Никога не съм била претенциозна към пастата, защото съм пораснала в информационно затъмнение. В детството ми тази дума означаваше нещо като торта, ама по-гадно, а на онова, на което Ути Бъчваров викаше паста от телевизора, аз крещях насреща му, че са макарони.
До ден днешен, когато баба ми звънне и пита какво вечерям, а аз кажа - паста, тя е в потрес, че се тъпча със сладко в 9 вечерта. Признавам, че и аз още се излагам с ударенията в имената на някои разновидности, но пък историите покрай създаването им са повече от любопитни.
Всъщност прочутата италианска паста започва да се прави още в Древен Рим от чиста практичност. Съхранението на зърното било сериозен проблем, а населението се множало с бързи темпове и така се стигнало до решението брашното да се превръща в макаронени изделия, изсушени на слънце, които са устойчиви във времето и могат да се приготвят в различни вариации, както и да се транспортират лесно, без да заемат място. Още в първи век от Новата ера се появяват и първите рецепти за италианска паста, като автор на повечето от тях е римският гуру на кулинарията Всъщност прочутата италианска паста започва да се прави още в Древен Рим от чиста практичност.
Към днешна дата са познати над 600 вида паста, като всеки един е характерен и традиционен за различен регион на Италия. Основно обаче те се делят на две групи - суха и прясна паста. Сухата се произвеждат от брашно от твърда пшеница и грис, които имат високи нива на глутен, улесняващ работата с тестото. Повечето сушени изделия се произвеждат чрез метода екструзия. Тестото се суши на ниска температура в продължение на няколко дни, за да се изпари цялата влага. При сготвяне обикновено увеличава двойно обема си.
Прясната паста пък се приготвя със свежи яйца, което я прави по-нежна и бърза за термична обработка. Традиционно прясната паста се приготвя на ръка, но за мащабите на супермаркетите се произвежда от машини. Все още обаче из много населени места в Италия, докато се разхождате по улиците, можете да попаднете на възрастни жени, които навиват паста директно на улицата пред домовете си.
Вероятно най-разпространени в световен мащаб са спагетите, които вече се произвеждат във всевъзможни страни. По италиански стандарт обаче те трябва да бъдат с точно определени размери - дължината да е между 35 и 40 сантиметра, а сечението да бъде между 0,7 и 0,9 милиметра. Всички останали, които не отговарят на тези критерии, са съвсем друг паста, отсичат италианците. Родината на класическите спагети е Генуа, макар че с времето са "присвоени" от неаполитанците и днес се смята, че именно Неапол е техният "роден дом". Там всяка година се отбелязва Празник на спагетите и в региона са концентрирани 10 % от италианските производители на паста, които пакетират годишно около 3 милиона тона макаронени изделия и ги изнасят в цял свят. От Неапол тръгват и фузилите, които по форма наподобяват спирали.
След спагетите за най-популярна се смята пастата пене, която представлява макарони с форма на малки тръбички. Те са запазена марка на Южна Италия, по-конкретно - Кампания, но интересното е, че най-много пене се консумира не на Ботуша, а в Щатите.
Фетучините пък са плоски и широки ленти, навити на руло. Техният роден дом е Болоня. Любимите на децата фарфале, които приличат на панделки, произхождат от област Лигурия. Регионът Емилия-Романя, в който се намират красиви градове като Парма, Римини, Равена и Модена, "се представя" с гарганели - паста с интересна форма на тръбички.
В Тоскана пък масово хапват пичи - малко познат у нас вид паста, който представлява къси спагети. В Сицилия любими на местните са анелите, които са под формата на пръстени. Прочутите ригатони, които имат интересни нарези по външната си повърхност, се хапват предимно в Кампания, а обичаните от всички талиатели са емблема на Северна Италия.
Равиолите, които представляват паста с вече готов пълнеж, са разпространени в почти всички области на Италия, като единствено се различават по плънката и сосовете. Всъщност, що се отнася до сосовете, за тях италианците също имат известни спорове и изявени предпочитания. Доматените са най-предпочитани от местното население в южните и централни части на страната, като методите им на приготовление са съвършено различни и подправките, които добавят, също. В Северна Италия от векове наблягат повече на по-меките сосове, които са на основата на сметана.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}