Шест са отворените оферти в обществената поръчка за изработване на технически проект на основния ремонт на моста над река Росица в Севлиево, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ), цитирани от БТА. 

Първоначално мостът е бил с дължина 110 метра, а през 1939 г. е удължен до 185 метра. През 1972 г. е уширен до 18,65 метра с 4 ленти за движение, от които двете са пешеходни. Необходимостта от изграждането му възниква през Кримската война /1853-1856 г./, когато съществуващият тогава дървен мост е трябвало да бъде заменен със стабилно каменно съоръжение, заради преминаването на войски, пътници и товари. За главен майстор на строежа, започнал през 1856 г., е ангажиран майстор Никола Фичев. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 76 000 лева без ДДС, а срокът за изпълнение на проучвателно-проектантските работи е 150 календарни дни.

Изработването на техническия проект е първата и задължителна стъпка за предприемането на качествени строителни работи. Въз основа на готовия проект ще се определят конкретните строително-монтажни работи, стойността и срокът им за изпълнение. Целта на обществената поръчка е да се изработи проект за изпълнение на необходимите ремонтни работи за подобряване състоянието му и възстановяване носимоспособността и дълготрайността на моста, както и за извършване на авторски надзор по време на строителните работи. С ремонтно-възстановителните дейности ще се осигурят безопасни условия за движението, комфорт на пътуващите и добро отводняване на мостовото съоръжение, посочиха от АПИ. Според информацията мостът над река Росица е със статут на "единична недвижима културна ценност", декларирана като "архитектурно-строителен паметник на културата" от епохата на Възраждането. В списъците на Националния институт за недвижимо културно наследство той е записан под имената "Мост с лъвовете на р. Росица" и "Каменен мост на р. Росица от Кольо Фичето".

Документалните свидетелства сочат, че Севлиево още в края на ХVІ век е град с две махали, петъчен пазар и джамия, скоро станал съдебен център, имало и пощенска станция, разказа за БТА Ивета Миленова, директор на Историческия музей в Севлиево. През града преминавали и повечето главни пътища в областта. Това наложило построяването към средата на ХІХ век на дървен мост, чиито елементи бързо изгнивали или били отнасяни от буйната вода. По думите на Миленова по време на Кримската война движението на войска, пътници и стока се засилило. Тогава на местната власт било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост. Българската и турската общности в града обединили усилията си, започнало добиването на материали чрез ангария (безплатен труд).

За главен майстор на строежа на моста бил ангажиран майстор Никола Фичев от Дряново, прочут български строител и архитект. Приемането на сравнително голямата поръчка било изпитание за възможностите на самоукия майстор. Строеният по-късно мост при Бяла е много по-внушителен, но той бил строен с предоставени от централната власт средства след специален закон от 1864 г., обясни Миленова. В Севлиево такива средства нямало и още през 1856 г. строежът започнал. Работата вървяла сравнително бавно заради липсата на пари, но в следващите една-две години грубият строеж бил приключен. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял "гърбица". През първата половина на ХХ век тази гърбица била изправена, а мостът бил удължен значително чрез насипи от двете страни, допълни директорът на музея. По думите ѝ поставени били дървени перила, които не издържали дълго на напора на водната стихия по време на честите наводнения, които придошлите води на Росица причинявали. След поредното опустошително наводнение, през 1872 година били поставени каменни парапети и каменни възпоменателни плочи.

По-късно двата края на моста били украсени с фигури на лъвове, изработени от севлиевски художник, което дало основание на гражданите да го нарекат "Лъвовият мост". През 1971 г., след голям ремонт и изграждане на ново разширено платно, старият каменен мост се вижда само от алеите покрай реката, а мястото е станало предпочитано за разходка на севлиевци и гостите на града, завършва разказа си Миленова.