Туризмът може да направи чудеса за малките общности, но ако последните няколко години са ни научили на нещо, то е, че популярността сред международните пътешественици може да бъде едновременно благословия и проклятие.
Това със сигурност чувстват жителите на Влколинец. Малкото селце, сгушено в централна Словакия, е получило статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1993 г. и организацията го описва като "забележително непокътнато селище от 45 сгради с традиционните характеристики на централноевропейско село". Това е най-пълната група от този вид традиционни дървени къщи в региона, често срещани в планински райони.
Броят на жителите обаче е намалял с 50% през последните три десетилетия, а настоящото постоянно население от само 14 души е потресаващо надминавано от 100 000 годишни посетители, които пътуват, за да видят селото.
Но проблемът не е в броя на хората, които посещават селото - а в това как се държат. Местен жител каза пред The Mirror, че "ЮНЕСКО ни е превърнало в туристически "зоопарк" и че чувстват, че животът им е "смачкан" от тълпите, като се съобщава за антисоциално поведение, като например тайно снимане през прозорци или влизане в частни градини.
Едва ли звучи като забавна ситуация за живот... Въпреки че привлекателността на селото се дължи до голяма степен на факта, че е обитаемо място, а не някакъв празен "музей на открито", според експерта по културно наследство Милош Дудаш, най-възрастният жител на Влколинец, Антон Сабуча, казва, че "строгите разпоредби" на ЮНЕСКО са направили невъзможни ежедневните дейности като отглеждане на култури и домашни любимци.
"Уверете се, че ни изваждат от ЮНЕСКО", каза той пред Travel Tomorrow. "Ще живеем по-добре."
Но може ли ЮНЕСКО да поеме цялата вина за тази драматична промяна в начина на живот на жителите? От агенцията заявяват, че макар селото да е "уязвимо към въздействието на туризма", това се дължи и на "увеличаването на броя на временните жители, които придобиват имоти за развлекателни цели".
Много дестинации по цялата планета са получили статут на световно наследство на ЮНЕСКО и много от тях вместо това подкрепят дейността на организацията. А Министерството на културата на Перу определи ЮНЕСКО като "единствения компетентен орган за насърчаване на идентифицирането, защитата и опазването на културното и природното наследство".