Седемте рилски езера са национално богатство и няма българин, който да не ги е посещавал минимум веднъж в живота си или поне да не мечтае да го направи.
Макар да са сред най-посещаваните туристически дестинации у нас, около тях продължават да витаят мистични легенди и предания, като тази за трагична любовна история, след която всъщност по склоновете на Рила се появява красивият природен феномен...
Легендата гласи, че преди хиляди години мястото, където днес са езерата, било дом на мъж и жена великани. Те боготворели природата, отнасяли се с уважение към всяка тревичка, прекланяли се пред стихиите и живеели в мир със заобикалящия ги свят. Хармонията им обаче била застигната от зли сили - опустошителни ветрове, апокалиптични бури и силни земетресения, които затрили техния земен рай. Великанът от Рила самоотвержено се борил срещу стихиите, бранейки земята под нозете си и своята съпруга, но не могъл да устои задълго и срещал там смъртта си. Мъката на овдовялата му съпруга била безмерна, а сълзите й толкова обилни, че не спирали да бликат неспирно ден след ден и нощ след нощ, стичайки се по хребетите на планината право в долините, образувайки бистри езера. Заедно с нея страдала и Рила, а мъката на планината така и не утихнала, затова се смята, че и до ден днешен от нея не спират да извират потоци...Местните от Сапарева баня обичат да разказват на гостите си, че скърбящата вдовица и в днешни дни бродела из склоновете на планината, а понякога помрачавала слънцето с гъсти мъгли. Бдяла над тялото на обичания си съпруг, положено на тучна поляна още преди хиляди години, и го завивала с бяло покривало, което можело да се зърне от много места в планината. Хората от околията кръстили явлението "Спящият великан", с надежда, че някой ден щял да се събуди отново.
Иначе научното обяснение за произхода на езерата гласи, че са се образували по време на последния ледников период на планетата преди около един милион години. При разтапянето им са се стекли в планински вдлъбнатини и са се обединили във водоеми. Всички езера са свързани помежду си като системите в човешкото тяло, но чрез поточета. В най-ниското от седемте - Долното езеро, всъщност се събират отеклите се води от разположението във висините.
Вероятно сте се чудили защо езерата носят точно тези имена. Всъщност наименованията им не са свързани с легендата, а по-скоро с външните им отличителни особености. Сълзата - езерото, намиращо се на най-голяма надморска височина, е именувано така заради кристалната си вода. Окото - заради почти идеалната си овална форма. Името на Бъбрека идва от стръмните му брегове, а това на Близнака заради голямата му площ и факта, че представлява две езера в едно. Трилистникът наподобява най-точно тази форма, Рибното е най-плиткото, а Долното - най-ниското. В близкото минало Седемте езера са се наричали Едигьолски. Отделните водоеми са носили имена, различни от днешните. Сълзата е била Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрекът - Кара гьол, Близнакът - Чифте гьол, Трилистникът - Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното, не са имали свои собствени наименования.