Питали ли сте се как един мит може да вдъхновява за нови епични приключения дори след 3000 години? Писателката-пътешественик Лора Кофи се отправя на пътешествие, вдъхновена от най-древния пътепис на света, за да открие съвременните дестинации зад "Одисея", истинските места, където митовете се срещат с географията. Преди нея историкът и университетски преподавател Маурисио Обрегон, който прекарва голяма част от времето си в проследяване на древни пътешествия, вярвал, че островът на циклопите може да е един от Балеарските острови - така че земята, където са бродили еднооки чудовища да е Менорка, а Итака да е само началото на голямото приключение.
Най-великата приказка
Ако някоя история може да се смята за най-великата, разказвана някога, то Омировата "Одисея" заема първото място. В двайсет и четири книги, тя съдържа повече от 12 000 реда хекзаметър (поетичната форма, използвана в гръцкия епос и латинския епос след него) и проследява приключенията на умния, любопитен гръцки герой Одисей след Троянската война. В продължение на хилядолетия "Одисея" е оценявана като културен връх: през V в. пр.н.е. атинският драматург Есхил нарича своите трагедии "парчета от Омировата трапеза".
Писатели от Данте, Джеймс Джойс и Маргарет Атууд са се вдъхновявали от историята. Но самото търсене на Одисей е почти делнично на фона на боговете и чудовищата, които населяват поемата. Защото не става дума за плаване, за да се намери нещо чудно и ново (например златно руно или неоткрита земя), а за приключенията на един мъж, който се опитва да се прибере у дома в края на десетгодишна война.
И това със сигурност е причината поемата да остане толкова важна за нашата култура и днес, около 3000 години след създаването ѝ (през VIII или по-скоро VII в. пр. Хр.). Това е история, която е едновременно величествена и интимна, огромна по обхват, но с внимание към най-малките детайли (цветята, които растат пред пещерата на Калипсо, мекотата на руното на овцата на циклопа). Това е история, която задава въпроси за това какво означава да бъдеш мъж, особено когато той е лишен от контекста, който го е определял преди: Одисей е съпруг, който е далеч от жена си, баща, който е пропуснал порастването на сина си, воин, чиято война е приключила, цар, който е далеч от царството си, водач, чиито мъже умират, прелюбодеец, който е играчка на богините, и син, чиято майка умира от разбито сърце, защото го смята за мъртъв. Той е пътешественик, пират, авантюрист, бежанец.
Историята на Одисей се разказва с различна степен на точност от самия него, от бардове, които пеят епичните си стихове, както Омир трябва да е правил.
Одисеята обхваща десетгодишния период, през който Одисей се завръща от Троя в дома си Итака. Но тя започва близо до края на десетата година, когато Одисей чака на Огигия, островът, където е живял с нимфата Калипсо през последните седем години, гледа морето и желае да се върне у дома. През първите три години от пътуването си той се сблъсква с еднооки човекоядци, великани, смъртоносни сирени, вещица и ужасяващите Сцила и Харибда (идиом, означаващ "да избереш между две злини", "между чука и наковалнята"). Всички тези приключения са разказани в ретроспекция. Междувременно още две други сюжетни линии пленяват въображението - Пенелопа (многострадалната съпруга на Одисей) и странстванията на Телемах (техния невръстен син).
"Одисея" е епос с такава дълбочина, детайлност и сложност, че всеки читател може да открие нещо ново в неговата поезия, а всеки писател може да почерпи вдъхновение от историята. И след още 3000 години това ще бъде вярно.
А тук, в Менорка, наистина има магия, магия и свобода, сякаш вдъхновени от това приключение. Можете да обиколите острова с велосипед, да се усамотите на малки заливчета. По време на разходките си навсякъде ще виждате птици, които се движат във въздуха като "музикални ноти", както ги определя Лора Кофи. И песента им тук може да бъде "преведена". На острова се предлагат обиколки с орнитолог.
Ако някога срещнете Хавиер, със сигурност ще го харесате. Той изглежда точно така, както бихте си представили да изглежда един орнитолог- срамежлива усмивка, два чифта бинокли, закачени на врата му, телескоп през рамо, и най-важното - разбиращ прекрасно песента на птиците.
"Тук бях в постоянно движение, карах колело до морето, откривах магарета на малки зелени поляни, наблюдавах птиците. Ставах все по-животинска, все по-перната, все по-съществена.", пише в своя разказ Кофи.
Къде да намерите вдъхновение за Одисей в Менорка
Праисторическото село Торе д'ен Галмес: Твърди се, че в Менорка има най-много праисторически обекти в света. Това е дало повод за възникване на легенди, че някога островът е бил обитаван от гиганти. Можете да си представите как едноокият циклоп обикаля наоколо на този древен археологически обект.
Наблюдение на птици: Птиците са пратеници на боговете в "Одисея", а Менорка е отлично място за наблюдение на птици поради разположението си на миграционния път към Африка.
Плажове, подходящи за гръцка богиня: Cala Mijana и Cala Mijtaneta са диви плажове, особено любими на менорчани.
Шоуто продължава
Менорка е известен и като родината на майонезата. През XVIII век се водят ожесточени битки за това магично парче земя. Столицата му по това време се нарича Майон (днес Махон) и е превзета от французите, предвождани от херцог Дьо Ришельо.
Но хрониките на Стария континент не търпят липсата на равновесие и на свой ред англичаните искат да предявят своите права върху Менорка. Битките били продължителни, а силите и провизиите намалявали. Така готвачът на Дьо Ришельо бил принуден не само почти всеки ден да приготвя омлети. Но Ришельо настоявал и за нещо по-различно от един омлет. Находчивият готвач сътворил сос от яйца и зехтин. Така на световната кулинарна сцена се появява майонският сос, познат на всички ни като майонеза.
И от полето на битки за надмощие на толкова много диктатори, печели кухнята на Менорка - за истинските познавачи тя е една от най-добрите в света - от северноафриканския кускус до британския пудинг.
Но онова, което отличава Менорка не е само забележителната кулинарна култура, а 500 мегалити от второто хилядолетие пр. Хр., които са пръснати из целия остров. Древните каменни монументи, някои от които достигат почти 8 м, са с различна визия и функция - от гробове до олтари, и във времето провокират езотерични теории, а както вече стана ясно и дори най-великата приказка на света.
В най-зеления от Балеарските острови всичко се случва на главния площад Плаза дел Ехерсито и по улиците около него с десетките бутици, кафенета и ресторанти. Може да разгледате крепостта Сан Фелип, форта Марлборо, кулата Стюарт. Децата се катамараните със стъклени подове. В старата столица Сиутадела пък посетете интересните дворци и украсените църкви от XVII век. На всяка цена трябва да се посетите Рибния пазар.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}