Когато кажем "музей", сме свикнали да си представяме сграда със зали, експонати зад витрини и въженца, които крещят "Не пипай!". За щастие, има и изключения. Минният музей в Перник например, спокойно можеше да представлява колекция от каски, кирки и техника, подредени зад стъкла и с написани до тях обяснения. Той обаче е разходка на 50 м под земята в галериите на истинска мина, водена от едни от най-увлекателно разказващите екскурзоводи в България.
На влизане в Подземния минен музей можете да нахлупите миньорска каска на главата си - за автентичност, не толкова за безопасност, защото днес мината е добре укрепена. Всяка стъпка не само ви отвежда навътре в тунела, който неусетно се спуска все по-надълбоко, но и ви води през времето.
Входът на Подземния минен музей в Перник
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
Посещението на минния музей в Перник ви отвежда на 50 м под земята
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
Започвате с първите години след Освобождението, когато Перник са построени първите мини в България. По онова време работниците разполагали само с кирки и лопати и извършвали всичко на ръка. Единствени помощници им били конете, които теглели тежките вагони с руда.
Малко по малко в професията навлизат машини, като някои от тях ще видите в ниши встрани от главния маршрут. Тук всеки детайл и всеки предмет разказва история и не е сложен случайно. Като клетката за канарчета, които в миналото са били живата аларма за изтичане на газ, или миньорския обяд, който виси в пакет, завързан на тавана, за да не бъде споделен с другите обитатели на мините - плъховете.
На няколко места по стените ще видите екрани с архивни снимки - както ги наричат от музея, "прозорчета към миналото", с чиято помощ разказите оживяват пред очите ви. Освен за живота и работата под земята, ще чуете и забавни истории и анекдоти от ежедневието на миньорите. В крайна сметка, и те са били хора като нас.
Прозорче към миналото - архивни снимки от миналото на мината
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
Тунелите са се използвали и за бомбоубежище
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
По време на войните тунелите са били използвани като бомбоубежище от част от населението на Перник, случвало се е в тези тежки времена вътре да се раждат и бебета.
Но мината като символ традиционно е свързвана с опасност, дори и в мирни времена. В първите години на минното дело инцидентите са били многобройни и мнозина са загинали при срутвания и други злополуки. Затова миньорите, макар и известни като здравомислещи и корави хора, били много набожни. Във всяка мина имало иконостас, пред който сутрин работниците палели свещ с молитва да излязат живи и здрави в края на работния ден. Пред иконата на свети Иван Рилски в минния музей ще чуете легендата как точно този светец се превърнал в покровител на всички миньори в България.
Конете са били верни помощници на миньорите
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
За посещението си в музея се облечете и обуйте подходящо - тук целогодишно температурата е десетина градуса, а макар обезопасена, мината си е мина и има доста прах. Влиза се само на кръгъл час и само с екскурзовод, като актуално работно време можете да видите на сайта на музея.
Около кукерския фестивал в Перник и през уикендите групите обикновено са големи, затова ако искате по-бутиково преживяване, трябва да дойдете през седмицата. Музеят е подходящ и за деца.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}