Мистерията около чудовището от Лох Нес озадачава учени и забавлява туристи от десетилетия. Лох Нес е дълго и тясно езеро в Шотландските планини, което съдържа повече вода от всички езера в Англия и Уелс, взети заедно. Кой знае какви тайни може да се крият в неговите загадъчни дълбини? От ловци на едър дивеч до тромбонисти, опитващи се да примамят звяра, имитирайки брачен зов, експерти и аматьори са вложили неимоверни усилиия, душата и сърцата си в улавянето на мистичното същество, наречено с обич Неси.
През 1987 г. мащабно сонарно проучване се опита да установи окончателно дали чудовището от Лох Нес съществува. Световните медии струпаха екипи в спокойните хълмове около езерото - на шотландски "loch" - за стартирането на операция Deepscan. Международен екип от ловци на чудовища се появи с високотехнологично оборудване на стойност 1 милион лири (1,35 милиона долара), с цел да не остави на Неси никакво място, където да се скрие.
Двадесет и четири лодки се нареждат в специална схема, за да обхванат езерото, всяка "въоръжена" с най-модерен сонар, който излъчва звукова стена към дълбините. По протежение на 23-те мили (37 км), флотилията прокарва звуковата си мрежа през водата, докато учените наблюдават екраните си за някакви подозрителни сигнали. Чудовище не е открито. Но в течение на една седмица сонарите засичат три контакта, които показват нещо голямо във водите под руините на замъка Уркхарт. И макар това "нещо" да е просто тюлен или голям пасаж от сьомга, добрата новина е, че това позволи на мита за чудовището от Лох Нес да оцелее непокътнат.
Ръководителят на проекта и дългогодишен ловец на Неси Адриан Шайн казва пред Би Би Си: "Мисля, че ако успеем да открием риба с размерите, които контактите предполагат, никой няма да бъде особено разочарован, а всички очевидци ще получат своето потвърждение."
Успехът на мисията е счетен за неубедителен - "недоказан", както би определил шотландският закон. Експертът по сонари Дарел Лоурънс е предпазлив и оставя отворена и последната врата към надеждата: "Това не означава, че тук има чудовище, но също така не означава, че го няма. Не бих искал да бъда линчуван в Северна Шотландия."
Туристите остават невъзмутими от опитите на учените да открият доказателства. Една жена настоява, че "ясно" е видяла чудовището по време на посещението си. Както обобщава Клайв Фъргюсън от Би Би Си: "Ако не друго, операция "Deepscan доказа едно - не можеш да убиеш легенда с наука."
Легендата за Неси датира от 6 век, когато средновековният ирландски монах Свети Колумба е отбелязал, че е срещнал същество в река Нес, която изтича от езерото. Съвременният мит за чудовището започва през 1933 г. с обикновена и неохотна очевидка. Един слънчев пролетен ден управителката на хотел Алди Маккей забелязва нещо необичайно във водата. Едва 50 години по-късно тя решава да даде първото си радиоинтервю в предаването "The World This Weekend" на Би Би Си.
Макей казва, че повърхността на езерото била спокойна - "изглеждаше, сякаш е изгладена с ютия" - когато изведнъж нещо се появило. "Беше толкова необичайно, че просто не вярвахме на очите си. Нещо изплува - можеше да е слон, можеше да е кит, можеше да е всичко. Беше голямо, черно и лъскаво. Излезе в езерото, завъртя се в кръг и изчезна." Като човек, добре запознат с местния фолклор за чудовища - "четете всички истории за келпи(митични същества полухора - полуконе) и други неща" - тя добавя, че се засмяла на себе си, мислейки "това е звярът, но не го вярвам".
Историята й бързо придобива собствен живот. "Една вечер го обсъждахме с приятел, който преди да си тръгне, обеща тържествено да не го разказва, но той споделил историята с друг, който също тържествено обещал да не го разкрива..." казва тя. Историята продължава да се разпространява и накрая стига до Алекс Кембъл, служител по риболовен контрол и репортер на непълно работно време за Inverness Courier. "Оттам просто се разрасна," казва Макей, "защото Daily Mail го публикува, и тогава всичко просто избухна."
Слон с хобот над водата?
Десетилетия по-късно Макей приема скромно ролята си в създаването на глобалната индустрия около Неси. "Понякога се чувствам много раздразнена, защото ни приписват заслугата, че сме започнали това, за да привлечем туристи. Не го направихме. Нямах способността да измисля подобно нещо, за да привлека туристи. Приписват ми повече ум, отколкото имам!"
Кембъл обаче не е толкова скромен и в крайна сметка попадна в Книгата на рекордите на Гинес като "най-продуктивният очевидец на чудовището от Лох Нес" с впечатляващите 17 наблюдения. Интервюиран през 1938 г. в радио предаването на Би Би Си Fact or Fiction, той описва как чул за преживяването на Макей: "Знаех, че това е добра история; нещо съвсем необичайно. Като се прибрах вкъщи, се замислих само за едно: с коя дума да нарека съществото? Накрая думата "чудовище" ми хрумна, и така представих Чудовището от Лох Нес на света на вестниците."
Манията е родена, няма връщане назад. През декември 1933 г. Daily Mail възлага на ловеца на едър дивеч Мармадюк Уедъръл да проследи Чудовището. Той открива големи отпечатъци на брега, но зоолозите бързо установяват, че са фалшиви, направени с поставка за чадър или пепелник с крак от хипопотам.
До 1938 г. цяла група местни герои вече са готови да разкажат на Fact or Fiction за собствените си наблюдения. Доналд Макдоналд, собственик на гараж, твърди, че е видял Чудовището пет пъти. "Последния път през март тази година изглеждаше като обърната рибарска лодка, около 45 см над водата и дълга около 4,5 до 5,4 м." Учител описва "дълъг, тънък, змиевиден врат и малка глава, стърчащи от езерото".
Отец Базил Уедж, бенедиктински монах, казва, че е видял "три огромни гърбици" във водата и е убеден, че там има "семейство от чудовища". Шофьорът на камион Джон Камерън споделя: "Бих казал, че беше дълго около 2,4 м, с гръб около 60 см над водата. Напомни ми за стар кон."
Най-известната снимка се появява през 1934 г. на върха на Неси-манията: тънък, змиевиден врат, издигащ се от езерото. Десетилетия наред снимката озадачава изследователите на Неси.
През 1979 г. калифорнийският натуралист Денис Пауър предполага, че "чудовището" на снимката е слон, плуващ с хобот над водата. Слоновете, отбеляза той, могат да плуват до 30 мили. Макар да признава, че идеята за слон в Шотландските планини е почти толкова невероятна, колкото истинско чудовище, той казва:
"Бихме искали да кандидатстваме за държавна субсидия за четири двупосочни билета до Шотландия и 40 тона фъстъци, за да го хванем, но това вероятно е невъзможно."
Макар снимката по-късно да е разкрита като фалшификат, невероятната теория за слона не е забравена. През 2006 г. Нийл Кларк, експерт по палеонтология в музея Hunterian на Университета в Глазгоу, предполага, че наблюденията от 1930-те може да са били на циркови слонове, тъй като панаирите, посещаващи близкия Инвърнес, често спирали при Лох Нес, за да дадат почивка на животните. "Когато слоновете им плуваха в езерото, виждаха се само хоботът и две гърбици - първата беше главата, втората - гърбът," казва той. Кларк признава, че повечето наблюдения на Неси могат да бъдат обяснени с плаващи дънери или вълни. Въпреки това, попитан дали вярва в чудовището от Лох Нес, Кларк каза: "Вярвам, че в Лох Нес има нещо живо."
Операция Deepscan може и да се проваля с огромни разходи за улавянето на Неси, но един по-малко научен опит през 1976 г. постига подобни резултати с много по-малки разходи. Американският тромбонист Боб Самборски опитва да примами Неси, имитирайки брачен зов. Пред Radio Highland на Би Би Си той казва, че ако "тя" се появи, ще се случи едно от двете:
"Или ще стана богат и известен, или ако й хареса толкова много, че ме изяде жив, поне ще бъда известен, а някой друг ще забогатее."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}