На нито едно място на Земята не е по-студено от Източна Антарктида. Дори Западна Антарктида не може да се докосне до нейните враждебни температури.
"Принцеса Елизабет", полярна изследователска станция в района на Земята на кралица Мод(обширна територия от Източна Антарктида), се сблъсква със скорост на вятъра до 249 км/ч и температури до - 50 градуса. Как се оцелява в такава среда?
"Тъй като хората са навън при изключително ниски температури и тежки условия, обичам да приготвям нещо приятно, но и калорично, като раклет (швейцарско полутвърдо краве сирене).", казва пред CNN шеф Томас Дюконсей, който всяка година в продължение на няколко месеца е на този отдалечен антарктически пост.
Когато има група учени, работещи в студени условия, на около 4 988 км от най-близкия град и на поне 15 932 км от дома, е логично горещото сирене да стигне далеч. Само ако останалите кулинарни задължения на Дюконсей бяха толкова лесни - готвенето в тези условия е свързано с уникални предизвикателства.
Седем сезона в Антарктида
"Принцеса Елизабет" е закотвена на хребета до Utsteinen Nunatak, планина, известна като "външния камък", в планинската верига Sør Rondane. Отвъд прозореца на офиса на Дюконсей се простират ледени планини и яркобели низини, осеяни с помещения за настаняване на място, лабораторни контейнери и вятърни турбини.
През летните месеци от ноември до февруари ледниковият планински пейзаж е облян от постоянна светлина - слънцето се скрива зад хребета само за три часа на ден. През това време изследователи от Белгия, Франция, Германия, Турция, Индия и Съединените щати използват околните 199 км планини, брегова линия, ледници и Антарктическото плато, за да провеждат научни изследвания и да разработват стратегии за справяне с климатичните промени. Някои от тях остават за няколко седмици, а други могат да останат за целия сезон. Дюконсей, постоянният готвач в "Принцеса Елизабет", е там за цели четири месеца. Тази година е седмият му сезон в Антарктида.
"Принцеса Елизабет", управлявана от базираната в Брюксел Международна полярна фондация, е в експлоатация от началото на 2009 г., което я прави една от най-новите полярни изследователски станции. Въпреки че е млада, тя е първата в света полярна изследователска станция с нулеви емисии, която разчита единствено на възобновяема енергия в една от най-суровите среди в света. Освен това тя е и забележителна. "Принцеса Елизабет" прилича на току-що кацнал шестоъгълен космически кораб, чиито елегантни сребърни панели отразяват яркото бяло на полярния пейзаж.Трудно е да се повярва, че вътре се пече бриош(френски хляб).
"Ние сами приготвяме хляба си и го печем тук. Пресният хляб е важен. Обичам да правя бриош за закуска с шоколад вътре", казва Дюконсей. За французина добрият хляб е начин на живот както на поста му в Антарктида, така и у дома в Нормандия или в Алпите, където той прекарва по-голямата част от годината, обслужвайки друга "порода" изследователи на Монблан.
Тъй като "Принцеса Елизабет се намира на шест часа полет от най-близкия град - Кейптаун, Южна Африка - Дюконсей гарантира, че месото, рибата и зеленчуците са замразени за целия сезон, а яйцата се съхраняват в специални контейнери с отделени белтъци и жълтъци. Що се отнася до пресните съставки, всеки месец от Кейптаун се доставя пакет от тези ценни продукти - при условие че времето позволява това.
Предизвикателствата
Въпреки надморската си височина - 1363 м, "Принцеса Елизабет" остава комфортно топла и защитена от природните стихии благодарение на здравата комбинация от алуминий, дървени панели, полистирол, хидроизолационна мембрана, полиетиленова пяна и неръждаема стомана.
"През летните месеци не се налага да използваме отопление вътре в станцията, защото слънчевата светлина и собственото ни присъствие в станцията са достатъчни, за да поддържаме температура от 20-21 грладуса", казва Анри Робер, служител отговарящ за научните изследвания в "Принцеса Елизабет".
Чрез хибридна система от девет вятърни турбини и 408 слънчеви фотоволтаични панела, енергията от 100 дни денонощно слънцегреене и свирепи пориви на вятъра се използва за захранване на станцията.
"В момента имаме слънце през целия ден, тъй като се намираме по-ниско от Полярния кръг. За щастие, на юг от нас има планина, така че слънцето отива зад нея и получаваме малко сянка за няколко часа, а след това слънцето отново изгрява. Но то никога не слиза под хоризонта", казва Робер.
За да стигне до "Принцеса Елизабет", екипажът лети от Кейптаун с DC-3 - самолет, подходящ за превоз на товари и маневриране по заледени писти. Полетът отнема малко повече от шест часа, а след това от аерогарата до станцията се пътува 90 минути. Пресни храни, включително зеленчуци и мляко, също се транспортират с помощта на DC-3, като тази операция се повтаря всеки месец (ако времето позволява).
Това е организация, която може да предизвика страх в сърцата на онези, които редовно разчитат да отидат в последния момент до хранителния магазин за забравената шепа пресни билки или сметана, но Дюконсей се е адаптирал към трудностите на работата.
"Все повече и повече свиквам да чакам по един месец между доставките на пресни храни. Преди години, когато започнах работа, беше трудно, защото прясната храна се разваля бързо. С опита си знам какво първо ще се развали, така че през първата седмица имаме много пресни салати. През тези четири седмици успявам да се справя и до последната все още мога да предложа нещо апетитно за хапване", казва Дюконсей.
Прехраната
Ястията, които Дюконсей приготвя в ресторант "Принцеса Елизабет", са разнообразни и включват супи, меса, пици, салати, киш, десерти. "Винаги има вегетариански или вегански вариант - така че всеки има от какво да избира", казва Дюконсей. За специални поводи, като Коледа и Нова година, главният готвач приготвя ястия, сред които фоа гра, пълнена пуйка и домашен сладолед. "Като потребител мога да кажа, че това е като да си в ресторант. Прекрасно е - това е пълноценна вечеря", казва Робер.
Обикновено в станцията едновременно работят между 20 и 30 членове на екипажа, но през годините помещенията се разширяват, за да обслужват 45-50 души. Членовете на екипажа се редуват да помагат на Дюконсей в кухнята, като подреждат масата, мият чинии или белят големи количества картофи.
Предвид изолацията на станцията и променливия брой на екипажите е важно да се поддържа резерв от основни хранителни продукти от сезон на сезон. Транспортирането на трайни и нетрайни продукти като зърнени храни, боб и консервирани домати до станцията е различно от месечните доставки на прясна храна.
"От Белгия зареждаме контейнери с голямо количество сушени и замразени храни, а всяка втора година пристига кораб, който ни доставя тези съставки", казва Дюконсей.
В станцията храната се съхранява на долния етаж, където има голямо помещение с рафтове за сухата храна, фризер с размерите на корабен контейнер и по-малък хладилник. "Всъщност имаме хладилници, които трябва да затопляме, защото много съставки като някои плодове не могат да се замразяват", казва Дюконсей.
Той не планира ястията предварително, но поддържа сериозен запас от хранителни продукти, така че знае точно с какво разполага. "Готвя по усет - в зависимост от броя на хората или от това коя храна скоро ще се развали. Всичко зависи от това, с което разполагаме", казва Дюконсей.
Тъй като в източната част на Антарктида има редица полярни пейзажи за изучаване, учените в "Принцеса Елизабет" редовно се отправят на полеви пътувания. Главният готвач играе важна роля за успеха на тези експедиции.
"Тези полеви проучвания могат да продължат две-три седмици и в тях участват от четирима до шестима души. За целта трябва да преценя храната, която ще им е необходима извън станцията. Всеки път, когато приготвям голямо ястие, замразявам порции, така че изследователите да могат да ги вземат, да ги размразят и да им се насладят, без да се налага да губят ценно време на терен", казва Дюконсей.
През последното десетилетие Дюконсей е управител на редица планински хижи във Френските Алпи, включително хижа Goûter на Монблан - най-високо разположената планинска хижа във Франция. "Винаги са ме привличали нетипични пейзажи, красиви местности, места на голяма надморска височина. Светът е малък - особено светът на хората, които вършат тази работа в тези региони. Мой колега готвач разказа за мен на директора на станцията. Работата на едно място може да отвори нови врати и така стигнах от Алпите до Антарктида", казва Дюконсей.
Извън антарктическото лято той продължава работата си във Френските Алпи, като осигурява храна, настаняване и помощ на хората, които изкачват един от петте маршрута на Монблан, който се издига на 4 809 метра.
Екипажът на "Принцеса Елизабет" работи шест дни в седмицата. В зависимост от условията неделята е ден за забавления. Екипът е свободен да придружава теренни водачи и да посещава съседните нунатаки - планински хребети, които излизат от леда като костни плочи на гърба на стегозавър.
"Харесва ми да се разхождам в планината с останалите членове на групата, а също така съм и бегач, така че обичам да тичам на пистата за кацане. Но обикновено в неделя чета, подремвам и се подготвям за предстоящата седмица", казва Дюконсей. Някои от екипа обичат да бягат със ски. Други пък го издигат на по-високо ниво и се отправят към голямата писта, за алпийско спускане. Разбира се, няма лифтове, така че теренът, от който се спускат, трябва и да се изкачи.
"Имаме 199 км лед, преди да достигнем брега. В целия този район има красива дива природа, колонии от птици, които гнездят точно тук - така че не сме напълно сами. Винаги е вълнуващо да дойда тук, защото съм запален по птиците. Когато имам възможност, отивам до нунатак и наблюдавам птиците, които се размножават там, или пък почивам в неделя. Всичко зависи от времето", казва Робер.
Храната и моралът са преплетени
Опитът на Дюконсей в управлението на изолирани планински убежища го е подготвил за онази част от работата, която надхвърля осигуряването на прехрана - създаването на дом далеч от дома.
С подледникови езера, катабатични ветрове и огромен кратер, за който се говори, че е скрит под източната ледена покривка, Антарктида е нещо повече от най-изолирания континент в света - тя може да изглежда като съвсем друга планета.
Макар че станцията е удобна и добре оборудвана (Робер я описва като "много приятна... като хижа в Швейцария"), изолацията, непредсказуемото полярно време и месеците далеч от дома и близките могат да изтощят и най-безстрашните. "В Антарктида храната е важна за морала на екипа - важно е да се гарантира, че хората са щастливи около масата и се събират заедно след дълъг ден. Обичам да приготвям десерти и торти, за да могат да изпитат радост и уют в края на деня", казва Дюконсей.
Ако шеф-готвачът прекарва времето си в доставяне на радост на екипажа под формата на златисти бриоши и разтопено сирене, какво е онова, което носи радост на него самия?
"Трудно е през първите няколко дни, когато напускам семейството си. Но щом пристигнеш, попадаш в тази среда, в която си съсредоточен върху работата и запленен от красотата тук. Животът е вълнуващ, винаги има нещо, което се случва. Ние се грижим за много хора и за научните дейности". Напускането на Антарктида е горчиво-сладко.
"В края на лятото сме щастливи да се приберем у дома, но чувството е смесено: тъжно ни е да напуснем Антарктида", казва Дюконсей. "Това е невероятна среда и уникален живот, несравним с нищо."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}