На 4 май Доналд Тръмп се закани, че ще призове за повторното отваряне на Алкатраз - някога известният островен затвор, който сега е просто туристически обект в залива на Сан Франциско. Тръмп заяви, че той ще се превърне в "символ на закона, реда и справедливостта". Дали наистина това ще се случи, едва ли - но историите от затвора отвориха широко вратите, за да припомнят едно зловещо минало.
Сега затворът е публично управляван музей, посещаван от милиони туристи, който генерира около 60 млн. долара годишно. Сградата е полуразрушена, с олющена боя, ръждясали тръби и разпадащи се тоалетни във всяка тясна килия.
Строежът на главния затвор започва през 1907 г. и повече от век излагане на въздействието на природните стихии е направил мястото почти необитаемо. Експерти и историци коментират, че предложението на Тръмп за възстановяване на затвора е пресилено, тъй като ремонтът му и привеждането му в съответствие с другите федерални съоръжения ще струва милиарди.
Така мисли и друг мъж - един от последните живи затворници от Алкатраз - 93-годишният Хопкинс.
"Той не иска наистина да отвори това място", казва Хопкинс и добавя, че Тръмп просто се опитва да "изкаже мнението си пред обществеността" и да сплаши и респектира престъпниците, както и онези, които влизат в САЩ нелегално.
През 1955 г. Хопкинс е изпратен в "Скалата"- след като създава проблеми в други затвори, за да изтърпи 17-годишна присъда за отвличане и грабеж. Разказва, че когато заспивал нощем в килията си на отдалечения остров, единственият звук, който чувал, бил този от преминаващите кораби.
Сега, когато е на 93 години и живее във Флорида, Хопкинс казва, че Националният архив на Сан Франциско го е информирал, че вероятно е последният оцелял бивш затворник от Алкатраз.
"Нямаше какво да правя", казва той. "Можеше да се разхождаш напред-назад в килията си като животно или да правиш лицеви опори." През част от времето Хопкинс се занимавал с работата си по почистването на Алкатраз, като мете подовете и ги полира "до блясък" - просто от скука.
Дори и в затвор с такава с висока степен на сигурност Хопкинс казва, че все пак е успявал да се забърка в неприятности и е прекарал много дни в блок "D" на затвора - единична килия, в която са държани затворници, които са се държали лошо и рядко са били пускани да излизат.
Най-дългият му престой там - шест месеца - е след като се опитва да помогне на няколко други затворници, сред които и известният банков обирджия Форест Тъкър, да избягат от Алкатраз. Помогнал им да откраднат ножовки от работилницата на затвора, за да се прережат решетките в кухнята в мазето.
Планът не проработил - надзирателите открили ножовките. "Няколко дни след като затвориха тях, затвориха и мен", казва той. Но това не спряло един от затворниците.
През 1956 г., когато Тъкър бил отведен в болница за операция на бъбреците, пробол глезена си с молив, за да се наложи надзирателите да свалят белезниците от краката му, разказва самият Тъкър пред New Yorker. След това, когато го водели за рентгенова снимка, нападнал санитарите и избягал. Часове по-късно е заловен в болнична престилка в царевична нива.
По данни на Службата на националните паркове през годините е имало общо 14 опита за бягство, в които са участвали 36 затворници.
Една друга история обаче все още е мистерия и ще остане в хрониките като най-удивителното бягство от затвора.
На 12 юни 1962 г. трима мъже бягат от Алкатраз и никога повече не се появяват. Съдбата на Франк Морис и братята Англин остава загадка, но находчивостта и решителността на дръзкото им бягство от най-охранявания затвор в САЩ продължава да вълнува. Две години по-късно Би Би Си се завръща на мястото на престъплението.
През май 1964 г. Майкъл Чарлтън от "Панорама" на Би Би Си предприема "най-страховитото пътуване в престъпния свят" през бурните води на залива на Сан Франциско, за да посети печално известния затворнически остров Алкатраз. Наричан "Скалата", във федералният затвор са излежавали присъдите си някои от най-опасните престъпници в САЩ. Смята се за непревземаема крепост. Но в ранните часове на 12 юни 1962 г. трима мъже постигат това, което се е смятало за невъзможно: те успяват да избягат.
Първоначално Алкатраз е бил военноморски отбранителен форт, който е защитавал входа на залива. По време на Гражданската война в САЩ, поради изолираността на острова, скалите и бързите и студени течения, които го заобикалят, там са държани пленени затворници на Конфедерацията. В началото на 20 век островът е преустроен във военен затвор.
През 30-те години на века, когато САЩ се опитват да се справят с ширещата се организирана престъпност, Министерството на правосъдието го "превзема". Скоро в него започват да пристигат най-страховитите затворници от федералната затворническа система.
Сред най-известните затворници са прочутите гангстери Ал Капоне, Мики Коен и Джордж "Machine Gun" Кели, както и осъденият убиец Робърт Страуд, който по-късно става по-известен като "Човекът птица от Алкатраз". "Мъже, които са прекалено жестоки и проблемни, за да бъдат държани в обикновен затвор" , казма Чарлтън от Би Би Си.
Вижте още снимки от затвора Алкатраз
Четири години преди "Панорама" да пътува дотам, Франк Лий Морис пристига на острова. Осиротял на 11-годишна възраст и осъден за първото си престъпление на 13-годишна възраст, Морис прекарва по-голямата част от живота си в различни поправителни заведения. Смятан за изключително интелигентен, той е опитен престъпник, с обвинения, вариращи от притежание на наркотици до въоръжен грабеж и, може би най-забележителното, бягства от затвора. През януари 1960 г. е изпратен в "Скалата" след бягството си от затвора в Луизиана. Веднага след като пристига в Алкатраз, той започва да мисли как да избяга. В съседна килия са настанени и осъдените за банкови обири братя Джон и Кларънс Англин и Алън Уест, който е затворник в Алкатраз от 1957 г. Всички мъже се познавали от предишни престои заедно в затворите и тъй като имали съседни килии, можели да си говорят през нощта.
Когато Чарлтън посещава Алкатраз година след затварянето му, той е наясно с репутацията на затвора, който се слави с безмилостните си пазачи, тежките условия и унищожителните морски ветрове, които осъдените понасяли дори по-тежко от присъдите си. "Безмилостен вятър, който сякаш никога не спира, вие и отеква през решетките", казва той. "Изграден върху блуждаещите пасажи на стара крепост... днес основите на Алкатраз гният и се рушат."
Сложният план
Четиримата затворници, ръководени от Морис, започват да измислят сложен и дързък план за бягство. В продължение на няколко месеца мъжете издълбават с длето повредения от солта бетон около вентилационния отвор под мивките си. С помощта на метални лъжици, откраднати от трапезарията, бормашина, направена от мотор на прахосмукачка, и изхвърлени пили те се промъкват до неохраняем коридор.
За да замаскира шума от пробиването, Морис свирел на акордеона си по време на ежедневния час, в който на затворниците се пускала музика. След като направили дупка, достатъчно голяма, за да пропълзят до коридора, те се изкачили на празното горно ниво на блока и създали тайна работилница. За да скрият дупките в стените на килиите, те изработили фалшиви решетки от папиемаше от списания от затворническата библиотека. След като се озовали в работилницата, те се заели да изработят импровизиран гумен сал и спасителни жилетки, направени от повече от 50 откраднати дъждобрана. За да запечатат гумата, я разтопили с помощта на горещите парни тръби на затвора, изработили и гребла от парчета шперплат.
Но докато работели, трябвало да крият отсъствието си от пазачите, които периодично извършвали нощни проверки. Затова създали чучела и "главите си" от сапун, паста за зъби и тоалетна хартия. За да изглеждат още по-реалистично, те използвали истинска коса от бръснарницата в затвора и боядисали главите в телесни тонове. След това ги поставяли в леглата си, а под одеялата им слагали дрехи и кърпи във формата на телата им, за да изглеждат като заспали. Докато работели върху импровизираното си оборудване за бягство, те също така търсели начин да излязат. Използвайки водопроводни тръби като стъпала, те се изкачили на 9 метра и отворили вентилатор в горната част на шахта. Направили фалшив болт от сапун, за да го задържат на място.
Най-накрая, през нощта на 11 юни 1962 г., те са готови да приложат своя гениален план. Оставяйки чучелата в леглата си, за да заблудят охраната, Морис и двамата братя Англин изпълзяват през дупките на стените на килиите. Бягството на Уест е осуетено, когато той не успява да излезе навреме от килията си и останалите тръгват без него. Те се изкачват на покрива, прескачат го, носейки импровизираната си лодка, спускат се по външна водосточна тръба, прекосяват двора на затвора, преодоляват две последователни огради от бодлива тел с височина 3,7 м и се спускат по стръмен насип към североизточния бряг на острова. На брега надуват лодката си и изчезват в нощта. Тревогата била вдигната едва на следващата сутрин, когато били открити главите.
Островът е бил дом и на семействата на надзирателите, които са работили в затвора. Бащата на Джолийн Бабяк, който по това време е изпълняващ длъжността надзирател в Алкатраз, задейства алармата. "Когато се събудих, сирената все още виеше. Беше много пронизителна, изключително силна, беше ужасно и много страшно", разказва тя през 2013 г. пред BBC Witness History. "Бях шокирана, знаете ли, и първата ми мисъл беше, че това не може да е опит за бягство, и, разбира се, беше."
Затворът е бил незабавно блокиран, като са били претърсени всички сгради, включително и помещенията на служителите на затвора. Междувременно бащата на Джолийн започва мащабно издирване със стотици служители, които в продължение на дни претърсват обстойно околността. На 14 юни бреговата охрана открива едно от греблата на затворниците. Същия ден работници откриват пакет с лични вещи на Англин, запечатан в гума. Седем дни по-късно някои останки от сала са изхвърлени близо до моста Голдън Гейт, а на следващия ден е открита една от самоделните спасителни жилетки. Но тримата бегълци никога повече не били видени.
Легендата, смъртта и мистерията
Въпреки че затворниците са избягали от затвора, властите стигат до заключението, че те трябва да са загинали в коварните води при опита си да напуснат острова. Това със сигурност е мнението на началника на затвора Ричард Уилард, когато Би Би Си го интервюира през 1964 г." Да, липсват ни няколко души, но те не се хвалят с това... Всички онези, които ни липсват, са се удавили. Доколкото ни е известно, днес по улиците не се разхожда никой, който да се хвали, че е избягал от Алкатраз", коментира иронично той. "Защо съм толкова сигурен? Чувате вятъра, нали? И виждате водата? Мислите ли, че бихте могли да се справите?"
Затворът "Алкатраз" е затворен през 1963 г., една година след бягството на мъжете. Отчасти това се дължи на влошаващата се структура и разходите за издръжката му, но суровият режим в затвора също отдавна е обект на спорове. Още през 1939 г. главният прокурор на САЩ Франк Мърфи се опитва да го закрие, като казва: "Цялата институция е благоприятна за зловещо и порочно отношение сред затворниците".
Затворниците се самоубиват или осакатяват - неспособни да се справят с безмилостните условия. През 60-те години на миналия век САЩ започват да се стремят към рехабилитация на затворниците, а не само към тяхното наказване.
Що се отнася до тримата избягали затворници, въпреки че в залива никога не са открити тела, през 1979 г. те са обявени за мъртви. ФБР прекратява делото си и прехвърля отговорността на Маршалската служба на САЩ.
Но спекулациите за тяхната съдба не стихват. През същата година, когато са обявени за мъртви, излиза филмът "Бягство от Алкатраз", в който Клинт Истууд играе Франк Морис. От момента на бягството им през 1962 г. се появяват съобщения за предполагаеми срещи с мъжете и за съобщения от тях.
През 2018 г. полицията в Сан Франциско разкри, че пет години по-рано им е изпратено мистериозно писмо от човек, който твърди, че е Джон Англин. Писмото гласи: "Избягах от Алкатраз през юни 1962 г. Да, всички успяхме да се измъкнем в онази нощ!"
В писмото се твърди, че мъжете са продължили да живеят тайно, като Франк Морис умира през октомври 2005 г., а Кларънс Англин - през 2008 г. Авторът на писмото казва, че сега иска да преговаря за предаването си в замяна на лечение на рак. ФБР оценява писмото, но не успява да провери дали то е автентично или не.
Случаят все още е отворен за Маршалската служба на САЩ. Още през 2022 г. тя публикува актуализирани снимки на това как може да изглеждат сега тримата изчезнали затворници от Алкатраз, като същевременно апелира за всякаква информация за тях, с надеждата, че най-накрая ще може да сложи край на мистерията.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}