От истински престъпления до терор: Кога "тъмният туризъм“ е твърде мрачен?

02:37 | 01.01.25

17-11-2017 20-11-2018

От истински престъпления до терор: Кога "тъмният туризъм“ е твърде мрачен?

Той е обратното на "Диснификацията" на дестинациите. Това са най-нещастните места на земята и онези, които никога не трябва да забравяте

08:27 | 29 декември 2024 | Автор : Галина Чолакова 0 2146 Снимка: iStock by Getty Images

Преди 50 години енориаши от Храма на народите на Джим Джоунс в Сан Франциско започват да заселват селска комуна в южноамериканската държава Гвиана. Експериментът в Джонстаун завършва четири години по-късно с един от най-трагичните и странни случаи на убийство и самоубийство в историята. На 18 ноември 1978 г. загиват 909 души, сред които и американският конгресмен Лео Райън.

Сега, когато Гвиана разглежда предложението на подкрепян от правителството туроператор да отвори обраслия вече комплекс за посетители, това поражда интересен дебат за етиката и чувствителността на така наречения "тъмен туризъм" - посещението на места, свързани с трагедия.

Защо местата, където в миналото са се случвали зверства, природни бедствия, позорни смъртни случаи и затвори, са толкова популярни сред посетителите? Какво говори за нас това, че толкова искаме да се доближим до тези вихри на бедствия и зло? Какви са задълженията на правителствата да предоставят или да отказват достъп? Кой решава как историята да бъде представена на посетителите? И какво въздействие оказват подобни събития и последвалите ги посетители върху хората, които живеят в близост до тези места? Прости отговори няма, но все пак е важно да проучим тези въпроси, анализира в свой репортаж CNN.

Дали това не е просто история?

Аламо в Сан Антонио, Тексас, е мястото на битката, в която са загинали близо 200 души, включително бившият американски конгресмен Дейви Крокет. То привлича милиони туристи. Но адреса на местопрестъплението на жестоко убитата от О. Джей Симпсън Никол Браун Симпсън, който също е част от туристически обиколки едва ли има историческа стойност. Първото посещение е по-скоро урок по история на САЩ, а второто - болезнено и необяснимо воайорство. А някъде по средата е субективната граница, около която се "вие" тъмният туризъм.

Мястото, където е убита Никол Симпсън привлича хиляди посетители

Снимка: Getty images

Тъмният туризъм (известен още като мемориален туризъм или танатуризъм, от гръцкото "танатос", което означава смърт, или по-неблагоприятно като морбиден туризъм или туризъм на скръбта) има различни нюанси.

В Гетисбърг е най-смъртоносната битка по време на Гражданската война в САЩ, където 51 000 души са поели последния си дъх, и въпреки това там се стичат безброй училищни екскурзии, а според Службата на националния парк - 1,5 милиона посетители всяка година. Дали това е мрачен туризъм? Какво ще кажете за посещението на плажовете във Франция, където между 8000 и 14 000 войници са загинали по време на инвазиите в Деня Д, които са обърнали хода на събитията и са довели до победата на съюзниците във Втората световна война? А какво ще кажете за мемориалите Ground Zero и Полет 93 за повече от 3 000 души, загинали на 11 септември 2001 г.?

Между 8000 и 14 000 войници са загинали по време на инвазиите в Деня Д

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Същите въпроси се отнасят и до всички мемориални паметници и комплекси по света, както и за тези в България, разбира се, които тънат в забрава и мистерия едновременно.

Авторът на CNN - Дейвид Г. Алън разказва: "Обиколих "Полетата на убийствата" в Камбоджа заедно с човек, оцелял от геноцида на червените кхмери, при който са убити между 1,5 и 3 милиона души (през четирите години след трагедията в Джоунстаун). Не е ли важно да се посещават зверства като това и бившите нацистки концентрационни лагери? Смисълът на посещението на тези места е да се почувствате неудобно, да станете свидетел, да споделите какво сте видели и как сте се почувствали. Пътуванията ни променят, а понякога и заради излагането на най-лошото от човешката природа.

Чували сте за "Диснификацията" на местата. Тъмният туризъм е обратното на това. Това са най-нещастните места на земята. И все пак това са места, които никога не трябва да забравяте. Да отидеш там, означава да почетеш мъртвите, паметта им, болката им.

Колко далеч е твърде далеч?

Има примери, когато границата не е толкова ясна, когато да свидетелстваш за минали събития е по-скоро като да намалиш скоростта, за да видиш последиците от фатална автомобилна катастрофа.

Когато Дейвид Г. Алън за първи път посещава Савана, Джорджия, участва в обиколката "Полунощ в градината на доброто и злото", малко след като бестселърът с това име се превръща в холивудски филм, разказващ за истинско двойно убийство, случило се по-малко от 10 години по-рано. "По време на обиколката си мислех: "Хората, които живеят в съседство с тези места, може би наистина помнят жертвите, може би дори са били техни приятели."

Виж още Раждаме ли се зли или ставаме такива? Психиатър, анализирал серийни убийци, разкрива истината

Неотдавна ви разказахме през спомените и анализите на един от най-известните психиатри в света, за мотивите и действията на серийните убийци. А поводът бе историята на братята Лайл и Ерик Менендес, убили собствените си родители. Сега къщата им в Лос Анджелис, където те са извършили жестокото престъпление, се е превърнало в най-новата гореща точка на "тъмния туризъм". Братята отново са в новините и са обект на документален филм, но е трудно да си представим какво научават посетителите, просто гледайки местопрестъплението. Това напомня за посещенията на туристите на мястото на убийството на Симпсън или за времето, когато мнозина се опитват да намерят Cielo Drive в Лос Анджелис, мястото на убийствата, извършени през 1969 г. от "семейството" на Чарлз Менсън.

Снимка: iStock by Getty Images

Но колко далеч са тези дестинации от обиколката на "Театърът на Форд" във Вашингтон, където е бил застрелян един президент, или музея на шестия етаж на Dealey Plaza в Далас, откъдето е бил застрелян друг? Нормално ли е да се наблюдават хиляди жертви на Везувий в Помпей, защото са били убити преди 2000 години? Приемливо ли е да отидете на "забавна" обиколка на жертвите на Джак Изкормвача в Лондон от края на 19 век? Или пък да платите милиони, за да се спуснете дълбоко под водата, за да разгледате "Титаник"? Миналата година тези любопитни туристи загинаха, докато изследваха корабокрушението, отнело живота на около 1500 души преди 100 години.

Дали времето ни действа като упойка, дали премахва чувствата ни, умението да отдаваме почит към тези престъпления и трагедии без да накърняваме с нездраво любопитство?

Дейвид Г. Алън е категоричен, че ние няма да спрем да се привличаме от мрачното, смъртта, страха. "Направих нощна обиколка на затвора Алкатраз, преминах през квартала Bloody Sundayв Дери, Северна Ирландия; посетих дома на Ане Франк в Амстердам и бях също толкова развълнуван от Националния музей на гражданските права в Мемфис, Тенеси, в стария мотел "Лорейн", където е бил убит Мартин Лутър Кинг-младши. Следващото лято планирам семейно пътуване до Япония и добавих Хирошима към маршрута, защото смятам, че е важно дъщерите ми да направят връзка с насилието, което нашата страна отприщи върху друга страна, убивайки поне 66 000 души само в този град...Чувствам се привлечен да проследя тази кошмарна история в реалния свят. Искам да поговоря с тези, които живеят наблизо, да разбера по-ясно събитията, да дам свидетелство, да навляза в сърцето на мрака."

Най-важният въпрос, който трябва да си зададете, преди да планирате такова пътуване, е: "Какво е намерението ми? Дали искам да науча и разбера? Или просто да задоволя едно болезнено любопитство?" Помислете за местните жители, за приятелите и семействата, които са свързани с трагедията, и се запитайте дали посещението ви отдава почин, или използва трагедията. В крайна сметка само вие можете да прецените доколко е етично да посещавате тези места.

ИЗБРАНО