Уудсток е кратък момент, който дава противоречиви уроци на следващите поколения. Забавлявайки се на "фестивала на мира и музиката", за момент множеството се чувства бунтовнически и поставя изкуството като алтернативна реалност.

Още в самото си начало Уудсток предлага нещо повече от концерт. Той е шанс за едно поколение в период на граждански катаклизъм и размирици в Америка да направи препратка към управляващите, представяйки идеята си за мир и любов чрез музика. Това е възможност за хиляди младежи, които чувстват все по-задълбочаващото се разделение между себе си и правителството, не само да чуят гласовете си, а и да бъдат чути.

Легендарният фестивал се провежда между 15 и 18 август 1969 г. в малкото градче Бетел, щата Ню Йорк. Над 400 000 души се събират през тези дни, макар организаторите да обявяват петдесет хиляди посетители с надеждата да отидат двеста хиляди. В първия момент местните хора, улашени от прииждащите тълпи, се успокояват, когато виждат, че хиляди деца придружават родителите си, а не са там без надзор.

Но...

Оградите са премахнати, а билетите се оказват безсмислени. Никой друг фестивал не е толкова импровизиран, толкова несигурен и толкова откровен. Мащабът на Уудсток показва на хората, които са се смятали за "фрийкове", че всъщност не са малцинство, както са си мислили. А Барън Уолман, човекът, запечатил с фотографската си камера дните на събитието, по-късно споделя: "Никой не би могъл да предвиди изживяването Уудсток. Вярно, имаше много първокласни групи, мястото беше чудесно, живописно и спокойно. Но по някакъв неочакван начин фестивалът се превърна в нещо далеч по-голямо от концерт за всички нас". Освен като символ на хипи движението мястото се превръща и в "демаркационна линия, отвъд която музикалният бизнес става по-важен от музиката. А "Уудсток нацията" се оказва по-скоро демографска, отколкото политическа сила.

Снимка: Getty Images

Фестивалът е открит с изпълнение на Ричи Хевънс. В дните на концертите участват и групите The Who, Crosby, Stills & Nash, The Levon Helm Band, Jefferson Airplane, Big Brother and The Holding Company, Ten Years After, Canned Heat, Mountain, Creedence Clearwater Revival, Grateful Dead, Blood, Sweat & Tears, както и солистите Карлос Сантана, Катри Джо Макдоналд и Джо Кокър. Превърналите се днес вече в легенда имена като Джими Хендрикс и Джанис Джоплин пеят с дни под сипещия се дъжд и това, което заплашва да се превърне в ад, месеци наред е показвано по медиите като успешно музикално събитие. На практика фестивалът е своеобразна кулминация на масовата култура на 60-те години и връхна точка на хипи ерата. Духът му е уникална рецепта за мир и музика, смесени с общност и любов. Така той става и един от двигателите на контракултурата.

Карлос Сантана и Дейвид Браун, Уудсток 1969 г.

Снимка: Getty Images

Но още с пристигането на стотиците хиляди хора заедно с дъжда, калта, забавното усещане, че са част от неочаквано множество, прогнозите за бедствие, прелитането на хеликоптери, за да вземат музиканти, храна и медицински екипи за спешни ситуации, заедно с неравномерните сценични изпълнения, случайните или уговорени приятелски срещи, непрекъснатите промени, вълните на еуфория и дискомфорт, чистата неправдоподобност на цялото събитие, заедно с всичко това още тогава започва и митологизирането на фестивала.

Уудсток 1969 се превръща в събитие-легенда, дефиниращо цяло едно поколение, в преживяване, което променя американската и световната култура завинаги.

Снимка: Getty Images

Но какво остава по-малко популярно за общността? 

1. Местоположение на протестите на Боб Дилън

Първоначално е планирано тридневният концерт на открито да се проведе в близост до резиденцията на Боб Дилън в Ню Йорк. Но Дилън, заедно с много други жители, протестира срещу тази идея. По-късно пише в мемоарите си, че не е бил впечатлен от тълпите хипита, които се появяват в града му по това време.

2. Огромните тълпи и недостига на храна

Организаторите на музикалния фестивал са очаквали максимален капацитет от 50 000 посетители. В крайна сметка са се оказали тройно повече. Според певицата Нанси Невинс от групата Sweetwater: "Не приличаше на тълпа, приличаше на килим". Вместо да плащат, хората събаряха огради, за да стигнат до мястото, нямаше достатъчно храна, а дъждът превърна земята в кал.

3. Грозните остатъци

Когато фестивалът свършва, хората, които са във Ветил, оставят след себе си пустиня от боклуци. Очевидка, живяла в близост до територията на фестивала, описва трайните си впечатления пред АП: "До неделя беше наистина отвратително. Това не беше големият мит за блясък. Ние не бяхме толкова надрусани, може би беше различно за хората, които вземаха наркотици". На Уудсток се разпространяват наркотици като канабис, хероин и LSD.

Снимка: Getty Images

4. Финансов провал

Уудсток е концерт на хипи поколението, на всички, които са против войната във Виетнам и се възмущават от буржоазния начин на живот, които искат да бъдат свободни, мирни и толерантни. Това е отношението към живота на контракултурата от 60-те години на ХХ век.

Но търговските интереси са на преден план в съзнанието на инвеститорите. Според изследване на Австрийското дружество за музикално-икономически изследвания фестивалът е струвал 2 млн. долара под формата на хонорари, плюс още 600 000 за съдебни разходи и обезщетения. Продадени са само 1,8 млн. билета, а организаторите са спечелили още 1,5 млн. долара от правата за заснемане на документалния филм "Уудсток". Без тези приходи компанията вероятно е щяла да фалира.

Снимка: Getty Images

Преди настъпването на новото хилядолетие и навлизането на технологиите, които ще обсебят живота на следващото поколение, младите американци са теглени от необяснима носталгия по 60-те години.

Самият Майкъл Ланг, заедно със своя колега Джон Шер решават да възродят традицията и да създадат събитие, което да е представително за мечтите и страховете на младежите, но този път от 90-те години.

Тяхната идея за феста е замислена той да бъде своеобразен наследник на хипи концертите от 1969 г., а използвайки музиката като символ, генерацията е представена от съвременните рок и рап изпълнители, които се слушат навсякъде в САЩ. Наркотиците обаче са забранени, а за кетъринга се грижат търговски доставчици. Един билет струва 135 долара.

Техните събития обаче не протичат толкова гладко. Срещат трудности с усмиряването на бурната тълпа, но вместо да обърнат внимание на пропуските, решават да замажат случилото се и да представят провелия се фестивал по най-захаросания и романтизиран възможен начин. Вместо да се проведе на поляна, той се състои на асфалт. Жегата е непоносима, цените на храната са високи. След мирното начало на концерта се стига до безредици, при които някои посетители са сериозно ранени. По време на изпълнението на Limp Bizkit няколко мъже изнасилват жена точно пред сцената. Участниците в безредиците повреждат автомобили, трибуни, бариери и тоалетни. Сцени и кули за високоговорители също са съборени. Разграбени са търговски автомобили и линейки. Полицейска операция трябва да спре безредиците. Мнозина определят този злополучен финал "денят на 90-те години". Толкова за усилията на Майкъл да върне миналото.

Митът обаче продължава да живее.

Снимка: Getty Images

От 2017 г. бившето място на фестивала на поляната Бетел е официален паметник на културата в САЩ. От 90-те години на миналия век организация с нестопанска цел управлява там Музей на Уудсток.

Междувременно археолозите се опитват да определят точното местоположение на сцената и при разкопките си вече са открили стъклени фрагменти и капачки от бутилки с напитки. И всяка година се провеждат фестивали за възраждане на Уудсток от Вафенрод в Германия до Бетел в САЩ.