Погледнат от възвишенията на планината Риф, мароканският град Шефшауен изглежда бледосин, но тръгнете ли из лабиринтите на уличките му, синьото става наситено и доминиращо, а по сенките - понякога и дълбоко като море.
На всяка крачка ви се иска да спирате за снимки сред дувари и стари порти, край пъстрите сергии на търговците и до местните лежерни котки, които се изтягат и ви игнорират, както само котка може да го направи.
Най-фотогеничната част на града е старата медина, а другите части на Шефшауен не са толкова отчетливо едноцветни - макар на снимки да изглежда като малко градче, в него живеят над 40 000 души.
Има много теории за това защо Шефшауен е син.
Според една цветът гони комарите, според друга е цветът на извисеността и напомня на хората да водят праведен живот. Трети смятат, че това е знак на почит към извора, който прави възможно съществуването на Шефшауен.
Няма едно общоприето мнение и истината вероятно е нещо средно измежду всички теории.
Някога само еврейският квартал е бил син, а останалата част на града - предимно бяла. От около 20 години обаче медината на града е цялата в синьо, а цветовете се поддържат ярки, като се пребоядисва няколко пъти годишно.
Шапки, дрехи, черги, лампи, картини - зад всеки завой на тесните улички излизате на някоя сергия с яркочервени, жълти и зелени сувенири и подаръци, които се открояват на фона на сградите, които пък са във всички нюанси на синьото.
Градът може да се разгледа за няколко часа, но ако останете за една нощ, ще можете да се насладите на улиците във всички нюанси и отсенки - от изгрев до здрач.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}