Делото се гледа по жалбата на представители на гражданска група „Да спасим Карадере“ срещу промяна в наредба №1 на Община Бяла през април, в която се забраняваше поставянето на каравани, кемпери и палатки извън туристическите обекти.

Общинските служители бяха определили и глоби за нарушителите между 100 и 500 лева. Аргументът на местната власт бе опазване на чистотата по плажовете.

От инициативата „Да спасим Карадере” заявиха, че именно хората, които къмпингуват в тази красива местност, са най-добрите стопани на природата. Периодично организират почистване и други дейности за съхраняване на дюните.

"Това беше поредният опит за ограничаване на къмпингуването по българското Черноморие, без да се създават условия за къмпингуване и по всяка вероятност с цел вместо да се правят конкретни стъпки за опазване на последните диви плажове, същите да се „разчистят“ от техните почитатели и пазители, и да се превърнат в поредните строителни обекти",  се казва в изявление на инициативата „Да спасим Карадере”.

В него се припомня, че опитът на Община Бяла да спре къмпингуването на Карадере не е единствен. През 2008 г., в разгара на битката за спасяването на Иракли от строителството, Община Несебър издаде аналогична забрана, която Бургаският административен съд отхвърли, а в последствие решението беше потвърдено с окончателно такова и от Върховния административен съд.

"На основата на този успешен опит и благодарение на правната подкрепа на юристи-доброволци към гражданска група „Да спасим Иракли“ и Българска фондация Биоразнообразие, представители на защитниците на Карадере оспориха законосъобразността и целесъобразността на новоприетия чл. 64а от Наредба №1 на Община Бяла”, отбелязват още от гражданското сдружение.

По-рано този месец Върховният касационен съд отхвърли жалбата на инвеститора "Макси І", в която се настояваше строителството на луксозен къмпинг в местността Карадере  да се реализира без извършване на екооценка.
ИЗБРАНО