Едва на час път от София с кола, село Гърло е непретенциозна дестинация, която не изисква особена подготовка и е отличен избор за семейна разходка. Може да вземете спонтанното решение да посетите позабравената местност Пусто Гърло, дял от Гребен планина, през всеки сезон, като през пролетта зеленият пейзаж е най-впечатляващ.
Селото се намира на 7-8 км от град Брезник и се гордее с основната си забележителност - мистичният подземен храм-кладенец, който датира от късната бронзова епоха. Това е изключително рядка находка в световен мащаб, запазена и до днес. Смята се, че светилището е изградено в култ към бога на подземния океан и сладките води Абзу и Енки, шумерския бог на магията, занаятите и мъдростта.
Има няколко начина да стигнете до древното наследство. По-лесният вариант е с автомобил по новия път, който в момента е в процес на изграждане. Но ние ви препоръчваме да допълните разходката, като минете през язовир Красава. От последните къщи в селото до язовирната стена има черен път, който обаче понякога е наводнен и непроходим. За щастие, в страни от него има и пътечка, която е с лек наклон и пешеходното разстояние по нея до язовирната стена е около 30 минути. Като ориентир: първо ще подминете селската църква, а после раннохристиянското гробище.
Когато стигнете до бетонния преливник, пресечете металното мостче и потърсете едва забележимата пътека край телената ограда. Пътят се движи по успоредния на водоема хълм, оставяйки Красава отдясно. Маршрутът открива превъзходна гледка и предлага чудесни условия за усамотен пикник. Цветовете на гората и водата ще зарадват и любителите на фотографията. Красава ще ги възнагради с кадри, които не са за изпускане.
След като подминете язовира, пътеката се стеснява и стига до разклонение. Не продължавайте направо, а хванете стръмната пътечка на баира отляво. След няколко минути ще се озовете при каменното съоръжение. Общото пешеходно разстояние се изминава за час. Табели по пътя има, но са достатъчно скрити, за да ги подминете. Бъдете подготвени, че някои участъци са обрасли в шубраци и трънчета, а чешми няма.
До самия кладенец се слиза по вити стълби, следвани от тъмен коридор и порта. Влизайки в подземието, ще усетите, че се връщате назад във времето.
Кладенецът е вкопан на 15 м в земята. Любопитното е, че мегалитното съоръжение е открито при археологически разкопки през 1972 г. от проф. д-р Димитрина Митова-Джонова и екипа ѝ. Откритите кости на жертвени животни свидетелстват за култовия характер на постройката. Учените намират също така и фрагмент от каменна брадва, глинен съд и стъклена чаша.
Според някои учени кладенецът е служил като древна астрономическа обсерватория, телескоп и източник на питейна вода. Макар да можем само да гадаем какво е било предназначението му, едно е сигурно - това е един от най-старите градежи на Балканите. Въпреки това, мистичната забележителност все още е крайно непозната дори у нас. Все пак, добре, че е храмът, та да се посъбуди потъналото в забрава брезнишко селце.