Предвид влошилия се напоследък климат, много хора мечтаят да дойде уикендът, за да избягат някъде, където пустият дъжд не вали. Само че той е обхванал цяла България, което ще рече, че предстоящата почивка навярно трябва да премине териториалните ѝ граници. Ти самият също си решил, че най-после ще заведеш семейството на обещаната от 2 годни ваканция. Но къде да бъде тя?
Отваряш браузъра и обхванат от екстаз разглеждаш офертите на различните туристически агенции, като само от представата как се печеш на плажа в Дубай или яздиш камила из пустинята, кожата ти вече е потъмняла с два тона.
Мечтите ти се издуват като балон, който в крайна сметка се пука, когато стигнеш до цената на удоволствието. За него дори някак си успял мислено да натъпчеш половината гардероб в куфара.
Така... След кратка равносметка стигаш до становището, че ако искаш в близките десет дни да отидеш на тази семейна ваканция, ще трябва да продадеш... семейството. И къщата. Както и старата таратайка, с която бръмчиш (предимно ти, защото тя всъщност се дави и кашля) из града, задвижвана от дизел, магия и Божията воля.
Стоп! Остави настрани изтърканите "тузарски" дестинации, които от преекспониране излизат от мода. Арабските емирства си имат достатъчно реални шейхове и без псевдо титулувалите се туристи, харчещи пари, които нямат. Вместо да си част от сдружението "Вземи кредит - изплащай го до живот", бъди различен. Посети нещо по-близко, но също така примамливо. Като Букурещ - Малкият Париж на Изтока, където времето е учудващо по-хубаво от тук, макар градът не е далеч.
Румънската столица е само на 75 км от град Русе! По софийски стандарт това ще рече, че се равнява почти на това да отидеш до Банкя и да се върнеш два пъти. Добре де, пътят до дунавския ни град е малко кофти, особено след като магистрала "Хемус" така безсрамно свършва, сякаш на 2 км от столицата... Но какво са няколко часа ругаене по инфраструктурата и управата (което така или иначе всички правим по цял ден), съпоставени с предстоящите емоции на бягството от сивото ежедневие? Пък и асфалт си има! На места съшит, кърпен и лепен, но е там!
Парламентът
При проверките на контролно-пропускателния пункт ще са ти необходими едни 4 лв., с които ще платиш таксата за преминаване на Дунав мост. След това можеш спокойно да си биеш камшика и смело да влезеш в северната ни съседка. Не обръщай внимание на първите 20-30 км - припомни си, че навсякъде има мизерия и че идваш от не по-малка такава.
Важно е да отбележа, че румънците имат слабост към кръговите движения и GPS-ът често те предупреждава за наличието им по пътя. С приближаването на Букурещ тези "атракциони" зачестяват, а ако направиш грешката да минеш по околовръстния път на града, ще имаш усещането, че и "Дисниленд" няма толкова въртележки, колкото кръгчета си направил днес. По някое време не е изключено да ти се прииска да върнеш закуската си обратно - но стискай зъби! На всеки 600 метра, най-много 1 км, проклетата навигация пищи "Кръгово, кръгово!"... А околовръстното е дълго...
Убеди се, че си резервирал хотел най-много в широк център, тъй като разбиранията на съседите ни за Сектор 1 са по-различни от тези на остатъка от света. Което ще рече, че няма нищо чудно в това Сектор 1 да се усеща като Сектор 10. Така например, в Booking.com има не един хотел, за който пише, че попада в Първа зона, но настанявайки се там, все едно нощуваш на самия край на галактиката. После ще се наложи маршрута ти да мине през не толкова лицеприятни квартали, които с ръка на сърце можем да кръстим "Надежда", "Младост", "Люлин"...
Ако се случи да объркаш посоката и си изправен пред алтернативата да сочиш към някоя внушителна по обем панелка, убеждавайки недоверчивите си деца и скептичната ти и буреносно начумерена съпруга, че всъщност съзерцават парламента, не се паникьосвай. Просто спри някой минувач и го помоли да те упъти.
В Букурещ почти всички говорят английски, при това с произношение, което бързо може да смаже гордостта ти. Изключение правят таксиметровите шофьори, мислещи се за софийски "бакшиши". Разпалено ти обясняват нещо на неразбираем румънски (език, който звучи така, сякаш си взел чешкия и китайския, разбил си ги хубаво с миксера и резултата си го изсипал в устата на марсианец) и се опитват да ти вземат половината от съдържанието на портфейла. На мен ми се случи един такъв дори да спре нахално на бензиностанция, за да зареди резервоара... На пуснат брояч! А когато го помолих с помощта на Google Translate попътно да спрем до някой банкомат, за по напряко мина през Москва...
Из Стария град
Снимка: iStock by Getty ImagesНо всички тези "леко" изнервящи обстоятелства се заличават в мига, в който стъпиш в сърцето на столицата. Градът предлага толкова много за гледане и опитване, че един цял уикенд, от изгрев до залез, няма да ти стигне да обиколиш навсякъде.
Но да започнем от най-пищната постройка - Парламентът. Разположен е на петнайсетина минути пеш от Стария град и представлява най-тежката сграда в цял свят! За да е ясно: само кристалният полилей в Залата на човешките права тежи 2,5 тона... Освен това е второто най-голямо административно, архитектурно съоръжение след Пентагона. В същото време, както го гледаш през оградата и се прехласваш по тези факти, хубаво е да си наясно, че съзерцаваш най-скъпоструващия дворец на земното ни кълбо.
Пазарната му стойност се равнява на повече от 3 милиарда евро... И не, няма как да го отнесеш парче по парче и да го продадеш. Като оставим шегата настрана, постройката е открита и кървяща рана в румънската история. Счита се, че заради средствата, погълнати от строежа, народа буквално я е преболедувал и изгладувал. За изграждането ѝ Чаушеску използва 700 архитекта, а работната ръка се състои от политически противници и затворници. Не един работник, от общо двайсет хиляди, намира смъртта си на строежа, поради не спазените на изисквания по безопасност.
Някога на мястото се е издигал един от малкото природни хълмове, но в последствие е бил изринат, какъвто беше случаят с едно от пловдивските тепета, изравнено в полза на чудото на 21 век - мола. За да се осъществи грандоманският проект на румънския президент и съпругата му Елена, в рамките само на две години са били разрушени болница, манастир, 37 стари фабрики, сградата на националния архив и работилници, а 40 000 души се е наложило да се преселят другаде... Или поне така се твърди. Айсбергът на Букурещ, както го наричат местните, има 12 етажа над земята, но и 8 - скрити под повърхността. Днес, освен Сената и парламента, съоръжението помещава още три музея - Музеят на съвременното изкуство, този на комунистическият тоталитаризъм и на двореца, но последният дава достъп на посетителите си само до 3% от сградата.
Парламентът
Снимка: iStock by Getty ImagesАко искаш да влезеш и да разгледаш отвътре обаче, ти е необходима предварителна резервация на билет за определена група. Интересът към вътрешността, криеща се зад забележителната фасада, е много голям. Ако не си помислил предварително за това и няма как да разтопиш закоравялото от домакински отговорности сърце на жената, е винаги можеш да насочиш семейството към някой от множеството паркове. И даже по-добре, защото и без това знае ли се дали мъниците ти няма да вземат по чудо да разрушат Парламента... Върви обяснявай после.
Най-близкият кът за отдих, където езеро и растителност се срещат, е парк Чишминджиу За да стигнеш до него от сегашната си позиция, просто поеми на север, премини река Дъмбовица, след което прекоси булеварда и си там! Пристигайки може да наемеш лодка, с която да погребеш във водите на езерото... За допълнителна романтика по някое време можеш да направиш съвършена имитация с разперени ръце на сцената от "Титаник", на ръба на носа на плавателния съд, заедно със съпругата. Покажи ѝ, че я обичаш - бъди нейния Джак! Само гледай да разпределиш правилно тежестта, че току-виж сте се оказали под лодката, вместо върху нея. За всеки случай сложи по един пояс на децата.
Парк Чишмиджиу
Снимка: iStock by Getty ImagesАко не те е страх от дългите разстояния, може да посетиш първо парка Херъстръу. Ето това е нещо, което просто трябва да се види. А направиш ли го, Борисовата градина моментално ще бъде отвята от съзнанието ти. Той е най-големият парк в Букурещ, простиращ се в северната част на града. Открит е през 1936 г. и представлява истинско кътче от рая. Площта му е огромна - осеяна с безброй тематични градини, фонтани, езеро (явно няма парче земя без воден басейн...), скулптури, тенис кортове, детски площадки, атракциони и каквото още ума ти може да побере. А ако предпочетеш да отидеш там - с един куршум ще улучиш три заека! В него се помещава също Музеят на селото, а на кръговото отпред на входа ще откриеш...
Триумфалната арка! Кой ти каза, че не може да бъдеш като бога на хеттрика Лео Меси? Който и да е, сега навярно рони крокодилски сълзи. Но да се върнем към забележителностите и да караме по ред.
Триумфалната арка в Букурещ, разбираемо е по-малка от тази във френската столица. Но това не означава, че не е представителна! Напротив, постройката е достатъчна, за да събуди в теб задрямалото възхищение. Издига се на 27 м. височина и също е построена през 1936 г. в чест на жертвите на Първата световна война, но и на независимостта на Румъния (1878г.). В оригинал е била съградена от дърво, но сега очите ти ще видят бетон и гранит. Има вътрешно стълбище, по което може да се изкачиш до терасата на самия ѝ връх, откъдето пред теб ще се разкрие чудесна панорама на румънската столица.
Триумфалната арка
Снимка: iStock by Getty ImagesИ след като вятърът те обрули хубаво, а повеят развали прическата на съпругата и от него децата застрашително са започнат да подсмърчат, време е да се отправите към Музеят на селото. Това е удивителен открит етнографски парк, събрал реконструирани стари сгради от цялата страна. Там ще откриеш 272 автентични селски къщи в различни стилове, дървени църкви, вятърни мелници, воденици... Разхождайки се, ще имаш усещането, че си попаднал в машина на времето, върнала те назад-назад. Мястото е страшно красиво и изпълнено с приятна атмосфера, като в него се забавляват хора на различни възрасти. Тук се отглеждат и животни, така че няма да бъде необичайно да срещнеш някоя друга козичка или кокошка - все чудати същества, които днешните граждани са виждали само на снимка или от екрана на телевизора. Така де, кози на "Витошка" и около НДК няма! Да се знае!
От толкова обиколки няма начин стомахът ти да не е започнал да къркори. А и слънцето вече се опитва да докосне хоризонта...
Време е за храна!
Най-добрите предложения, с които да омагьосаш вкусовите си рецептори, ще намериш в очарователния Стар град. Дори и само него да посетиш през престоя си, повярвай ми, пътуването ще си струва. И да искаш няма да намериш по-паметно кътче в космополитната столица! Сградите по улица "Липскани" и околността ще те накарат да си отваряш очите на десет и да въртиш глава като пумпал.
В този квартал всички здания са напълно автентични и на по няколко стотин години. Сред тях се издигат Старият княжески съд на Влад Цепеш (или по-познат като Дракула), най-старата постройка на Букурещ - Старата княжеска църква и някогашния хан "Луи Манук", превърнат в разкошен хотел-ресторант. Навсякъде от двете ти страни се редят заведения - от алтернативни барове, през нощни клубове до ресторанти, предлагащи традиционна кухня от близо и далеч. Животът тук ври и кипи! От сутрин до здрач, че и по малките часове, народът изпълва дори най-тесните павирани улички. Многообразието е изкушаващо и буквално навсякъде. Музика, светлини, примамливи ястия и напитки сформират съвременния бохемски дух, който умело се преплита с другия, върлуващ наоколо като призрак през вековете.
Из Стария град
Снимка: iStock by Getty ImagesПристигайки там, вечерта вече е започнала. Слънцето изморено се е скрило, давайки ред на звездите да застелят притъмнялото небе над северната ни съседка. Нощният Букурещ започва да се събужда, сякаш дори по-динамичен и пъстър от часовете през деня. Особено тук, където многобройните, разноцветни светлини от прожектори, пълзят по старинните фасади на сградите, вдъхвайки им нов живот.
Заведенията, кое от кое по-примамливи, се редят едно след друго в луда надпревара да те привлекат. И определено имат с какво - всички те разполагат с изкушаващи предложения и интересен интериор. Това е мястото, в което има за всеки по нещо. Просто си помисли за дадена национална кухня и тя ще се материализира пред теб. Ако не на следващата крачка, то със сигурност на близкия ъгъл.
Изправен пред толкова много вкусотии, няма как да не се окажеш със слаби ангели. Техните нежни нашепвания в ухото ти за строгата ти диета, биват заглушени от призивите на викачите на ресторантите. На всичко отгоре, в този миг в съзнанието ти изплуват словата на баба ти, която винаги ти е повтаряла, че ходиш недохранен и в прилив на желязна решителност биеш шута на кльощавите ангелчета директно към рая.
Спокойно! Едва ли ще се стигне дотам, че да ти се наложи през остатъка от престоя да се търкаляш. Вместо да крачиш с изпъчени гърди, като горд българин, например, към забележителностите.
Из Стария град
Снимка: iStock by Getty ImagesВсе пак кварталът е туристически, което ще рече, че и цените му са такива. И на мен часовете по математика не са ми били сред любимите в гимназията. Все пак правилно е казвала учителката, че ще влязат в употреба. (С изключение на онези странни явления в геометрията - синус, косинус, тангенс, котангенс и т.н. Е, госпожо, с цялото ми уважение, но все още мисля, че и извънземните ще си блъскат главата в стената, ако им се наложи да ги използват!) Тук хватката е следната - само за 44 български стотинки получаваш 1 румънска лея.
В северната ни съседка определено ценят парите, далеч повече от нас. За разлика от нашите банкноти, които често са намачкани в подобие на любимата ни баница, румънските леи са дразнещо изрядни. Видът им нанася директен удар по националното ти его. Не само че изглеждат така, сякаш току-що са напечатани, ами са и неразрушими. Нещо като Супермен...
Прането на пари в тази държава добива съвсем нови, буквални измерения. Съседите ни спокойно могат да си пуснат месечната си заплата в пералнята, ей така - за дезинфекциране. И ще я извадят съвсем здравичка! Мачкането също не е проблем, заради подобния на найлон материал, от който са направени леите.
Но стига сме задълбавали във финикийските знаци, понеже стомашните ти киселини сигурно вече разяждат вътрешностите ти.
Какво да хапнем?
Богохулство ще е, ако не опиташ мамалигата (качамака) - символът на традиционната кухня в северната съседка! За твое щастие се предлага в почти всяко заведение, при това в няколко вида, с различни съставки.
Мичите (съмнително приличащи на познатите ни кебапчета) също попадат в категория "Задължително". Колкото и да напомнят визуално на нашата скара обаче, вкусовите им качества се различават. В тях са смесени три вида едро смляна кайма - от телешко, агнешко и свинско.
Булзът е интересен избор, доближаващ се до мамалигата на вкус. Представлява топка, запържена в царевично брашно, а в сърцевината ще откриеш сирене и кашкавал.
Сарвалът е зелеви рула с ориз, а тачитурата - меса на скара, поднесени с колбаси и пържени яйца...
В пиенето няма да имаш изненади, тук се лее предимно бира. Но не пропускай да опиташ местните вина, понеже страната е една от най-големите производители на вино в световен мащаб. Ценител ли си, със сигурност ще бъдеш очарован, ако не - Heiniken-ът винаги е насреща.
Заведенията в центъра по традиция са превзети от множеството туристи. Ако всички оцелеете след обилната вечеря, а ти специално и след мърморенето на съпругата, че благодарение на безкрайните ти поръчки, сега се е превърнала в един от моделите на Рубенс, (което ще рече по-елегантен и женствен вариант на Джаба Хътянина от "Междузвездни войни") се отдайте на последна нощна разходка из Стария град, любувайки се на историческия център, изграден от сгради в бароков и неокласически стил. А и вървенето гори калории!
Ако след няколко пресечки жената не е спряла да се оплаква, заплаши я, че ще я хвърлиш в замъка на граф Дракула... Което не е толкова страшно, защото всъщност имаш предвид направения като крепост бар "Dracula", представляващ една от атракциите в квартала. Единствената истинска опасност, ако я оставиш да се забавлява там до зори, е на сутринта да се върне приличаща на вампир (от недоспиване), като стресира децата с едно "скърцащо" "Добро утро", докарвайки им докара кошмари на следващата вечер.
Следващата сутрин настъпва с редица нови предизвикателства. Изминал е цял ден, а ти не си видял и половината от ключовите места из столицата Румъния. Затова още с първите слънчеви лъчи си строил в редица спътниците си, закусили сте в хотела и вече сте готови за нови приключения.
Защо да не започнете от булеварда на Победата? Това е сред най-красивите улици в града и е една от причините да наричат Букурещ "Малкият Париж" (при застрояването на града, френските архитекти са си казали думата). Той е голям и широк, а по протежението му се нижат магазинчета с всякаква стока - от сибирски кожи до английски пистолети. Направен е към края на XVII век, като първоначално е бил път, павиран с дърво, но бързо се превърнал се в най-изисканата улица на града, благодарение на населилите я аристократи. Те изградили домовете си по цялата ѝ дължина. През 1918 година булевардът бива изцяло реновиран до сегашния си облик, като заменя тогавашното си название "Podul Mogoşoaie" с вече познатото ни име.
Една от най-забележителните постройки, която можеш да видиш тук, е дворецът Кантакузино. Няма как да го подминеш, най-малко заради портата му с херувими и богатата на орнаменти фасада. Той датира от края на 20-ти век и за кратко е бил резиденция на популярния композитор Джордже Енеску (1881-1955г.). Сега вътре се помещава музей в негова чест, състоящ се от няколко стаи, в които можеш да видиш цигулката му от детство, концертни програми, ръкописи и фотографии. Макар и стойностна, колекция е сравнително бедна и е възможно скоро да те отегчи... Така де, колко точно трябва да съзерцаваш един струнен инструмент, за да се почувстваш възвишен ценител на културата? Максимум минута-две? Хайде обратно навън!
Румънският Атенеум
Снимка: iStock by Getty ImagesАко продължите с разходката по булеварда, в посока север, скоро ще се озовете на площада на Победата... То надмощие, то триумф, то чудо из този красив град - столицата на северната ни съседка! Човек се чувства като истински завоевател само от имената дадени на местата и сградите навред. Та и ти, овладял походката и осанката на Наполеон, като пристигнеш на кръглото обширно пространство, не забравяй добре да се огледаш. Пред теб не само минават едни от най-големите артерии на града, но и стоят важни здания.
В източната част на площада ще съзреш двореца Виктория, завършен през 1944г. Макар да не е построен толкова отдавна (в сравнение с останалите исторически сгради), екстериорът му е учудващо безличен и студен - като изражението на тъщата, когато те види на семейните сбирки. Това е така, защото дизайнът на архитектурата е повлиян от сталинското влияние, характерно за периода на изграждане.
Обзалагам се, обаче, че на децата вече им е дотегнало от зяпане на безинтересни за тях постройки и като нищо са увиснали я на врата, я на крачола ти, пищейки за приключения и невероятни изживявания... Нормално. Стягайки багажа, малчуганите са си представяли авантюри ала Индиана Джоунс. Следователно, за да се превърнеш в техния герой, тръгни на север по площада до улица "Șoseaua Kiseleff" и още на номер 1 ще намериш Природонаучният музей Григоре Антипа.
Река Дъмбовица
Снимка: iStock by Getty ImagesСпасението от детските викове се намира вътре. Наследниците ти ще онемеят, когато им покажеш гвоздея на изложбата - високият 4,5 метра скелет на динозавър, открит в Молдавия.
Сред експонатите са още над 80 000 пеперуди и страхотна колекция от препарирани животни. Общо-взето всичко това на теб ти звучи като приблизително час отдих за ушите... Chillax, приятелю!
Напускайки помещението, заредени с нови сили, имате възможност да отскочите до другата близка забележителност - Музеят на румънския селянин. И въпреки, че сградата е изключително елегантна, (облечена в червени тухли и обсипана с арки и колони) при положение, че вече си бил в Музея на селото, едва ли ще изровиш в душата си желание да я посетиш, независимо колко дълбоко в нея бъркаш. Но за престиж може да минете покрай него и да си направите едно семейно селфи... Имиджът трябва да се поддържа, а в наши дни репутацията е всичко! Пък и на кадъра зад вас ще запечатате сочения за най-добър музей на Букурещ. (Непременно го напиши в описанието към снимката.)
След само двете харесвания, които си получил във Фейсбук, (защото приятелите ти се пръскат от злоба, а и не разбират от друго, освен от чалга, гарнирана със скара) ти предлагам да тръгнеш към площада на Революцията, където те очакват още няколко страхотни изненади. И докато вървиш натам, просто е неизбежно да не обърнеш сериозно внимание на многото църкви, разпръснати навсякъде из града.
Православните храмове са част от визитката на столицата и се подават от всякакви необичайни места. Някои от тях стоят свити между три жилищни сгради, други попадат в двора на кооперации...
Нагледен пример за стила еклектик - съчетаващ старото и новото, понякога в болезнен контраст. Важното обаче, е че църквите са ревностно съхранени, въпреки съвременните строежи, издигнати съвсем близо до тях. Но и румънците правят грешки... За успокоение на българската инженерна и архитектурна мисъл, която напоследък ражда "брилянтни" идеи, съседите ни също са имали мигове на умопомрачение.
Из Стария град
Снимка: iStock by Getty ImagesЯрък пример за това е решението им от 1985г. да преместят църквата "Михай Вода" (построена от Михай Смелият през 1591 г.!!!) 279 метра на изток, с цел да се направи път за развитието на центъра... Добре обаче, това довело до разрушаването на средновековната обидел на самата църква, както и на помощните сгради. Но абсурда не спира тук. В момента храмът стои върху бетонна площадка, като очакванията са, че при по-силно земетресение ще се срине - съдба, която ще споделят още редица други подобни ѝ постройки в околността.
Стигайки на площада на Революцията няма как да не отчетеш факта, че е с неправилна форма.
Това се дължи на съображение за сигурност, понеже замисъла на пространството е да осигури защитен периметър около Кралският дворец в случай на... (и сам се досещаш) революция. И ако преди 1989 г. мястото не е изпълнило предназначението си, то през посочената година е помогнало на Чаушеску и съпругата му Елена да избягат от тълпите пред централата на комунистическата партия. Тогавашните размирици продължили два дни, като изпепелили постройките около площада, белязвайки с дупки от куршуми не една от фасадите. Смайващо е, че предвид обстоятелствата, сградата на Централния комитет остава почти недокосната от сблъсъците.
По-голямата част от западната страна на откритото пространство се заема от вече бившият Кралски дворец. В наши дни той е обърнат на Национален музей на изкуствата. Някога на негово място е стояла простовато едноетажно здание. Изгоряло е до основи през 1927г. Затова крал Карол II е наредил да строежа на величавата града, която се намира пред теб. Разбира се, за изпълнението на тази разпоредба е било необходимо да се разрушат околните жилища. Но кой смее да спори с краля? Любопитно е, че елегантният дворец е снабден с няколко странични, дискретни входове. През тях е можела да минава необезпокоявано любовницата на Карол - Магда Лупеско. Също и финансистите, които били част от кликата на двойката.
На площада още можеш да забележиш страхотни паметници. Но нещо ми подсказва, че и на теб, подобно на жената и челядта, ти е дотегнало от архитектурни постижения...
Униерситетският площад
Снимка: iStock by Getty ImagesЕ, предлагам ти да се отдадеш на едно последно - в лицето на най-големия мол на Букурещ. Оценен на два пъти повече от своя побратим в София, а именно AFI Cotroceni.
Само за сведение, просто да знаеш къде стъпват нозете ти, пазарната му стойност е над половин милиарда евро... (Е, какво пък толкоз? И ти усещаш мега милионите, който ще спечелиш с търкане на лотарийни билетчета, нали?! Не са милиарди, но са нещо!) Вътре ще бъде истински рай за цялото семейство. Пускаш жената по марковите магазини. Тайно се подсмихваш, че кредитната карта, която си ѝ дал за пазаруване, почти е достигнала лимита си. Качваш децата на екстремните влакчета, които се помещават във вътрешността на търговския център. На тях ще им се завие свят и няма да могат да кажат и имената си; а ти се отдаваш на... угаждане, разбира се.
Имаш богат избор от спортни магазини до кафенета и американски вериги ресторанти, които още не са достигнали до нашата родина.
Като известния мексикански fast food - "Taco Bell". Можеш да пиеш Coca-Cola, Fanta или Sprite на корем, плащайки си само първата! Еха! И докато подтичваш в тази посока, гледай само да не те отнесе някое туристическо влакче... О, да и такива се срещат из мола. Всичко за Негово величество клиентът. Но изумлението няма да свърши скоро, защото едната част от центъра представлява стена, изградена от изкуствен камък, наподобяваща скали. Сред тях има катерушки, пързалки, водопади и какво ли още не. И това под почти открито небе, защото покривът е от стъкло... Жителите на северната ни съседка определено знаят как да вземат ума на всеки!
Съдебната палата
Снимка: iStock by Getty ImagesСлед часове прекарани в пределите на тази мечта на шопинг маниаците, следва глазурата на почивката ти. Уикендът е към своя край, което ще рече, че от понеделник отново ще си роб, глезенето е напълно задължително. И а покрай теб и съпругата ще се почувства като Клеопатра на 21 век. За тази цел ти е необходима любимата ти давеща се кола. Благодарение на нея ще оповестиш с гръм и трясък (а, ако си на бензин - и със солидна доза пушек, наподобяващ индианските димни сигнали) пристигането си на Терме Букурещ.
О, този спа и уелнес комплекс просто не може да се опише с думи. Той е най-големият в Европа!
Построен на площ от над 30 000 кв. метра от стъкло и метал. Сърцето ти просто пропуска един удар, докато очите ти биват омагьосани от гледката. Вярно, че е извън самия град, но ако за любовта няма години, а за политиката не се изисква кой знае колко акъл, то и за удоволствието няма километри. Тук е обърнато внимание на всеки детайл - басейни с минерална вода, мокър бар, скоростни пързалки, сауни, джакузита, парни бани... Да не споменавам водопадите и екзотичните растения, сред които и над 3 000 вида палми... Красотата му е заслепяваща, неочаквано за столицата на северната ни съседка! Плувайки във водите, имаш усещането, че някак си се пренесъл в девствената екзотика. По една чиста случайност наброява шест звезди. Да се чуди човек!
Терме Букурещ
Снимка: Стелиян Стоименов Dir.bgТръгвайки на следващия ден от столицата на Румъния, с разбираемо нежелание, напускаш с убеждението, че времената когато румънците са се нареждали около нашите влакове, разчитащи на вроденото ни състрадание, и просещи от нас сапуни, отдавна са отминали. За кратко време съседите ни са успели да извадят страната ти си от калта и да я превърнат в европейски пример на Запада (нищо, че се намира в Изтока). Нещо, което на наша България ще отнеме около 100 години още, защото ние горе-долу с толкова се движим назад от останалите държави.
И Букурещ, подобно на Белград, е бил разрушаван неведнъж - къде от природни бедствия, къде от глупостта на човешката ръка. Но с времето е доказал, че притежава несломим дух и желязна воля, чрез които ще живее вечно!
Терме Букурещ
Снимка: Стелиян Стоименов Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}