Трансродопският маршрут е дълъг над 500 км и преминава през гори, реки и язовири, от Западни през Източни Родопи до границата с Гърция.

Маршрутът свързва известни дестинации и малко познати села в Родопите, за някои от които ще ви разкаже Михаела Кирчева от блога rodopski-hroniki.com.

Освен, че е част от Трансродопския маршрут, всяко село се отличава със своята история или близост до интересни забележителности.

От запад на изток започваме със селата:

Мугла

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Мугла е дълбоко скрито в недрата на Родопите. Името му идва от мъгла, тъй като тя често се спуска като пелена отгоре. Асфалтов път почти липсва, но пешеходни и веломашрути има колкото ви душа иска. Мугла е в подножието на рида Мурсалица, а през селото преминава Мугленската река. Районът е богат на карстови извори и един от тях е образувал природната забележителност Казанджи дере - естествена каскада от водопади и вирчета, чиято прохлада през лятото е незаменима.

Кутела

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Кутела се намира в Преспанския дял на Западни Родопи, между Момчиловци и Баните. Под Кутела минава река Малка Арда и носи магията на родопската вечност. В съседство на Кутела са Хайдушките поляни, а пешеходни маршрути ви водят до върховете Преспа и Свобода. Ако търсите вековни родопски борове и кристално чист въздух - това е мястото.

Вишнево

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Когато за първи път стъпихме в това село, го определихме като "Покрива на Родопите". То не е на голяма височина, но усещането е за простор и свобода. Вишнево е разположено покрай пътя и за да стигнете до него, минавате покрай Баните. И ето ви идеалното съчетание - планина и минерална вода.

Латинка

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Колкото е звучно името, толкова е панорамно и това село, чиито къщи са буквално накацали по склона. В подножието на Латинка са Дяволският мост и река Арда, която вие живописните си меандри чак до язовир Кърджали. На отсрещния склон се открива гледка към крепостта Кривус.

Сухово

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Надвиснало над язовир Кърджали, това село е едновременно живописно и самобитно със запазените си каменни къщи. Близо до Сухово е известният завой-подкова на язовир Кърджали и въженият мост, който свързва Сухово със Снежинките.

Гняздово

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Гняздово е малко село на северния бряг на язовир Студен кладенец. Интересно за него е, че самото село е на дъното на язовира. Това, което днес е на сушата, е горната махала. В нея са се изселили хората след построяването на язовира. Гняздово се намира в подножието на великолепната Юмрук скала - скалата на лешоядите, близо е до Перперикон, а гората зад селото се населява от стадо елени лопатари.

Гугутка

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Най на юг и най на изток в Родопите е районът на Ивайловград, чиито села са така наситени с история и самобитна култура, че ми е трудно да избера кои да ви представя. Само на няколко километра от Гърция е селото със симпатично име Гугутка. И въпреки че е малко и на края на света, то си има магазин, кръчма и църква. Край Гугутка тече живописната Бяла река - част от защитена местност "Меандрите на Бяла река". Съвсем близо са останките от крепостта Калето, а районът се слави с изключително богата флора и фауна, съставена предимно от екзотични видове.

Пелевун

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Пелевун, селото на Капитан Петко войвода, е едно от големите села в Ивайловградско, с хубав магазин, църква и читалище. И огромен паметник в чест на Капитан Петко - освободителя на Пелевун. Има си и певческа група на Пелевунските баби. В селото работи таханджийница за производство на сусамов тахан по автентична технология. Добрата новина е, че сусамът е традиционна за Ивайловград култура, отглежда се от местни фермери, от които се изкупува, а таханът се предлага на туристите. Затворен цикъл - всичко е прясно и с доказан произход. Край Пелевун живее стадо диви каракачански коне, до които може да се стигне по пешеходен маршрут. Има цели поляни с диви орхидеи и костенурки. И е известно място за орнитоложки наблюдения - на египетски и черен лешояд, морски орел и други знакови грабливи птици.

Ламбух

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Това е едно от най-красивите села с автентичен дух и пленителна гледка към язовир Ивайловград от изток. Тук живеят едва няколко възрастни жители, дори няма магазин, но има запазена църква. Ламбух е кацнал на върха на хълм, извисяващ се над стената на язовир Ивайловград, приютил е вековни дървета и е съхранил изключителни стари каменни къщи, покрити с огромни каменни плочи (тикли).

Горноселци

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Снимка: Михаела Кирчева, rodopski-hroniki.com

Това е още едно самобитно село, разположено над язовир Ивайловград откъм запад. Почвен път води от Горноселци директно до залива, който местните наричат "Поповата бахча" - чудно място за отдих и риболов. Забележителна е и местността "Водопада", до която се достига по стар коларски път, който някога е бил главният път към Одрин. Емблематична в селото е църквата "Свети Атанасий", в която през 1913 г са избити повечето местни жители и много деца. Всяко село в Ивайловградско има своя покъртителна история, свързана с погрома над тракийските българи. И всяко пази спомени - от разкази за славни времена до най-обикновени човешки съдби.

Едно е сигурно - потапянето в идилията на родопските села ви води назад към българските корени. Едно такова пътуване неизменно ви свързва с усещането за принадлежност и кара сърцето ви да тупти, щом чуе звън на родопски чан или звук на каба гайда.