Разположено по Пътя на коприната, в иранската провинция Гилан, село Масулех е едно от най-живописните места в Иран, изпълнено с буйна зеленина и къщи, които се издигат в мъглата, подредени възможно най-високо поради тежките условия на живот, причинени от наводненията, силните ветрове и ниските температури.
Проектирани с оглед на уникалния местен климат, къщите в селцето на стръмния планински склон са боядисани в яркожълто, за да се гарантира, че се виждат през мъглата.
Архитектурата на Масулех е забележителна, тъй като сградите тук са вградени в планината и са свързани помежду си. Най-необикновеното от всичко обаче е гениалното използване на общественото пространство в селото - няма обозначени граници и всички покриви са дворове, градини и обществени пътища за жителите на по-горното ниво. Терасите са свързани помежду си със стръмни вити стълбища, тесни алеи и пътеки, което превръща мястото в едно огромно взаимосвързано, многоетажно пространство, което се ползва от цялата общност, пише Earthly Mission.
Въпреки че всички стълбища са оборудвани с рампа, единствената им функция е да приютяват количките, които местните жители използват за транспортиране на стоки. Малките улички и многото стълби просто не биха позволили влизането на превозни средства, Масулех всъщност е единственото селище в Иран, което е зона без автомобили.
Впечатляващата архитектура на селцето е известна като "Дворът на горната сграда е покрив на долната".
Сградите са предимно двуетажни. На първия етаж обикновено се намират малка дневна, голяма стая за гости, коридор, зимна стая, тоалетна и балкон. На долния пък са студеният килер, плевнята и конюшнята, свързани с горния етаж с няколко тесни стъпала вътре в сградата.
Всяка година селото се посещава от стотици туристи, а в момента се подготвя процедура по подаване на молба за включване на хилядолетния Масулех в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В провинциите Чахармахал и Бахтияри в Иран съществува планинска общност на име Sar Aqa Seyyed, която има много подобна архитектура. Наречено на името на местното светилище Aqa Seyyed, мястото е известно с необичайната си архитектура, с взаимосвързани сгради, вградени в околната планина. И тук покривите на сградите служат като дворове и улици на сградите над тях. Въпреки това в Sar Aqa Seyyed повечето къщи нямат прозорци и имат само една врата.
Заради сходството в архитектурата селото е наречено "Масулех на Загрос".
Очевидно една от причините за недостатъчната популярност на това място е географското му положение. Sar Aqa Seyyed е разположен на около 2200 метра надморска височина и достъпът до него е напълно прекъснат през по-голяма част от годината.
Всъщност селцето няма никаква пътна връзка с околните селища, тъй като поради огромното количество дъжд и сняг през есента и зимата тя така или иначе не би била осъществима. Може да се посещава само през пролетта и лятото и отново в зависимост от метеорологичните условия. Но за дръзналия да се впусне в това приключение, "Масулех на Загрос" се отплаща със спираща дъха околна среда и особената архитектура.