Манастирът е основан през на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети. Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития.

Снимка: bulgarianhistory.org

Стенописите в църквата "Св. Богородица" са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІV в. манастирът става средище на исихазма - мистично течение в православното християнство. Ивановският скален комплекс съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

По време на своя най-голям възход (XIV в.) Ивановският манастирски мега-комплекс съставлявал над 40 скални църкви и около 300 килии. Има сведения, че през XVIII век скалният манастир отново е бил обект на поклонение от вярващите, но никога повече на възвърнал предишното си величие.

 

 

В църквата "Света Богородица", която днес е най-посещаваната, можете да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. В храма Господев дол, наречен на местността, в която се намира, можете да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал и последните дни от живота си цар Георги Тертер.