Завладяващите и мрачни легенди на румънските замъци

22:37 | 25.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Завладяващите и мрачни легенди на румънските замъци

Сега те са популярни туристически обекти, но още пазят зловещи или печални истории от далечни времена

ТЕМА #Румъния

08:41 | 2 януари 2023 | Автор : Галина Чолакова 9 10598 Снимка: Pixabay

Когато става въпрос за Румъния и замъци, няма човек, който първо да не помисли за граф Дракула и неговата крепост, превърнала се в гвоздея на туристическия бизнес в северната ни съседка. Истината е, че в страната има още поне десетина замъка, които си заслужава да бъдат посетени заради впечатляващата им архитектура от различни исторически епохи и неповторимата мистична атмосфера. Независимо дали са от тъмното Средновековие и готическите им кули се извисяват страховито в облаците на някоя дива планина, или са бели, красиво украсени палати в тучни равнини сред красиви градини - легендите на замъците обикновено са винаги или тъжни, или истински зловещи за съвременния човек.

Замъкът Бран

Влад Цепеш - по-зловещ от образа си на Дракула

Снимка: Pixabay

Замъкът на Дракула - готическа сграда с безброй тесни коридори, стръмни стълбища, ниски тавани и прозорци на най-неочаквани места над шеметните пропасти, е най-известната туристическа атракция в Румъния, а образът на най-прочутия вампир наднича от чаши, тениски, пепелници, картички... Построен като укрепление през 1377 г., по-късно замъкът се превръща в митнически пост, а след 1920 г. става резиденция на румънския крал. Казват, че всъщност граф Влад Цепеш, наричан Дракула, не е живял постоянно на това място, но пък филмът на Франсис Форд Копола по романа на Брам Стокър е сниман именно тук. Замъкът Бран дължи славата си именно на романа "Дракула". В книгата става въпрос за замък, на чието описание в цяла Трансилвания отговаря единствено този - така става и известен по света, като замъкът на Дракула. Благодарение на това малко недоразумение, малкият град и замъка му са поставени на картата на международния туризъм.

Снимка: iStock by Getty Images

Влад бил владетел на Влашко през XV в. Често се случвало да нареди хора да бъдат изтезавани по невъобразими начини. Но предпочитаната от него мъчителна смърт била да използва заострен кол, откъдето идва и прозвището му Цепеш - на румънски "човек, който измъчва чрез набиване на кол". Така постъпвал Влад с всички нелоялни благородници, за да смаже съпротивата срещу властта си. А телата на коловете оставял да гният пред замъка седмици наред. След това нападнал родната си Трансилвания, продължавайки със зверствата си. В тези години започват и набезите на османските турци във Влашко. Влад кани на прием няколко турски посланици, като ги приканва да си свалят чалмите. След като те отказват с обяснението, че такъв е техният обичай, той заповядва на стражите си да заковат чалмите върху главите им с думите: "Тогава аз ще заздравя вашия обичай!" Като се замислим, май прототипът е доста по-зловещ от измисления образ на вампира... В крайна сметка владетелят, който в румънските хроники остава всъщност като патриот, устоявал смело пред турските орди, завършва живота си с отрязана глава, набита на кол за назидание по поръчка на султана.

Друго място, свързано с живота на владетеля е мистериозен замък в северна Турция. Токат е зловещо място с тайни тунели и подземия, където той и брат му, все още деца са държани в плен от султан Мурад I.

Дворецът Пелеш

Сълзите на една неутешима майка

Снимка: iStock by Getty Images

Лятната резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елизабет е построена в края на XIX в. в подножието на Карпатите, близо до курортния център Синая, от най-добрите немски, австрийски и чешки специалисти. Идиличната картина на дворцовата сграда с красиви тераси, приютена в градина с фонтани и статуи в късноренесансов стил, секва дъха на всяко момиче, което мечтае да бъде принцеса. 160-те стаи и 30 бани очароват с еклектика в елементите на интериора- барок от немската школа, готика, ренесанс, рококо. По вътрешната декорация на двореца е работил дори прочутият художник Густав Климт.

Снимка: iStock by Getty Images

Пелеш е първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствено отопление, асансьор и дори система за чистене по подобие на днешните прахосмукачки. Но колкото красив и впечатляващ да е двореца, неговата приказка е тъжна. Кралица Елизабет остава в историята най-вече с литературния си псевдоним Кармен Силва - талантлива поетеса и писателка, чийто произведения добиват европейска известност. Но "кралицата поет", както я наричат съвременниците й, всъщност цял живот търси утеха в изкуството от загубата на единствената си дъщеря, която умира едва на 3 години. В двореца Пелеш Елизабет намира своя пристан, където се преселва за постоянно в края на дните си, а красивите дворцови стени помнят както честите сбирки на хора на изкуството от цяла Европа в светлите часове на деня, така и горчивите майчини сълзи, които кралицата пролива тайно в нощите по изгубеното си дете.

Корвин

Мъченията на плъховете и отново Влад

Снимка: iStock by Getty Images

Известен още като Хуняди, този замък е построен на стратегическа позиция непосредствено до изхода на река Зласти, върху скали, в трансилванския град Хунедоара. Името му произлиза от името на онзи, който е поръчал построяването му, Йоан Корвин, и неговия син, Матияш Корвин, крал на Унгария между 1458 и 1490 г.

Внушителните му размери и архитектурната му стойност са пример за забележително присъствие от архитектурни стилове - готика, ренесанс и рококо. От 1446-а до 1452 г. замъкът претърпява основна реставрация от потомците на аристократичната фамилия на Януш Хуняди, като на мястото на старото укрепление се издига величествения дворец с високите си, оцветени в различни нюанси кули, множество прозорци и красиви тераси с каменна резба, подобни на дантела.

Снимка: Pixabay

В легендата на Хунедоара отново мрачно присъства Влад Дракула. Казват, че в подземията на замъка зловещият владетел бил затворен за 7 години от унгареца Матияш Корвин след второто си падане от власт през 1462 г. Дори в затворническата си килия Влад продължил с любимото си занимание - да изтезава. Но тъй като не разполагал с хора, използвал за тази цел мишки. Друга легенда разказва, че тук витаят гневните духове на трима турски затворници. Янош Хуняди им казал, че ако копаят в камъка близо до входа на църквата в замъка и стигнат до вода - ще ги освободи. Те копали 15 години и 28 дни и наистина стигнали до вода на 28 м дълбочина. Докато майсторите извършвали сизифовския си труд, Янош Хуняди починал, а съпругата му Елизабет решава да не изпълни обещанието на покойния си съпруг. Преди да бъдат убити, турците написали върху стената на замъка "вие имате вода, но нямате душа".

Пелишор

Призрак с парфюм от виолетки

В Пелишор броди призракът на кралица Мария и разнася след себе си аромат на виолетки, или поне такава им се нрави митологията на двореца на местните...Замъкът, наричан още Малкият Пелеш, е построен за румънското кралско семейство в началото на 20 век. Дворецът е издигнат между 1899 и 1903 г. по заповед на крал Карол I, който иска дом за своя племенник, бъдещият крал Фердинанд. За разлика от замъка Пелеш, Пелишор е много по-малък, но пък с удивителни 99 красиво декорирани стаи. Повечето от тези стаи впечатляват със своята изисканост и елегантност, а декорациите са избрани от кралица Мария с помощта на виенския художник Лудвиг Бернхард.

Пелишор е построен от чешкия архитект Карел Лиман между 1899 и 1902 г., същият архитект, допринесъл за изграждането на замъка Пелеш, между 1893 и 1914 г. Не толкова пищен като своя по-голям събрат, той е някак по-ефирен и премерен в детайлите. Интериорният му облик импонира на харизмата на нежната половинка на собствениците му - кралица Мария. По майчина линия тя е внучка на руския цар Александър II, а по бащина - на легендарната кралица Виктория. Мария се омъжва за румънския крал Фердинанд I, останал в историята с прозвището Верния, тъй като независимо от немското си потекло през Първата световна война присъединява Румъния към Антантата. Мария е известна и в България с двореца си в Балчик - мястото, където пожелала да бъде положено сърцето й. Години по-късно то е върнато в Бран, а след това в продължение на 44 години е съхранявано в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ. През ноември 2015 г. - 77 години след смъртта на Мария, с тържествена церемония, на която присъстват нейни потомци, румънски и чуждестранни високопоставени личности, сребърното ковчеже със сърцето на кралицата е пренесено в замъка Пелишор, където намира вечен покой.

Но легендата твърди, че призракът на кралицата и до днес броди из замъка. Примерна съпруга и майка на шест деца, любимка на народа, винаги усмихната, елегантна и красива, Мария будела възхищение. Но не била щастлива. С уговорен брак, както обикновено се случва в живота на принцесите, казват, че тя остава влюбена до края на живота си в принц Барбу Щирбей , който я последва в края на дните й в Балчик. Любимият парфюм на кралицата бил с аромат на виолетки и именно той винаги предшествал появата на призрака й в някоя от залите на Пелишор. Според градска легенда това започнало да се случва непосредствено след идването на тоталитарния режим в Румъния, когато дворецът бил затворен. На няколко пъти пазачите усещали около тях да се разнася силен аромат на виолетки.

Ръшнов

Най-дълбокият кладенец в Трансилвания

Снимка: Pixabay

Крепостта Ръшнов, издигната през XIII в., и едноименният град са разположени на около 15 км в югоизточна посока от Брашов, а гледката от хълма на укреплението е удивителна. Според някои историци замъкът е една от седемте трансилвански крепости и в Средновековието служел за защита на местното население от нападенията на татарите. През следващите два века започват османските нашествия по тези земи. След като и този враг няколко пъти е отблъснат успешно от стените на крепостта, Ръшнов пада чак през пролетта на 1612 г., но поради една нелепа причина - нашествениците намират тайна пътека към водоизточника ѝ.

След като местоположението на водния ѝ запас вече не се пази в тайна, нуждата от построяването на кладенец става все по-належаща. Така се ражда историята за най-дълбокия кладенец в Трансилвания - цели 143 м. Той бил копан в продължение на 17 години, от 1623 до 1640 г., от двама турски пленници, в замяна на което те получили свободата си. Според местната легенда това не се случило и те загубили живота си.

Кладенецът се използва чак до 1850 г., когато се счупва подемното му колело. Ръшнов престава да функционира като крепост чак през 50-те години на миналия век и някъде по това време се превръща в туристическа забележителност, където се помещава и исторически музей с ценни религиозни и исторически вещи и документи.