Белинташ е едно от най-мистичните места в Родопите, около което витаят много легенди и догадки - от иманярски предания за заровени съкровища (като доказателство за тяхното съществуване се намесва дори пророчество на Ванга) до твърдения за кацане на космически кораби.

Скалното светилище вероятно е ползвано за звездни наблюдения, но не по-малко впечатляваща е панорамата към нагънатите като одеяло Родопи и скритите в гънките им махали.

Разгледайте фотогалерия >>>

Мистерии и проучвания

Теорията, която за момента е подкрепена от най-сериозни проучвания и доказателства, е че на скалното плато в Родопите някога е имало тракийско светилище. Точните функции на светилището не са известни, но вероятно са се извършвали жертвоприношения.

По скалата ясно се виждат изсечени от древните хора ямки за изливане на течности за жертвоприношения, както и продълговати изсичания - жлебове, по които вероятно са се движели плъзгащи се порти. Каква точно конструкция се е издигала над скалата, не е известно, тъй като от нея нищо не е запазено.

Жлебове, изсечени в скалата

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

След дъжд ясно се виждат изсечените в скалата ямки, а кладенците са винаги пълни с вода

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Впечатляващи са и двата кладенеца, незнайно как изкопани в твърдата скала. А ако се вгледате във формите на скалите, ще видите, че природата е изваяла в тях човешки глави.

Природата е офромила човешки глави в скалата

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Съществуват и предположения, че светилището е било обсерватория, от която жреците от племето беси са извършвали своите звездни наблюдения. Повод за такива теории дава разположението на жертвените ямки, наподобяващо това на някои от най-ярките звезди в небето.

Най-активно мястото е използвано през първото хилядолетие преди новата ера, но има следи и от по-ранна човешка дейност.

Смята се, че Белинташ и другото известно светилище в района - Караджов камък, са имали визуална връзка и са били част от цялостна светилищна система в древността. Към тях някои добавят също древния комплекс край село Долнослав (не е поддържан и е почти невъзможен за откриване) и манастирския комплекс Кръстова гора.

Какво ще видите на Белинташ

Размерите на платото са внушителни - приблизително 300 на 40 метра, а височината му е над 50 метра. Отвисоко се разкриват чудесни панорамни гледки във всички посоки - виждате родопските махали, долините и върховете. Най-красиво е рано сутрин, ако имате късмет да видите стелещите се измежду възвишенията мъгли.

Платото е с размери 300 на 40 метра

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Мъгли по отсрещните склонове

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Каменните стъпала, изсечени в скалите, са оформени от човешка ръка още в древността. Ако изкачването по тях ви се види екстремно (а то си е!), използвайте металните стълби от двете страни на Белинташ. Дори и по тези стълби обаче изкачването не е за хора със страх от високото и изисква удобни спортни обувки.

Изсечените в древността стълби към Белинташ

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Парапети и стълби, по които туристите могат да се качат

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Трудно е човек да се потопи във всички мистични теории за Белинташ през деня, когато дори и зимно време по платото щъкат десетки посетители. По-смелите остават да пренощуват на Белинташ, за да погледнат към нощното небе през очите на древните жреци.

Полезна информация и как се стига до Белинташ

Белинташ се намира на 30 км от Асеновград и на 50 км от Пловдив. След Асеновград се продължава в посока Кърджали през село Червен, в края на което пътят отбива вдясно (има табели) и тръгва нагоре в планината. До светилището можете да стигнете и без навигация - пътят е добре обозначен с табели и асфалтът е в добро състояние. Колите се паркират на уширено място, откъде продължавате пеша през горска местност и след около 10 минути сте при платото.

На място няма вода и заведения - най-близките места за хранене и нощувка се намират в махалите около Белинташ - при началото на пътеката има карта и можете да се ориентирате.