Защо да посетите остров Лефкада – гръцките Кариби

19:35 | 11.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Защо да посетите остров Лефкада – гръцките Кариби

Мечтите за лято са все по-близо и все по-осъществими. Туристическият сезон в Гърция плавно започва, а мнозина вече са избрали къде да прекарат ваканциите си. Ако все още изпитвате колебания на коя дестинация да се спрете, Лефкада винаги е добра идея. Настина винаги!

ТЕМА #Гърция

10:04 | 8 април 2023 | Автор : Ивайла Тодорова 7 14642 Снимка: iStock by Getty Images

Съвсем не е преувеличено, че островът е наричан "гръцките Кариби", макар да звучи като обикновен рекламен трик, приковаващ вниманието. Колкото и красиви места да сте видели досега, винаги може и повече, а защо следващото да не е Лефкада...

Снимка: Ивайла Тодорова

Като дестинацията той е един от най-достъпните за туристи острови, част от Йонийската група. Голямото му предимство е, че може да се стигне до него изцяло със сухопътен транспорт. Не е необходимо да ползвате ферибот, тъй като Лефкада е свързана с континенталната част на Гърция с подвижен мост, който се отваря, когато преминават плавателни средства, а след това се спуска и изпълнява функцията на пряк път. Някога Лефкада е била полуостров, но след тежко земетресение, каквито често се случват в региона, се откъсва завинаги.

Снимка: Ивайла Тодорова

Лефкада е четвъртият по големина от Йонийската група острови след не по-малко красивите Кефалония, Корфу и Закинтос, които са и далеч по-посещавани. Разположен е в близост до по-малките островчета Итака и Скорпиос. Вторият някога е бил собственост на гръцкия милионер и корабен магнат Аристотел Онанис.

Снимка: Ивайла Тодорова

Името на Лефкада всъщност крие своя скрит смисъл. Идва от "лефкас петра", което в превод от гръцки значи "бели скали". Именно те са едно от най-характерните природни чудеса за острова и могат да бъдат видени в най-южната му точка. Разбира се, с тях са свързани някои от най-любопитните легенди от древногръцката митология. Внушителните скали, на които днес се извисява прочутият фар на острова, са били смятани за най-краткия път до подземното царство. Един от митовете, свързани с тях, разказва, че богинята на любовта Афродита, след като загубва своя възлюбен Адонис, отива на най-високия нос на Лефкада и скача в морето от мъка, опитвайки се да прекрати живота си. Преселвайки се в царството на отвъдните, съпругата на Хадес го помолила да възкреси Афродита. Мистичният нос се смята и за лобното място на една от най-известните древногръцки поетеси - Сафо. Досущ като Афродита, тя също се хвърля в морето от там, разкъсвана от любовна мъка. Днес до носа и построения върху него фар, може да се стигне по два начина. Със сухоземен транспорт или по вода. Определено обаче гледката откъм вълните е в пъти по-въздействаща.

Снимка: Ивайла Тодорова

Не историята, а плажовете са всъщност онова, което привлича туристи от цял свят на красивия Йонийски диамант. Безспорно водите на морето там са повече от 50 нюанса синьо, а плажовете неслучайно са сред най-известните във всички световни класации.

Снимка: Ивайла Тодорова

Най-популярният е Порто Кацики, който се намира в южната част на острова. Отличава се с кристалната си тюркоазена вода и белия пясък. Въпреки че е известна туристическа атракция, там не очаквайте да видите бийч барове, заведения или какъвто и да било вид атракции. Мястото не е комерсиализирано и е напълно диво. Чадъри и шезлонги няма, а само естествена сянка от дърветата и скалите, която не е за препоръчване, защото във височините се разхождат свободно диви кози, които често стават причина за срутвания и инциденти.Заливът на Порто Кацики е голям, но често изпълнен с много туристи, които круизните корабчета "изсипват" там за кратък плаж. Значителен брой яхти също го избират за пристан и плаж.

Снимка: Ивайла Тодорова

По-просторен и не по-малко красив от него е плажът Егремени, който се намира западно от Кацики. Ивицата му е буквално необятна, а водата нереално синя и чиста. Цветът й се дължи на белите камъчета, с които е обсипано морското дъно, както и самият плаж. От него не очаквайте комфорта на ситния пясък, но пък макар и не особено удобно за лежане, е невероятно красиво. Там също няма платени чадъри, заведения, храна, напитки и всякакви туристически удобства, с които сме свикнали. Диво и автентично е. И завидно чисто, предвид огромния приток на хора. Водата е изключително солена, напълно прозрачна, а в нея почти няма морски обитатели. Мидите са абсолютна рядкост, а за водорасли местните не са и чували.

Снимка: Ивайла Тодорова

Третият знаков плаж за Лефкада е Катисма, който се намира в северозападната част на острова. Него не успях да посетя лично, но в едно съм се убедила - снимките от Лефкада не струват, защото не показват и 1 % от красотата, която човешкото око вижда. Така че, сигурна съм, че и той си заслужава и съм си го обещала за следващия път.

Неприятното на най-хубавите плажове на острова е, че не се намират на 5 минути от хотела. До тях може да се стигне по 2 начина - или със сухоземен транспорт, или с корабче. Ние избрахме втория. На всеки половин - един час от пристанището в град Нидри тръгват круизни кораби, които обикалят плажовете и съседните острови, като навсякъде спират за по около час или два и дават време на туристите да ги разгледат. Цената е символична - около 25-30 евро на човек. Корабите са добре уредени, поддържани, екипажът много на ниво , особено любезни и говорещи всякакви езици. На борда има за пийване, хапване, полягане и най-вече - добра сянка, защото в открито море жегата е наистина тежка. С въпросния круиз посетихме Порто Кацики и Егремени, остров Кефалония, остров Итака, родното място на Одисей, Скорпиос и Скорпиди. Спряхме за "слънчеви бани" и на личния малък и кокетен плаж на Джаки Кенеди, на който често е отдъхвала, докато е била омъжена за Аристотел Онасис. След двата плажа, най-голяма тръпка оставя посещението на пещерата Мелисани до остров Кефалония, тъй като корабите обикновено влизат до половина в нея и усещането е неописуемо, а нюансите на морската вода там скачат от 50 на поне 100...

Снимка: Ивайла Тодорова

Ако пък не бихте се впуснали в подобно круизно преживяване, продължаващо около 7-8 часа, има и други хубави плажове, до които се стига и пеш. Един от тях е Агиос Йоанис, до който пешеходното разстояние е около 20 минути от центъра на така наречената столица на Лефкада - град Лефкада. Именно там бяхме избрали да отседнем в един от хотелите, които са в близост до пристанището. Агиос Йоанис е изключително дълъг плаж, където има място буквално за всички, но всъщност се оказва, че най-близките плажуващи са на минимум 10 метра от теб. Пясъкът е по-едър, но морето все така тюркоазено и удивително. Шезлонги и чадъри има тук-там, понякога дори не идват да ви съберат и такса. В близост са разположени няколко каравани за напитки, гироси и сувлаки, които между другото, са фантастични.

Що се отнася до местата за разходки, ако ви остане време за такива - определено си заслужава да обърнете внимание на град Лефкада и съседния Нидри. Най-хубавата част на Нидри всъщност е крайбрежната, на която таверните се нижат като броеница, а залезите, наблюдавани от там, се помнят до живот.

Снимка: Ивайла Тодорова

Архитектурата на главния град Лефкада обаче е в пъти по-впечатляваща. Ако сте искали едновременно да бъдете в Италия и Гърция, постижимо е. Там атмосферата е симбиоза между двете култури. Според археологическите находки първата столица на острова е била Нирикос (7 в.пр.Хр.). От този период Лефкада става колония на Коринт и съответно участва във всички събития на този период: битката при Саламина и в Пелопонеската война - като съюзник на спартанците, а по-късно жителите на острова взимат и активно участие в експедицията на Александър Велики. След завладяването от римляните, съдбата на Лефкада не се различава особено от тази на останалите острови в Йонийско море. През различните завоеватели преминава от едни ръце в други, било като плячка от битка или като зестра при сключване на брак. Също така бива под управление на венецианци, французи, англичани и това продължава до 1864 г., когато заедно с останалите Йонийски острови се присъединява официално към Гърция.

По отношение на архитектурата определено най-голям принос и очевидна следа имат венецианците. Неслучайно и до ден днешен по яхтите, акостирали на пристанището в столицата, се веят предимно италиански знамена. Малките кокетни улички са толкова ярки, пъстри и одухотворени, че сякаш туптят със свой пулс. Безцелната разходка по тях е повече от задължителна, но винаги пеша, най-много със скутер. Движението с автомобил там е трудна и изнервяща задача. Всяка къща, всяка саксия, всяка врата просто те кара да ахнеш. Не ми се бе случвало никога преди това да изпадна в диво възхищение от сградата на местното енерго, която бе скрита под похлупака на прелестни цветя. Из централната улица, освен малки заведения, магазинчета и забавления, има и няколко изключително старинни и красиви църкви, които заслужават да им се отдаде внимание.

Снимка: Ивайла Тодорова

По залез пък разходките са най-очарователни край пристанището, където залезите никога не разочароват с цветовата си палитра. От едната страна на улицата са разположени само ресторанти и таверни, а от другата - барове, които предлагат единствено питиета. Съществува някакъв мит сред българските туристи, че заведенията на т.нар. "паралия" или крайбрежна, са по-скъпи от тези във вътрешността на острова. Тъкмо обратното. Всъщност на Лефкада, предвид изживяването, което предлага, е значително по-евтино от курортите из Северна Гърция, които са прекалено експлоатирани от български и румънски туристи, кухнята е безкомпромисна. Поне на нас такъв ни бе късметът.