Чували ли сте за язовир Сопот? Откровено да си призная - аз не бях. Когато за пръв път ми го предложиха като дестинация за еднодневна разходка, си помислих, че се намира в околията на град Сопот, но всъщност асоциацията с имената е съвсем погрешна.
Язовир Сопот е едно от райските места на така обаятелния Троянски Балкан. За всички страстни любители на риболова и водните спортове не е "ново географско откритие", но за мен си е съвсем такова. Оказва се, че в годините съдбата все е правила така, че да го заобикалям, макар немалко пъти туристическите ми подвизи да са били в района на Троян и Ловеч, между които всъщност се синее той.
Язовир Сопот не е от най-обширните, но със сигурност можем да го наредим до най-живописните. Построен е още през 1961 година, а общата му дължина е 7 километра. Широчината му е едва 2 км, което позволява, на който й бряг да се намирате, да съзирате от близо отсрещния. Водите му, чийто основен източник е река Калник, приток на Вит, се използват предимно за напояване, но в последно време заради удивителната природа там язовирът вече е на картата с най-желаните и посещавани туристически дестинации в този регион на България.
Достъпът до него е изключително лесен и е възможен с автомобил до почти всичките му малки и изключително романтични заливчета. Ние достигнахме до бреговете му от село Голяма Желязна, част от което навремето е било потопено при строежа на самия язовир. Всъщност сред местните хора той е известен точно с името на голямото, богато на история, но към днешна дата силно обезлюдено село.
Автомобилът си можете да оставите буквално на метри от прохладната вода. Препоръчвам да стигнете до брега през Райски залив, където пътьом ще се насладите на фантастична горска атмосфера, досущ като от приказките. До сините води на язовир Сопот ще слезете по красив бял кей и можете да поемете на поход по бреговата ивица, където има множество вили, почивни станции, бунгала. През топлите месеци на годината глъчката отеква в закътаната борова гора и макар значителен брой хора да предпочитат язовира за отдих, уединението е гарантирано.
Ако не се улисате от красотите там за твърде дълго, препоръчвам да посетите и близкото село Голяма Желязна, което има повече от 5-вековна история. Възрожденският дух се усеща поразително силно, особено в центъра на селото, където има 150-годишен храм, автентични къщи, строени преди два века, ретро пощенска станция и няколко оживени бакалии, които ни върнаха някъде назад, в едни по-истински и сплотени времена.
Според историците селото е на над 530 години, като първото автентично доказателство за неговото съществуване е споменаването му в османски документ още през 15 век. Още по-любопитно е, че първите следи от човешко присъствие в района са още от времето на неолита. Голяма Желязна е най-древното обитавано село в Централния Балкан, а за това говорят множеството изкуствени могили в неговото землище, които са достъпни за туристи.
Обезлюдяването не го е подминало и доста от къщите пустеят, но поне през уикендите центърът се изпълва с живот заради прииждащите туристи, както и онези, които стопанисват вили там. Много от внушителните постройки - училище, читалище, са напълно пусти и оставени на милостта на времето и природните стихии, които бавно, но сигурно ги рушат. На фона на тази така тъжна картина, местните са хора с настроение и винаги готови да си разменят по две-три думи с всеки гостенин. С удоволствие ще ви поразкажат за селото и ще ви насочат към забележителностите, които си заслужава да посетите.
На нас ни показаха известната Говедарска къща, в която се е намирало първото училище в селото. Пратиха ни да видим праисторическата леярница, стария манастир, пещерата Топля, която е защитен обект и именно там са намерени древни артефакти, както и войнишкият паметник-чешма, който е издигнат в чест на загиналите в двете световни войни. Сградата на читалището, която отдавна е прехвърлила век, ме впечатли най-силно.
Докато бай Стоян ни разказваше как едно време там е имало театрална трупа, на която от селата наоколо завиждали, музей и огромна библиотека, за миг усетих духа на това място и пълнокръвния живот, течал някога там. Днес той е само част от спомените на възрастните, които обаче не са готови да загърбят историята и традициите си и на всеки 2 януари организират тържествено мероприятие, което свойски наричат "Битова вечер", на която се събират, облечени с традиционни носии и танцуват "техните си хора".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}