Отдавна бяхме си набелязали ходене до заслон БАК, но маршрутите ни от хижа Мальовица все тръгваха в други посоки.
Най-накрая в началото на септември успяхме да се организираме и това се оказа не само невероятно красив, но и много вкусен маршрут с изобилие от боровинкови храсти по него.
С кола стигнахме от София до паркинга при ЦПШ Мальовица. Сменихме градските обувки с планински и тръгнахме към хижа Мальовица, която е на час лежерно размотаване по пътеката.
След като си взехме дъх, пихме кафе и захлебихме на слънце пред хижата, продължихме в посока връх Мальовица. Част от маршрута минава по морени, измежду които църцори реката.
Не са кой знае колко трудни за преминаване, но не ни оставиха много дъх за планинарски песни.
Стигнахме до така наречената Втора тераса, където се намират паметните плочи на загиналите български алпинисти. Освен да отдадем почит на тези смели хора, тук е и мястото да си припомним, че ходенето в планината невинаги е шега работа, дори и за професионалистите.
Оттук се отклонява пътеката за заслон БАК и пак оттук започна голямото лапане на боровинки. Имах смътното усещане, че временно в мен се е вселил духът на някоя прегладняла рилска мечка. Сърце не ми даваше да оставя неизядена боровинка край пътеката. После пресметнахме, че сме унищожили поне по половин кило боровинки на човек.
Постепенно пътеката излезе от боровинките и клека и се зави като змия по откритите склонове нагоре. След последното изкачване покрай нови грамадански камъни стигнахме до заслона.
Когато се огледате и видите всички надвиснали наоколо върхове - Камилата, Злия зъб, Ловница и Орловец, не остава място за съмнение, че заслонът е място, свързано с алпинизма в България. Самото изкачване по маркираната пътека от ЦПШ (Централна планинска школа) и хижа Мальовица не изисква специална екипировка или алпинистки умения, но определено не е и за начинаещи туристи. Средно ниво на физическа форма и достатъчно предвидено време (особено ако ще ядете боровинки!) ви гарантират приятно изкачване.
Гледката от заслона е от тези, които искаш да снимаш и после да си разпечаташ с размер на фототапет. Човек може просто да седи, да гледа или да медитира - и определено след дзен спокойствието тук, на над 2500 метра височина, не ни се слизаше в кошера долу при хижа Мальовица.
За заслон БАК в пет реда
Заслон БАК е изграден през 30-те години на миналия век от членовете на Българския алпийски клуб. Другото му име е заслон Орловец (Гранитна вода) и се намира на 2520 м надморска височина. Предназначен е за временно подслоняване при лоши метеорологични условия и затова условията вътре са съвсем обикновени. Може да подслони около 10 души, има аптечка и одеяла.
Как да стигнете от ЦПШ и хижа Мальовица до заслон БАК
До ЦПШ можете да стигнете с кола (има платен паркинг, откъдето тръгвате пеша) или с маршрутка от Самоков (за разписанието е най-добре да позвъните в автогарата в Самоков). От ЦПШ до хижа Мальовица е около 1 час по черен път (на няколко места може да се наложи да газите във вода, така че носете подходящи обувки).
При хижата можете да си починете и да хапнете, след което продължавате към Втора тераса (около половин час), където ще видите паметните плочи на загиналите български алпинисти. Тук пътеката се разклонява и едната продължава към връх Мальовица (червена маркировка), а другата се отклонява вляво към заслон БАК (синя маркировка). Оттук до заслона имате още час изкачване.
Общо време за изкачване от паркинга при ЦПШ до заслон БАК: 2,5 часа (без почивки). Маршрутът не е подходящ при лошо време.