Считана за един от най-красивите и уникални храмове в света и вписана в Книгата на Гинес като "църква-чудо", "Света Теодора е малка византийска църква от 11 или 12 век, чийто покрив е покрит със 17 дъба. Това, което е още по-интересно за тези дървета, повечето от които са високи над 30 метра, е, че корените им са невидими - само един, с дебелината на ръка се вижда до входа.
Още по-удивително е, че вътре в малкия параклис с барелефен свод също няма и следа от дърветата или корените, с изключение на едно мъхнато парче зеленина. А има и още един удивителен факт за мястото - под параклиса тече река, която напоява дърветата, пише Earthly Mission.
Според местната легенда Теодора е живяла през 10 век в град Васта. Когато районът бил нападнат от разбойници, тя се преоблякла като мъж, за да се включи в отбраната и да спаси баща си. Благодарение на смелите ѝ постъпки друга млада жена се влюбила в нея, но тъй като Теодора продължавала да я отхвърля, тя решила да ѝ отмъсти, като обвинила войника, че я е обезчестил. В резултат на това Теодора била осъдена на смърт и екзекутирана на мястото, където днес се намира параклисът. С предсмъртния си дъх тя се молила на Бога: "Нека тялото ми се превърне в църква, кръвта ми - в река, а косите ми - в дървета". След мъченическата ѝ смърт бликнал извор, който се превърнал в реката, течаща под параклиса.
Поклонниците построяват малка църква на мястото на нейното мъченичество и скоро на покрива ѝ започват да растат 17 огромни дървета (някои от тях тежащи над 1 тон), за които се смята, че символизират възрастта на Света Теодора, когато тя умира.
Проведени са безброй научни изследвания, за да се разкрие загадката - как малкият параклис продължава да поддържа такива огромни дървета, и как тези дървета са израснали и продължават да оцеляват, без да има доказателства за коренова система, достигаща до земята.
Благодарение на тези изследвания знаем, че параклисът вероятно е построен по византийско време - тоест преди 1205 г. и по-рано от останалата част на селото. Учените са направили рентгенови снимки на стените на църквата, но никъде не са успели да проследят никакво кореново образувание. Високочестотният георадар показал, че макар и да има корени, всички те са тънки като косъм и по някакъв начин си проправят път вътре в стените на църквата, за да се напояват от реката под тях.
Преобладаващата научна теория е, че църквата е построена на място с високо съдържание на плодородна почва, където първоначално е растял дъб. От семената на този дъб, на покрива на параклиса израстват още дървета, след това кленове, и накрая 17-те дъба, които създават сегашната впечатляваща гледка, която е заобиколена от гъста дъбова гора с идиличния поток, който се влива в река Харадрос.
Въпреки че е бил подложен на значителен натиск поради тежестта на дърветата и напрежението, причинено от корените, преминаващи през стените му, параклисът "Света Теодора" е оцелял в продължение на стотици години, без да повреди структурата или дърветата.
А църквата се е превърнала в популярно поклонническо място за гърците. Хиляди се стичат на празника на Света Теодора, който се отбелязва на 11 септември. Смята се, че светицата е извършила много чудеса за онези, които са искрени в молитвите си.