Любимо лоу-кост летище, до Жирона все още май няма директни полети от София. Но Барселона, до която има и евтини, и тарифни, е достатъчно близо и, ако имате ден-два за губене около каталунската столица, или пък сте били толкова пъти там, че сте й се наситили, което ни се струва малко вероятно, но все пак е възможно, хванете пътя към втория град на тази хубава земя, за която империи и кралства се бият от античността до наши дни.

Жирона е още по-близо до курортите на Коста Брава – онези на север от Барселона, които са толкова изгодно предлагани вече от родните туроператори с включен полет и полу- или пълен пансион. Именно от тях е прекрасна възможност за разходка и то не само, когато времето не става за плаж и се чудите какво да правите.

Този град на повече от 2000 години е успял да вземе и да приложи най-доброто от всичките си завоеватели: от римляните, арабите, от испанците, както и от богатата си еврейска общност, пропъдена в годината на откриването на Америка от Колумб – 1492 г., но чийто квартал днес е любим на туристите не по-малко от средновековния – не че и той не е останал автентичен от онази тъмна епоха. Първо, за името. То се произнася и се транскрибира на български език точно, както сме го сторили, не Хирона, както е на испански, или Гирона, както може също да го прочете някой.

Второ, защо сме я оприличили на Флоренция – ами, няма как човек да не го направи, като види, особено във времето на летен залез, реката Оняр и шарените къщи около нея, които се отразяват във водите й – в същите топли земни тонове са като онези край Арно в столицата на италианска Тоскана. Жирона прилича на Флоренция и по уюта на центъра, в който просто са длъжни да ходите пеш, с неговите улички от средновековни времена, с калдаръма, готическите черкви и стените на старата крепост Форса Вея на 6-7 века, в контраст със соцоподобната сивкава дори в бялото архитектура от времената на Франко в долната част, близо до гарата.

Интересно е обаче да се направи разликата, която е видима във всички значими градове в пределите на Испания, но тук е наистина ярък контраст, така че разходете се навсякъде. Пролетта и самото начало на лятото, както навсякъде в Европа, са идеалното време да го направите. През последните години Жирона се прочу и като кулинарна дестинация на фона на цялото каталунско надмощие в световната кулинария, а един от ресторантите в града се изкачи до челото на класациите за най-добро място за хранене на цялата планета.

Понеже направихме цяла поредица за най-значимите катедрали на Европа, които всъщност са по-впечатляващи от Нотр Дам, тукашната е отправната ни точка. Стигането до нея може да бъде фитнесът на деня ви с 86 стъпала нагоре и надолу от площада на нейно име. Тя е направена на основите на римския форум на повече от 16 века. Преди 1000 години мястото е застроено с романска, после превърната в готическа и леко направена накрая в необароков стил черква.

Понеже досегашните ги представяхме и според местата им в класациите – Жиронската катедрала е с втория най-широк готически неф – ще рече вътрешност. Другата християнска забележителност е 10-вековния бенедиктински манастир с удивителна камбанария. Арабските бани, които преди това са били римски, които са реставрирани преди 8 или 9 столетия с малък басейн и нещо като сауна също са интересни за посещение.

Признайте си накрая, че всъщност сте дошли да разберете какво й е толкова хубавото на пустата каталунска кухня и защо съвсем нормални хора са склонни да запазят маса за обяд поне 100 дни напред, а за вечеря – едва ли не година предварително. Знайте, че миналата година и два пъти преди това местният ресторант Ел Селер де Сан Рока бе обявен за най-добър в света и има най-високата възможна чест – 3 звезди „Мишлен” – върховната категория.

От каталунския специалитет на молекулярната кухня до т.нар. сай-фай десерти, обаче пречупени през домашното усещане за вкус, посещавалите го остават смаяни, а ние си признаваме, че не сме опитвали храната, за да се шашнем. По-достъпни за посещение са кафенета като „Фабрика” и „Льо Бистро”, което си е ресторантче – задължително опитайте крема каталана, който е обичан в цяла Западна Европа и даже италианците го обичат повече от своето тирамису. Или пробвайте сладоледа на „Рокамболеск”. Или просто си изберете вашето уютно кръчме, вашето кафене – каталанците много ги умеят тези неща. Колбасите и сирената по домашни рецепти им се получават страховито и в компанията на ръчно направен хляб и бутилка от местното пенливо вино, което наричат „кава” или на класическо червено или бяло, животът ще ви се стори прекрасен. И си е такъв.