Историите за гръцкото гостоприемство се носят от уста на уста и от каравана на каравана.
Всяко лято българските туристи се връщат с нови разкази за безплатни десерти, подаръци и услуги, които ги карат да се връщат отново и отново в любимите си хотели, таверни и барове на юг от границата.
Но наистина ли гръцкото гостоприемство надминава това на други народи?
Изкривено ли виждаме картината или гърците наистина притежават толкова големи сърца за чужденците?
За да открием отговорите на тези въпроси, първо трябва да се върнем няколко хилядолетия назад във времето на божествата от Олимп.
Гостоприемството идва от Древна Елада
"Ако подходим научно към този въпрос, ще трябва да започнем от Древна Елада, където хората вярвали в множество божества. Древните гърци смятали, че е Божи закон да се погрижиш за посетителя. Вярвали, че е съвсем реалистично някой бог да се дегизира като простосмъртен и да им похлопа на вратата, за да провери дали домакините спазват общоприетите правила. Т.е. от една страна, е налице морален дълг да посрещнеш чужденеца подобаващо, а от друга - е грях, ако не го направиш," разказва Георги Грънчаров, който е екскурзовод в Гърция и разказва истории за страната в блога си Guidegr.
Това вярване е толкова разпространено, че го откриваме и в Омировата "Одисея", където се казва, че боговете ни посещават, преоблечени като странници. Според изследователите творчеството на Омир изобилства от сцени на гръцко гостоприемство, като само в "Одисея" са описани 12.
Овидий разказва как Зевс и Хермес веднъж се дегизирали като бедни пътници и тръгнали сред простосмъртните да търсят подслон. Двама бедни старци ги подслонили, нахранили ги и им сипали вино. След поредното допълване на чашите, единият селянин забелязал, че виното в каната не намалява и така разбрал, че в дома им стоят богове. Преди тръгване Зевс и Хермес благодарили на селяните, като превърнали скромния им дом в изящен храм, а самите тях направили негови пазители.
Самият Зевс понякога е наричан Зевс Ксениос (използвана е гръцката дума за "непознат, пътник"), защото освен всемогъщ владетел на Олимп, Зевс е бил и покровител на пътниците. В онези времена пътниците действително са имали нужда от закрила.
"В Древна Гърция е било нормално да предложиш гостоприемство на непознат, за да не ядосаш боговете. По онова време не е имало хотели, а стигането от едно място до друго е отнемало много повече време, отколкото в наши дни. Затова предлагането на храна и подслон на пътниците е било нещо нормално," разказва гъркинята Хрисула Маника, която е родена и израснала в Атина и пише за Гърция в блога си Greece Travel Ideas.
В основата на концепцията на древногръцкото гостоприемство бил двустранният обмен. Домакинът предлагал ядене, пиене и място за почивка на госта, а гостът, от своя страна, забавлявал домакина с историята си и трябвало да внимава да не бъде в тежест.
"Тази традиция от Древна Гърция е жива и днес, особено ако пътувате в селските райони - там хората винаги ще ви предложат своето гостоприемство," споделя още Хрисула.
Ако сте наемали къща в селца встрани от туристическите зони, може лично да сте преживели това. Не е рядкост хора от селото да почукат на вратата на временен наемател и да му дадат кошница с домати или плодове от собствената си градина.
Филоксениа - гръцката дума за обичта към чужденеца
Гостоприемството е толкова дълбоко залегнало в гръцката култура, че за него съществува непреводима дума.
"Старогръцката дума "φιλοξενία" (filoxenia), която в превод означава "обич към чужденеца", най-добре описва отношението на древните. Впрочем, тази дума няма точен превод в други езици - т.е. няма аналог. Интересен факт е, че днес най-често срещаното име на хотел в Гърция е "Filoxenia" - гърците и днес тачат отколешните порядки", разказва Георги Грънчаров.
В миналото гостите получавали не само храна и постеля, но и подаръци на тръгване, а тези, които отказвали да ядат в къщата на домакина, си тръгвали с вързопи с храна за из път. Тази традиция се е съхранила и до наши дни. "Днес е често срещано, когато напускаш къща за гости, да получиш малък дар - зехтин, домашно сладко или нещо подобно," допълва Георги Грънчаров.
Според него усилието да научите няколко думи на гръцки и да ги използвате, когато комуникирате с местните, си заслужава.
"Редица пъти съм бил канен от абсолютно непознати да пийнем по една домашна ракия (ципуро), но това е било по-скоро в следствие на факта, че макар да съм чужденец, говоря езика им и уважавам културата им. Бих казал, че по принцип отношението на гърците към чужденеца се променя, когато установят, че той е положил усилия, за да говори гръцки, дори и развалено", смята Георги.
Гостоприемството като част от туристическия бизнес
Гостоприемството има различни измерения, когато става дума за гост и когато говорим за туристическа индустрия.
Германката Нина Ахмедов от блога Lemons and Luggage живее от седем години в Гърция и смята, че мотивацията на гръцкото гостоприемство, когато става дума за бизнес, се крие в силната зависимост на страната от туризма.
"За съжаление няма романтични или философски причини за гостоприемството освен нуждата за оцеляване. Гръцката икономика е силно зависима от туризма и хората го осъзнават. Затова се стараят да създадат възможно най-добро впечатление, за да може туристите да харчат възможно най-много пари и евентуално да се върнат. На някои острови хората са почти изцяло зависими от туризма," казва Нина Ахемдов и допълва: "Пътувала съм в Гърция и съм виждала колко различно е отношението към местните и към туристите и как хората си правят шегички с туристите, но трябва да държат усмивката на лицето си."
Георги Грънчаров също смята, че разграничението между отношението към гост и клиент е съществено.
"Гръцкото гостоприемство всъщност е, когато нямаш никакво вземане-даване и получиш добро отношение (почерпка, подарък или просто усмивка). Що се отнася до "гостоприемството" (което обикновено вижда туристът), свързано с какъвто и да е бизнес - то това е по-скоро търговски трик. Гърците са отлични търговци и имат хилядолетен опит в тази сфера. Затова така добре са се научили как да предлагат дадена стока и да правят отстъпки. А допълнителните жестове и услуги им осигуряват дългогодишни клиенти. Разбира се, вместо да слагаме "етикет", че са търговци и само си гледат бизнеса, можем да се поучим от тях."