Кой не е зяпвал в изумление, когато за първи път пристъпва на площад Сан Марко във Венеция - очите не знаят коя от красотите да изберат първо - Двореца на дожите, камбанарията, базиликата или гондолите, пришвартовани на кея. Малко туристи обаче забелязват двете гранитни колони, издигащи се на площада, между които местните никога не минават. Това е заради вековно суеверие.
Вижте оферти за пътуване до Венеция
Колоните са донесени през 12-и век от Константинопол и някога са били главният вход към Сан Марко за всички пристигащи по море. Първоначално са били три, подарък от византийския император като благодарност за помощта на Венеция по време на Втория кръстоносен поход. Третата обаче паднала от кораба и потънала в тинята на лагуната. Търсенето ѝ продължило цели 20 години без успех.
Двете останали колони служат за постаменти на двамата покровители на града - Свети Марко с крилатия лъв и Свети Теодор, който пробожда дракон с копие. Поставянето на колоните било огромно инженерно предизвикателство и отнело десетилетия, докато Николо Баратиери успял да го осъществи. В замяна получил право да постави маси за залагания между колоните, но бързо залаганията излезли извън контрол. Властите превърнали мястото в зона за публични екзекуции, което му придаде мрачна слава. Оттогава местните избягват да минават между колоните, пазейки старото суеверие.
През 2016 г. започна проучване на лагуната с надежда да бъде открита потъналата колона и върната на мястото ѝ, макар точната ѝ локация и размери да остават неизвестни.