Три приказни села на час път от София

14:42 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Три приказни села на час път от София

Ако искате да избягате от шума на града, без обаче да бягате твърде дълго.....

07:16 | 6 август 2022 | Автор : Елза Тодорова 13 51221 Снимки: Борис Кръстев, iStock by Getty Images, Добромир Дончев

Наясно сме, че София не е България. Но сме наясно също и че много от жителите на столицата са намерили своя пристан там, в търсене на работа и развитие, които за съжаление, не са могли да открият другаде. Това обаче не е днешната тема. Тя е насочена към това къде да избягат търсещите отдих от забързаното ежедневие жители на София, без да бягат твърде дълго обаче.

В трите населени места, за които ще ви разкажем, разбира се, са добре дошли всички, които обичат българското село, а нямат родно такова, на което да отскочат за ден-два.

Гара Лакатник

На около 70 км от София, шофирайки по живописните завои на Искърското дефиле, тъкмо когато пътят ви дотежи, ще попаднете на крайпътно заведение в подножието на Лакатнишките скали със звучното име "Пещерата". Стигнете ли до там, може спокойно да паркирате и да започнете да опознавате мястото. (Говорим за Гара Лакатник, защото има и село Лакатник, което е на още 8 км нагоре, след като влезете в гарата.)

Снимка: iStock by Getty Images

Обиколката ви може да започне с разходка по скалната пътечка, на която има няколко важни отбивки, всяка от които предлага приказна панорамна гледка. Сред тях са пещерата Темната дупка, която - ако искате да разгледате, ще ви трябва специално оборудване и опитен пещерняк, защото това не е просто разходка за любители. Може и просто да се разхладите на входа на пещерата и да съберете сили, преди да се изкачите до къщичката в скалите, която представлява алпийски заслон в местността Орлово гнездо. До самата къщичка могат да стигнат само опитни алпинисти, защото тя буквално виси на скалите. Но озовавайки се по пътеката над нея, пред вас ще се открие гледка, която си е струвала целия път нагоре.

Събирайки кадри и въздишки, следващата ви точка е Кръстът, издигнат в памет на загиналите алпинисти и откриващ още по-красиви гледки. Крайната цел обаче, за да видите Гара Лакатник, река Искър и жп линията от високо, е Паметникът на септемврийците от 1923 г., който пък е издигнат в чест на загиналите от фашистки разстрел местни жители. От там всяка година на събора на Лакатник (втората събота на май) тръгва факелно шествие, което осветява скалите вечер като горяща змия. В него участват редовно деца, и отбелязваме това, за да добиете представа, че маршрутът всъщност не е толкова страшен, колкото би ви изглеждал, когато сте долу.

Снимка: iStock by Getty Images

От няколко години в Лакатник туризмът се събужда все по-активно и приключението там може да не приключи само с разходка в скалите. Може да се охладите с рафтинг по Искър, макар че в интерес на преживяването е да отбележим - това би било най-вълнуващо през пролетта, когато реката е най-пълноводна. И за целта е необходимо предварително да направите резервация.

И ако преди туристите, които искаха да нощуват в Лакатник, залагаха предимно на палатки и познати гостоприемни жители, то сега мястото разполага и с две къщи за гости, предлагащи автентично преживяване - "Пачовата къща" и Къща за гости "Марчела" (позната и като "Драганови").

Може да се качите и до хижа "Тръстеная", за да опитате прославеното малиново вино, или да се изкъпете във вира на река Петренска, за който най-добре ще ви опътят местните. Каквото и да изберете, ще си тръгнете от Лакатник с пълни сърца.

Зверино

Снимка: Борис Кръстев

Пътят дотук може би ще отнеме малко повече от час, да речем час и половина. Зверино е от онези села по поречието на Искър, в подножието на Врачанския балкан, които пазят духа на автентичното българско село. Но като казваме автентично, това не включва непременно калдъръмени улички и възрожденски къщи, типични за други краища на България. Това е живо българско село, от което младите хора не са се отказали и връзката с корените им постоянно ги връща там. Затова и съчетава традициите с търсеното от модерния градски човек. Сред традициите са пресъздаване на обичаи на големите български празници, като една от гордостите на селото е, че на Йордановден в река Искър се играе мъжко хоро.

Мястото за отдих тук е комплекс "Оазис". Единият вариант е просто да се насладите на удобствата му, които не са едно и две. А другият е да поемете с колата към близките забележителности. Едно от тях е Ритлите - скално образувание, което потвърждава какъв велик художник е природата - намиращо се малко над съседното село Лютиброд. По пътя ви е и Черепишкият манастир "Успение Богородично", който се намира на самия бряг на река Искър и за който - каквото и да кажем, ще бъде малко. Изключително уютно място, със стенописи, запазени още от 14-и век.

Будните млади хора, благодарение на които традициите в Зверино се пазят живи

Снимка: Борис Кръстев

Наоколо - отново подчертаваме, ако сте с кола - може да отскочите и до Къща-музей "Баба Илийца", до комплекс "Дядо Йоцо гледа", със снимки от който туристите заливат социалните мрежи, впечатлени от гледките, които предлага. Правим кратка пауза, за да отбележим, че мястото няма претенция, че от там е гледал Вазовият герой. Ако искате да видите истинското такова, вдъхновило Патриарха на българската литература, още преди Зверино и Лакатник ще трябва да се отбиете в Гара Бов. Връщаме се към забележителните край Зверино, които включват връх Околчица за по-подготвените, обичащи планините туристи. Алтернатива за природна разходка е и Врачанската екопътека, както и водопадът Боров камък.

Има и други прелестни места наоколо, но тъй като акцентът сега е Зверино, слагаме точка, уверени, че най-добрият гид си остават местните жители.

Голец

Това малко селце, намиращо се буквално в сърцето на България, в област Ловеч, е от местата, до които от София с автомобил може да се стигне за около час, тъй като по-голямата част от пътя е по магистрала "Хемус". Стигнете ли до популярното (уви, с катастрофите си) Микре, сте на минути от Голец.

Това е място за селски туризъм, на което буквално ще смените вибрационната честота. Или иначе казано, ако бягате от големия град, Голец е вашата крайна цел. Разбира се, може да отскочите до Ловеч и Ловешката средновековна крепост, Моста на Колю Фичето, или намиращите се недалеч Крушунски водопади, Деветашките плато и пещера или пещера Стълбицата. Но ако предпочитате да не се озовете на типичен туристически път, по-добре опознайте Голец.

Снимка: Елза Тодорова, Dir.bg

За село с население от едва стотина души (или както казват местните - "селото на стоте ергена"), вероятно ще се изненадате, че има и няколко места за настаняване - "Къща на село", семеен комплекс "Две стрехи", отскоро и "Крайчевата къща". И ако обичате тишината, то тишината в Голец е нарушавана само от усърдната песен на щурци и песнопойни птици. Да изпиете сутрешното си кафе на едно от балкончетата на "Къща на село", докато пред вас има само планина и природа, е преживяване, което никое спа не може да постигне с хилядите си релаксиращи процедури.

Вариант за разходка е (но непременно придружена от местен, който познава пътеката) водопад Кавука, който виждате на снимката. Пътят до там е тревист и стръмен, дори хлъзгав на моменти. Но именно затова и не е "налазен" от стотици шумни туристи с фотоапарати и големи раници. Единственото, което се чува наблизо, са чанове и звънци от стадата на местните.

Водопад Кавука

Снимка: Добромир Дончев

В центъра на селото ще намерите детска площадка за вашите деца, а вие може спокойно да седнете в близкия Смесен магазин, където ще се почувствате като във филм от 80-те. В края на работния ден, морните от тежкия селски труд мъже сядат на по питие и сладка раздумка, с карти в ръце и в опит да съберат сили за следващия дълъг работен ден. И докато те се отърсват от грижите си, наблюдавайки ги, вие се отърсвате от спомена за жужащата столица, за крайните срокове, за гонените проекти.

При добър късмет ще срещнете и приказната баба Цанка (буквално като извадена от приказките е! Вижте началаната снимка), която ще помоли децата ви (ако сте с деца, естествено) да ѝ попеят. А откажат ли, тя самата ще запее, зажадняла да види усмивки на нечие лице. Срещата с каления на село дух вдъхва сили не само за новата седмица, но вдъхва и надежда, че всичко си струва, ако накрая (на деня или на дните си) сме способни за запеем с чисто сърце. Срещи, които, за съжаление, забързаният град не предлага.

ИЗБРАНО