Хладният есенен вятър ни отвя до неподозирана дестинация в търсене на още от последните топли слънчеви лъчи. Габровският Балкан е известен с пищността и гостоприемството си, а там някъде, сгушено в сърцето му, е бавно изчезващото от картата, но не и от историята, село Иглика.
Намиращо се само на 13 км от Габрово, то е добило славата на любимото село на незабравимата българска актриса Невена Коканова, която избира да приключи земния си път именно там.
До Иглика се стига по не съвсем лош асфалтов път. Селото не е изобщо голямо и ако искате да се насладите на пълноценна разходка, оставете автомобила си още около първите къщи, които мернете. Онова, което прави впечатление на всеки "чуждоземец", още щом тръгне по паважа, е тишината, която може да бъде срязана с нож. Единствените звуци, които се разнасят във въздуха, са от музикалната симфония на танцуващите с вятъра листа.
Почти всички къщи в Иглика са направени изцяло от камък, а много от тях са успели да устоят на балканските стихии и са се запазили в почти изцяло автентичен вид. Каменни са дори покривите им, направени от плочи. От камък са и високите огради. Рядко ще видите такива, чиято съдба е да се превърнат в купчина руини.
Някои от къщите са на повече от 300 години, други са по-нови или пък основно ремонтирани от собствениците, които ги ползват като вили за отдих през уикенда. Изумително е обаче с каква прецизност са били строени още преди три века и си личи, че са били домове все на занаятчии. Всъщност малкото останали местни, около 10 постоянни жители, които при късмет, може и да срещнете нейде из дворовете им, разказват, че когато селото се е създавало, по тези земи са дошли да живеят основно дюлгери и ковачи с техните семейства. От неплодородните и безводни земи в този район на Габровския Балкан направили с ръцете си земен рай.
Дълги години селото се е казвало Чомаци. Има някои версии, според които първите, заселили се там, са бягали към планината от бушуващата чумна епидемия. До началото на новия век в селото е имало доста по-наситен живот. Постепенно обаче най-възрастните жители си заминали един след друг и след тях останали само некролозите по портите, а по-младите забягнали към големите градове.
До "центъра" на селото ще стигнете неусетно, защото то се състои само от 4 основни улици. Там впечатление прави голямото стопанство, в което още кипи труд. Погледът ви ще се спре и на читалището. То се помещава във вековна каменна постройка, а след кончината на Невена Коканова местните решават да му дадат нейното име.
В съботен ден не работеше, но вътре се съхранява цялата книжна колекция на актрисата, която дъщеря й решава да дари на читалището още преди години. В селото има и други къщи, които са превърнати в етнографски музеи.
По мое мнение най-силна магията на Иглика е през есента, когато калдъръмените улици са обсипани с килими от листа. Атмосферата напомня тази в Боженци или Ковачевица, но селото все още не е никак туристическо място и е в абсолютна хармония със заобикалящата го природа. Без аромат на скара, без подрънкващи сувенири, без народна музика. Местни гидове са няколко скитосващи, но изключително дружелюбни кучета, които с удоволствие биха ви придружили по време на разходката, стига да нямате нищо против.
Къщите в Иглика са не повече от 20, но са пръснати на разстояние и дворовете им са наистина обширни. Навсякъде стърчат кипариси, шаренеят се шипки и мушмули.
Засега необитаема е и самата къща на Невена Коканова. Дворът е зашубрачен, но постройката е в добро състояние. Някога актрисата поддържала градината си като аптека. Не се плашела от труда и две години сама строила оградата си камъче по камъче, разказват местните и споделят, че ще я помнят като изключителен човек. Благодарение на нея селото живеело втори живот, а името й привличало все повече и повече туристи през последните години.
В Иглика са снимани и сцени от два бележити филма с участието на Коканова - "Вечери в Антимовския хан" и "Вампир".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}