В разгара на войната в Косово този район с население от 16 000 души приема повече от 400 000 бежанци. Сега Кукъс използва уникалната си история на конфликти, страдание, но и състрадание, за да привлича посетители.

Въпреки че населението му е едва 16 000 души, малкият град, който се намира на 20 км от границата, приема зашеметяващ брой бежанци в домове и импровизирани лагери. Кукъс попада на първите страници на вестниците по света, а през 2000 г. става първият град, номиниран за Нобелова награда за мир. Славата е краткотрайна. След падането на албанския комунизъм през 1992 г., когато войната в Косово приключва и бежанците се завръщат по домовете си, Кукъс преживява своеобразен екзодус. 53% от жителите напускат най-бедния град в Албания в търсене на икономически възможности в чужбина.

Сега, когато броят на посетителите в Албания се увеличава, местните жители се надяват, че туризмът може да стимулира следващото поколение да остане. С чисто новото международно летище на Кукъс, планинските туристически маршрути, комунистическите реликви и героичната история, която може да се разкаже, жителите се обръщат към уникалната си история на конфликти, устойчивост и щедрост, за да привлекат пътниците към едно от по-малко известните кътчета на една от най-малко посещаваните европейски държави.

Разположен на сливането на реките Бял и Черен Дрин в Североизточна Албания, еднообразните жилищни блокове на Кукъс са засенчени от заснежения планински връх Гялица. На 20 минути път на изток през планински проходи ще стигнете до Косово, където албанците-косовари са се борили за независимост по време на последните етапи от разпадането на Югославия през 1999 г.

Буяр Ковачи, екскурзовод на непълно работно време, познава твърде добре трудностите, които се преживяват в граничната зона, изпълнена с опасности. "Аз съм оцелял от противопехотна мина", казва той, когато се среща с екипа на Би Би Си пред хотел Gjallica в центъра на Кукъс. "Имам голям късмет, че днес съм жив."

Ковачи е само на 10 години, когато попада на противопехотна мина, докато си играе в провинцията близо до границата. Без да знае каква е тя, той ударил с камък корпуса и той се взривил. Семейството му го откарало в болницата в Кукъс и той се събужда две седмици по-късно  - ослепял с лявото око и липсваща дясна ръка от лакътя надолу.

"През 1999 г. тук имаше толкова много инциденти", казва той. Общо 120 км по границата между Албания и Косово са били силно минирани с експлозиви. "Години след това все още разчистваха мините.... много хора бяха ранени като мен".

С помощта на местната туристическа фирма Albanian Trip Ковачи разработва турове, които представят историята и културата на Кукъс, както и околните планински проходи, туристически пътеки, водопади и села. Туровете му не избягват бурното минало на града, а печалбите се инвестират обратно в местна асоциация, която подпомага жертвите на противопехотни мини. Ковачи се надява, че ако успее да привлече туристи в тази рядко посещавана част на Европа, ще може не само да помогне на други хора, пострадали от мини, но и да стимулира други да останат и да запазят местната култура на Кукъс в условията на икономическа миграция.

Както показа номинирането за Нобелова награда, жителите на Кукъс са свикнали да посрещат посетители - нещо, което започва да разбира екипа на Би Би Си, когато спира пред кулата на главния площад в Кукъс, която служи като мемориал на онези, които са потърсили убежище тук през 1999 г., и в която се помещава малък етнографски музей. Градът  е успял да приеме стотици хиляди бежанци, като семействата са отворили домовете си за изумителните 90 000 души, а също така са разпънали палатки и брезенти по целия площад, по бреговете на реката и в околните полета.

До неочаквания изблик на слава на града през 2000 г. историята, подобно на водите на Дрин, сякаш е подминавала Кукъс в продължение на векове. Основан от древните илири, Кукъс е бил отдалечена територия на Римската, Византийската и Османската империя, докато Албания не става независима държава през 1912 г. След Втората световна война хората наблюдават как етническите албанци в Косово са погълнати от Социалистическа федеративна република Югославия, докато Кукъс се оказва на границата на все по-параноичната комунистическа диктатура на албанския премиер Енвер Ходжа.

Снимка: AP/БТА

Ходжа управлява Албания с железен юмрук, като изгражда огромна мрежа от подземни тунели и бункери в цялата страна. Но тези под Кукъс, които са започнати през 70-те години на миналия век и се простират на около 7 км под града, са най-големите в Албания, с достатъчно пространство, за да приютят цялото население на града в случай на война. Тунелите все още са там, а Африм Ченай, чийто баща е служил под земята като офицер в албанската армия през 80-те години на миналия век, сега води екскурзии в това, което местните жители наричат "подземния град".

Снимка: AP/БТА

Ченай вярва, че подобни комунистически реликви ще привлекат туристи в Кукъс, и се опитва да получи заем, за да превърне стария казармен блок над един от тайните входове в къща за гости. "Баща ми някога охраняваше това място и сега аз искам да го запазя", казва той.

Комунистическата история изобилства в Кукъс. На следващия ден  екипът се среща с Исмаилай пред централата на Радио Кукъс, където гигантски комунистически релеф, изобразява героичен работник, развяващ албанското знаме, украсява входа. Сега Исмаилай е рок диджей.

Снимка: iStock by Getty Images

Радиото е основано от режима на Ходжа като пропаганден канал и репортерите му се оказват на фронтовата линия на войната в Косово през 1999 г. По стените на музея са закачени снимки на бежанци и конвои с помощи от ООН. Избледнели писма, изпратени до радио "Кукъс" от бягащите от конфликта, показват как имената на хората, които са успели да се спасят, са били предавани обратно в Косово, за да знаят близките им, че са живи.

"През първата нощ на бягството приехме 13 000 бежанци ", казва Исмаилай и обяснява, че хората дори са спали на пода на радиостанцията. "Този исторически момент направи Кукък толкова важен, че световните медии дойдоха тук, отразявайки малкия град, посрещнал стотици хиляди бежанци."

Въпреки че номинацията на Кукъс за Нобелова награда е историческа, Исмаилай се пита дали повече жители биха се почувствали принудени да останат, ако бяха спечелили. "Може би днес, ако бяхме носители на Нобелова награда за мир, щяхме да имаме повече инвестиции, повече внимание от страна на неправителствените организации."

Всички в Кукъс имат приятели и роднини, работещи в чужбина, което е основната причина, поради която новото летище, открито през 2022 г., вече го свързва с няколко големи европейски града. Но то също така улеснява туризма, което от своя страна създава стимули за следващото поколение да остане. "Повечето членове на семейството ми  заминаха", казва Ченай. "Но синът ми учи английски. Той ще стане екскурзовод тук, в Кукъс."

Снимка: iStock by Getty Images

Със своите колосални планински върхове и тюркоазени речни води е лесно да си представим, че Кукъс и околният регион се превръщат в дестинация за приключенски пътувания. В село Шищевец, на 45 минути път с кола в планината, са построени дървени хижи за скиори и туристи, а при еднодневни екскурзии от града туристите могат да научат повече за планинската култура на народа горани, който говори славянски език, различен от албанския. Кукъс е и входна врата към наскоро откритата пътека High Scardus Trail, която свързва Северна Македония, Албания и Косово и пресича границата при Шищевец.

Притесненията на Балканите обаче са, че нови конфликти са на една искра разстояние, особено като се има предвид, че независимостта на Косово никога не е била призната от Сърбия. "Те имат ужасни спомени", казва Ремзие Шерифи, косовска журналистка, която е избягала от дома си по време на конфликта през 1999 г. "Хората са загубили цели семейства, други имат близки, които все още са в затвора, или живеят с надеждата за завръщане, което може би никога няма да се случи."

Отваряйки вратите си за около 400 000 души, Кукъс показа на света, че дори и в най-мрачните моменти човечността надделява. Сега жителите се надяват да споделят своите истории за комунизма и конфликтите, като същевременно разпространяват идеалите си за гостоприемство и мир.

Снимка: iStock by Getty Images