Света Троица.
Преображенският манастир се извисява под пещерите на скалния венец на Беляковското плато, а цялата територия наоколо е защитена заради специфичната и красива природа. Там се намира едно от малкото естествени находища на дървовидна турска леска. Разпространени са още различни видове липи, дъб, габър, шестил, клен, бряст, мъждрян, орех и много други дървета. Среща се голямо разнообразие на редки птици - черен щъркел, бухал, мишелови, соколи, бързолети, а в скалните процепи на пещерите дом са намерили различни видове прилепи.
Пред входа на самия манастир има паркинг, а сградата над портата не е в най-добрия си вид и се руши. От там се влиза в самата обител, която не е с размерите на другите три най-големи манастира у нас, но има много какво впечатляващо да се види.
Преображенският манастир е основан през 11 век като метох на Ватопедския манастир в Атон, но получава автономност около 1360 г., когато царица Сара-Теодора и синът й цар Иван Шишман даряват щедро средства за неговата реконструкция и ремонт. Това е причината храмът да е наричан още "Сарин" или "Шишманов".
На настоящото си място той е построен наново чак през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Сградите му са разположени в правоъгълник около застлан с калдъръм двор, засенчен от стари дървета с гъсти корони. Главната църква "Преображение Господне" е може би най-впечатляващата постройка заради прекрасните си външни и вътрешни стенописи в необичайно пъстри цветове.
Строежът й е бил започнат през 1834 г. от участника във Велчовата завера майстор Димитър Софиялията, а след обесването му е довършена от прочутия Колю Фичето. 23 години по-късно той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход с колонадата. После изражда камбанарията с часовника, която се издига над черквата. До нея всеки посетител може да се изкачи по вито стълбище, да зърне невероятната гледка, която се вижда през сводовете, както и да се докосне до масивните камбани.
Малката църква "Благовещение", която е част от манастирския комплекс, също е построена от Колю Фичето върху подземния параклис "Св. Ап. Андрей". Чак след Освобождението пък са издигнати гробищният параклис, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Несъмнено най-голямо впечатление у всички оставят самите стенописи на основния храм, които са дело на възрожденския самоковски майстор Захарий Зограф. Големите икони от иконостаса също са сътворени от него. Под храмовата икона "Преображение" може да бъде видян автентичния му подпис, а в женското отделение на манастира има и негов автопортрет. Иконостасът и резбите пък са сътворени от майстори от прочутата Тревненска школа.
По време на Руско-турската освободителна война манастирът е бил лазарет, а след Освобождението, като знак на благодарност, руските воини подаряват на храма камбаните, полилеите и част от богослужебните книги. В манастира, освен творчеството на Захарий Зограф, могат да бъдат видени още икони на майстор Папа Витан Млади и Станислав Доспевски. Безспорно обаче най-въздействащият стенопис е известният с името "Колелото на живота".
Поради местоположението си Преображенският манастир е преживял не един катаклизъм. Всички посетители забелязват в близост до главната църква огромен къс каменна скала, чиято история е необикновена. През 1991 г., след образувало се свлачище, тежки скали се стоварват върху част от сградата с монашеските килии и ги сриват из основи. Огромният камък, който продължава да стои в манастира и до днес, летял право към главната църква, но миг преди да се вреже в нея и да нанесе тежки щети, като по чудо се разцепил на две, минал от двете й страни и я пощадил. През годините там е имало много свлачища, но при нито едно от тях няма човешки жертви. Манастирът успява да устои и на Горнооряховското земетресение през 1913 г.
Храмовият празник е на 6 август, когато Православната църква почита Преображение Господне. Тогава в манастира се събират повече хора, но през обикновените уикенди стълпотворение, блъсканица и тълпи няма. Мястото не е комерсиализирано и е запазило своето очарование. Наоколо няма сергии със сувенири, скара, заведения и музика. Тихо, спокойно и зелено е. Освен монасите, постоянни обитатели са и десетина дружелюбни котки, чието присъствие подсилва усещането за безвремие.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}