Отдалеченият остров Сикихор е уникален за гостите си, както с красива природа и високи температури, така и с различни легенди, при това не само за Филипините, но и за цяла Югоизточна Азия. Сикихор се смята за антична локация на вещерство и традиционни отвари на местното население.
Още по темата
Сикихор се намира в региона на Централни Висаи и е известен с привличането на туристи от другите острови, включително и на гости от чужбина. Островните терапии са хит сред местните жители, макар и Сикихор да признава католицизма, докаран от испанците през XVI век.
Шаманските практики включват правенето на отвари, екзорсизъм и най-различни билки за хомеопатия. Лечителите са категорични, че могат да излекуват абсолютно всичко, без значение колко тежко е.
Луис Натаниел Боронган посочва три причини, които разболяват хората. Той поставя злите духове, които не спирали да дебнат около хората. Те се намирали около водопади, гори и морета. Местният гид на острова е категоричен, че когато човек навлезе в тяхното пространство, злите духове търсели реванш, като много често разболяват любопитните погледи.
Втората причина за лошо здравословно състояние е магията. Филипинците вярват в правенето на вуду кукли, както и използването на насекоми. Различните манипулации водят до сериозни заболявания и там са необходими по-тежки интервенции.
Третата категория е от така наречените природни проблеми, които включват болки в гърлото, настинки и температура.
На остров Сикихор има само едно решение за тези главоболия - мананамбал (лечителят). Вниманието върху традиционната медицина е толкова голямо, че се наблюдават и гости от други страни, търсещи изцеление от по-сложни и тежки болести.
Лечителите са толкова популярни, че гостът трябва само да попита в туристическото бюро или таксиметров шофьор, за да намери правилния човек за терапията си. Повечето практикуващи шамани вярват, че дарбата е дадена от Бог и не трябва да лекуват само хората на острова, а всички търсещи спасение.
Статистиката показва, че местните жители много рядко отиват при дипломиран лекар, а се обръщат към своите близки и препоръчани билкари. Мнозина отричат западната медицина и смятат, че тя няма място на острова. Предписаните лекарства са билки и отвари, приготвени след консултация. Сикихор има около 300 растения, способни да лекуват, а знанията за тях се предават от векове.
Първите европейци, пристигнали на този остров, са Хуан Агире и Естебан Родригез. Те стъпват през 1565 г. и са малко изненадани от цивилизацията. В далечината забелязват светулките около острова и тъй като това е отдавна изчезнал природен феномен, двамата откриватели започват да си мислят, че това е призрачен остров. Светулките са спрели и жителите на другите острови да се доближават и социализират.
Филипините приемат католицизма през 1521 г. Остров Сикихор е посетен около 2 века по-късно. Шаманските традиции остават и след въвеждането на новата религия, мисионерите никога не успяват да се справят. Накрая са принудени да кажат, че знанията им са дар от Бога и очевидно не трябва да се пипат. Местните приемат иконите с божествата, но нищо повече. На особена почит е Свети Антонио - покровителят на изгубените и на лечителите. Соломоновото решение между магията, билките и медицината, е успяла да сложи край на търканията между двете страни.
Повечето билкови коктейли са доста евтини - около 2-3 евро за шишенце. Местните са уловили и една особено добра пазарна ниша - продават любовни отвари. Няма информация колко точно са помогнали, но все още поддържа търговията по сергиите.
Освен билки, местните практикуват и тиги - връзка с мъртвите и призоваване на техните духове. Ако има духове, които разболяват, шаманите започват терапия с пръчки. По време на сеанса, пациентът наблюдава как пръчките се огъват, издължават и трептят, а ако шаманът познае името на духа, тогава се наблюдават и други абсурди, за които не се съобащава. За да се реши проблемът и да се успокои разгневеният дух, пациентът може да направи дарение в касата на местния свещеник. Нито един турист не е бил бит с пръчките, споделят самите шамани.
Развалянето на магии е също интересна практика, макар и познанията на острова да са особено малки. Причината е, че са останали твърде малко запознати с черните магии и практикуването на боло-боло. Ритуалът се прави с помощта на буркан с вода, сламка и магически камък. Шаманът започва да прави мехурчета през сламката в буркана и да се движи около пациента. Във водата започват да се виждат формите и най-различни обекти, показващи магията и нейния поръчител.
Всеки шаман и лечител не взима пари, но е препоръчително да се направи малко дарение. Тъй като не всеки е особено щедър, самата практика започва да изчезва. Местните се надяват, че ще могат да привлекат нови туристи и ще имат възможност да покажат на какво са способни, единственият проблем е, че са значително по-отдалечени от другите големи и популярни дестинации. Полетите са натоварващи, но гостите на острова са категорични, че биха повторили своето посещение.