Покрай половинвековния юбилей на Мариус Куркински сигурно мнозина се питат откъде идва тази необичайна фамилия. Тя, разбира се, е артистичен псевдоним на северняка. Идва от названието на дупнишкото село Коркина. От него е родът на българския Индиана Джоунс – проф. Китов, което никак не е странно: в огромното землище на селото има 2 некропола, 13 свети места, уникален скален феномен, останки от антични и средновековни крепости. Сигурно през летните ваканции като малък, изкарани там, е изследвал тези реликви и така се е запалил да търси тракийските старини, та като археолог издири такива из цяла България.

До Коркина е по-малко от час с кола от София, въпреки че километрите са 80. Карате по магистралата до отбивката за Дупница и тръгвате в обратна посока - към областния център Кюстендил. Щом отминете мотела от соца и ТЕЦ „Бобовдол” остане зад гърба ви, ще стигнете до голямо кръстовище. Странно е, но това е едно от малкото места в света, посетени лично от първия човек, полетял в Космоса Юрий Гагарин след уникалното му приключение. И със сигурност е най-безизвестното. Дори за нас – българите.

Местните го наричат Разметаница, както е известна и цялата област околовръст в подножието на Конявската планина. Свивате вдясно на голямото кръстовище преди пътят да започне да се изкачва по Конявската планина и първо минавате покрай останките на някогашното АПК, което ви остава вляво, а после се озовавате в центъра на село с името Панчарево. То няма общо със софийския район със същото название. От центъра му следвате пътя вляво и през чудесно поле, разнообразено с възвишения, се оказвате в село Шатрово. Карате нагоре по наклона покрай паметника в центъра му и продължавате по шосето към Коркина, която е на 5 км.

В момента населеното място е съвсем малко, но в хилядолетията назад е било голямо и възлово за пътищата от днешна София към Бяло море и към Македония, независимо от епохата: античност, елинизъм, Първо българско царство, византийско владичество, Втора българска държава, Османско иго и нова България. Коркина и Шатрово са само две от забавните и нетипични имена на села в района. Другите са Върбовник, Козница, Фуча, Бабино, Палатово, Блато и какви ли още не.

Коркина е „високопоставена” в буквален смисъл, намира се между възвишенията с не по-малко характерни названия като Връм, Голак, Бандера. Изобщо, не се нуждаят от коментар пък наименования на местности в района й като Висигаз. Ясно какво ще рече.

Тракийски некропол на 27 века е най-старото свидетелство за живот по тези красиви земи със спокоен и ведър зелен пейзаж. Той е на върха Голак, който споменахме, а до него местните смятат, че бил гробът на Свети Илия. Това обаче според учените също е гробница от античната епоха. На съседното възвишение пък е имало римска крепост в следващите векове. Наследена от българите и спомената във византийските пътеписи и хроники, редом със София, Скопие, Призрен, тя е била наричана Град.

Според местните легенди и намереното в местността Камако нещо, което вероятно е било резиденция на знатен човек, тук е била вилата на Самуиловия брат Аарон, когото най-малкият син на софийския комита е трябвало да елиминира, също като в приказките, по пътя си към българския престол. По-късно оттук са минали кръстоносците, най-вероятно отседнали в съседното село Шатрово, като от лагера им сигурно идва и самото му название. По турско също са лагерували ВИП-ове. 

Град е бил владение на главния везир, което значи, че е бил важно укрепление и за османците. Имало е и Бейска кула, освен огромен чифлик на повече от 1000 декара, истинско имение. Освен исторически паметници, Коркина се радва и на природен феномен. Това е скалата, която местните хора наричат Момата, също като селяните в австрийските Алпи, дали името Юнгфрау на върха, който без да е най-висок на континента, наричат „Върха на Европа”, а ние сме ви водили там. Тукашната Мома повече прилича по форма на човечето на „Мишлен”, бихме казали ние, но кой ли ни пита. При всичко това, никак не е странно, че Коркина е невероятно място с 13 свети места от различните епохи на своята история. Това са старата и новата черква „Св. Николай”, останките на още една стара черква и цели 10 оброчища – буквално на всеки хълм в околността, като магичното им влияние върху туриста е огромно и заради приказната гледка към високата и строга Рила с най-високата си и най-драматичната в красотата си част, надвесена над равнината Разметаница. И понеже търсим духовни мостове – точно насреща са Седемте езера на Дънов, където последователите му до днес играят паневритмия, за което сме ви разказвали в предишни пътеписи.